Хилядолетия наред хората тук живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета красота и невероятно разнообразие от растения и животни. Тук с дни можете да се разхождате сред вековни смърчови и букови гори. Пред погледа ви ще се мярка бягаща сърна, рунтава опашка на катеричка или дълги заешки уши. Пътувайки из Родопите, пътят ви често ще се препречва от многобройни стада овце и крави, връщащи се от паша.
Потъналото в градини и цветя планинско градче Чепеларе е разположено живописно по двата бряга на река Чая. Вековните гори, из които се носи родопска песен, тучните високопланински пасища и бистрите води на реката пазят духа на древната Родопа.
Сегашното селище е основано през 1705 г., когато Бельо кехая решава да си построи тук къща. Само на един километър от града се намират две прекрасни ски писти, които са между най-добрите алпийски трасета в Европа. Пистите се обслужват от двуседалков лифт с капацитет 800 души на час. Многото семейни хотели в Чепеларе са готови да ви посрещнат през всяко време на годината. Може би ще решите да останете тук?! Да покарате малко ски или да тръгнете по стръмните планински пътеки към някой връх?!
Направете го - няма да съжалявате. В миналото хората тук са се занимавали основно със скотовъдство. Лятото стадата пасели в околните пасища, а през зимата овчарите ги подкарвали към Беломорието. След съединението на Княжество България с Източна Румелия границата с Турция била затворена. Било невъзможно да се стигне до Беломорието. Тогава чепеларци изклали голяма част от добитъка си и били принудени да посегнат на гората, за да осигурят пасища за останалите си животни. През периода 1879-1886 г. в околностите на Чепеларе били унищожени над 30 000 декара иглолистни гори. Това е най-голямото унищожаване на гори в историята на Родопите.
Чепеларе е малко курортно градче. В последните няколко години се утвърждава като един от водещите ски курортни центрове в България. Отвсякъде градът е заобиколен от красиви вековни смърчови и борови гори и поляни. Река Чепеларска пресича града, събирайки водите на Янчовата, Камбурската и Сивковската река.
В града има два големи хотела, както и десетки уютни малки семейни хотелчета и квартири, множество ресторанти и механи, предлагащи вкусни родопски гозби.
Твърди се, че тук е най-чистият въздух и най-дългото слънцегреене - 300 дни в годината. Въпреки това снеговалежите са обилни и снежната покривка се задържа дълго, осигурявайки отлични възможности за ски. Чепеларе изглежда значително по-лъскав и нов от околните родопски градчета и села главно благодарение на модерните частни хотелчета, накацали по склоновете на планината. Процъфтяването на Чепеларе се дължи основно на близостта на Пампорово и по-добрите условия и по-ниски цени в чепеларските хотели и кръчми.
През лятото красивият пейзаж на долината и потъналото в градини и цветя планинско градче също е привлекателно място за туристите. Селището е много удобен изходен пункт за туристически преходи из Западните Родопи – към Рожен, Хайдушки поляни, Кръстова гора, Пампорово, Широка лъка, Чудните мостове и др. Дъхавите, изпъстрени с цветя поляни, ще ви омаят с дъха на гостоприемството на местното население. Фасул чорба могат да ви предложат навсякъде в България, но само в Родопите се среща смилянският фасул. Той е шарен, а не бял, а големината на зърната му са достойни за книгата на Гинес. Родопската баница, наречена клин, е необичайна със съставките, които родопчанката използва за нейното приготвяне.
Очите ви ще са пълни с багри, в ушите ще звучи песен, ромон на планински ручеи и сребърен звън на чанове, устните ще отпиват от кристално чистата планинска вода, лееща се от безбройни чешми. Душата ви ще намери покой и наслада.
Люба МОМЧИЛОВА
