Даниела Гергелчева от десетилетия живее и работи като треньор във Франция. Тя е европейска шампионка индивидуално от шампионата в Гьотеборг 1990 г. Тогава печели и бронз на смесени двойки. Участва на олимпиадите в Сеул - 1988 г. и Барселона - 1992 г. Три пъти е шампионка на Франция с отбора на Монпелие като състезател, след това като треньор печели още осем титли на Франция. Почетен гражданин е на Монпелие и на родния Момчилград. Ето какво сподели за своя живот именитата шампионка пред в. “Доктор”.
Даниела Гергелчева получава приз за принос в спорта от Столична община
- Г-жо Гергелчева, съхранили сте се невероятно. Никой не може да ви даде 50 години.
- Да, но на 20 май ще стана на 52 години. Не знам как ме възприемат другите, но се старая да се съхраня. И козметиката ми е хубава. Ядосвам се много лесно и затова се опитвам това да се случва по-рядко. Гледам повече да почивам. Слушам музика.
- Научихте ли се да пиете френското вино?
- И нашето си е хубаво. Но аз не съм по пиенето на алкохол. Пия понякога една чашка розе и това е всичко. Не пуша.
- Някога лежали ли сте в болница?
- Лежах веднъж след световното първенство по тенис на маса в Индия 1987 г. Не се чувствах добре и ме приеха за изследвания във Военна болница. Чичо ми беше невролог там - д-р Гергелчев. Сега той е пенсионер. Лежах един месец в болницата, защото имах двойно виждане. Така и не се разбра каква е причината, защото нямаше тогава ядреномагнитен резонанс или скенер.
Може би хванах някакъв вирус в Индия
Но с времето се оправих. Почивах един месец и после всичко беше наред.
- Казват, че спортистките по-трудно раждат заради силноразвитата си мускулатура. Вие лесно ли родихте?
- Беше нормално раждане. Родих във Франция. Но наистина мускулатурата го направи по-особено. Докторът ми казваше: “Какво става? Детето излиза и изведнъж се връща назад заради развитата мускулатура на цялото тяло!” Все пак всичко мина нормално.
- Да сравните френското и българското здравеопазване...
- Франция е стара държава. Още от 1945 г. всеки французин има здравна карта, което сега се мъчим тук да въведем. Здравната карта е хубаво нещо. С нея минавам навсякъде по кабинетите и не давам пари на ръка. Това облекчава пациента, облекчава и лекаря, и кинезитерапевта, и аптекаря.
Наблюдения за сегашното българско здравеопазване нямам. Не съм влизала в болница. Чувам, че искат да направят много промени. Нека ги направят. Но е много важно да има здравно осигуряване. Трябва да се плаща. Когато заживях във Франция и ми казаха, че трябва да
внасям здравни осигуровки всеки месец,
попитах защо да плащам, щом не съм болна! Но ме убедиха, че това е важно наистина, че не се знае кога човек може да се разболее и да има нужда от помощ.
- Колко плащате за здравни осигуровки?
- Плащам 85 евро на месец. Ако имам проблем с очите или със зъбите, трябва да плащам допълнително за очила и за протези. За моя радост протези не са ми нужни. Зъбите са си мои.
Нивото на медицината във Франция е много добро. Всички се отнасят мило към пациента. Там не се чувстваш болен, а нормален човек.
- И за най-скъпите операции ли се плаща от застрахователя?
- Не зная, не ми се е налагало. Най-добре да не ми се случва.
- Виждам, че куцате. Какво се е случило?
- Боли ме крак, кръст, всичко ме боли. Но това са нормални неща за хора като мен. Явно много съм играла тенис на маса през живота си.
- Какви травми ви останаха от спортната кариера?
- Останаха травми на ръка, на кръст, на гръб. Затова си правя повече сеанси по кинезитерапия. Така се справям с болката. Иначе никога през живота си не съм оперирана.
- Как се поддържате в добра кондиция?
- Сега, на стари години, си почивам повече. (Смее се) Играх до 36-годишна възраст. Като спрях с активната състезателна дейност леко напълнях, нормалното за всяка жена. Но се поддържам.
Избирам си внимателно храната,
за да ми е вкусно. Задължително ям зеленчуци, плодове. Не ям мазно, както и пакетирани боклуци като чипс, а също и сладолед. Разбира се, много се движа. Потренирвам още. Но не играя тенис на маса, защото не обичам да губя. Ходя по 2-3 километра, правя малко щангички във фитнеса, въртя колело, на всички уреди по малко.
Макар и с болки в кръста, шампионката домонстрира уменията си на Открития шампионат по тенис на маса в София
- Като сравнявате храната тука и във Франция, коя е по-добра?
- Тук храната ми е по-вкусна. Във Франция няма лютеница, луканка, а тук има. За плодовете е различно - зависи откъде са внесени ябълката или бананът. И във Франция е така - плодовете се внасят от Мароко, Алжир. Е, гледам да не купувам от вносните.
- Как релаксирате извън работата в залата?
- Разхождам се покрай Средиземно море, плувам. Знаете, че живея в Монпелие. Морето е близо. То ме отпуска. Виждам се с приятели.
- Повече от 20 години живеете във Франция. Какво ви харесва там?
- Свикнах с хората. Дъщеря ми е там, учи, на 16 години и половина е, преди матура. Доскоро ми харесваше спокойствието там. Беше спокойно, но сега
в никоя държава не е спокойно
Във Франция има голямо напрежение и непрекъснато се притеснявам за детето си.
- Тя тренира ли вашия спорт?
- Каза ми, че предпочита да учи. И аз съм съгласна. Не мога да й кажа - не учи, а ела да играеш тенис на маса! С друг спорт се е занимавала, но не и с моя. Разбирам я, защото знам колко е тежко да правиш професионална кариера в спорта. А и сега азиатците са по-добри от нас в тениса на маса. Просто няма никакъв шанс европейче да пробие. На всички мои възпитаници казвам: “Деца, гледайте си учението. Дипломата е единственото, което ще вземете”. Спортът е за удоволствие, но не повече. Не мога да им обещая, че като тренират упорито, ще станат шампиони и медалисти.
- Толкова ли са страшни азиатските състезатели по тенис на маса?
- Просто те започват да тренират от 3-4-годишна възраст, всеки ден. Имат хиляди, милиони състезатели и накрая отсяват най-добрите. Има жестока конкуренция. Движенията им са автоматизирани, стават изключително бързи. Това промени начина на игра, спорта изобщо.
А децата във Франция започват от по-късна възраст и когато пораснат, вече спортът престава да им е интересен. При тийнейджърите на 15 - 16 години е още по-зле. Не мога да им наредя да тренират по 6 часа на ден, а и няма гаранции, че така ще спечелят. Освен това нашите деца ядат гадни неща - чипсове, снаксове, бонбони, близалки. А в спорта всичко е важно. Затова им казвам да си държат на училището.
Мара КАЛЧЕВА
