Шампионът Александър Томов: Счупих шиен прешлен на тепиха
Баба Ванга ми предсказа кога ще спра да се състезавам
Петкратният световен и европейски шампион по борба Александър Томов е роден на 3 април 1949 г. в село Склаве (Община Сандански). Възпитаник е на треньора Веселин Маринов в “Левски-Спартак”. През 1971 г. става световен шампион (борба класически стил) за първи път - на първенството в София.
Следват титлите в Техеран'73, Катовице'74, Минск'75 и Сан Диего'79. Европейските му титли са от шампионатите в Катовице'72, Хелзинки'73, Ленинград'76, Букурещ'79 и Йонкьопинг'84. Остава неудовлетворена само мечтата му да бъде олимпийски шампион - има три сребърни медала от игрите в Мюнхен'72, Монреал'76 и Москва'80. Носител е на “златния пояс” на името на Никола Петров за 1972 г. Александър Томов е приет в Залата на спортната слава в Оклахома, САЩ.
Сега е председател на клуб по борба “Левски” и продължава да работи за любимия си спорт. За това, как живее и се грижи за здравето си, големият шампион разказва самият той в интервю.
- Г-н Томов, останаха ли ви травми от борбата?
- Много са травмите. Сутрин е ужас. Първо трябва да си раздвижа - рамо, кръст, врат, за да стана. Навремето имах контузия на кръста. Получих дископатия от многото щанги, които вдигахме. Още на първото ми състезание си извадих ръката от рамото. Бях на 16-17 години. Обездвижиха ме с гипс. Тогава не смеех да се прибера на село заради майка ми и баща ми, неудобно ми беше от тях да ме видят гипсиран. Но мина лятото и все едно не съм получавал контузия. Бях много млад и се възстанових бързо.
Вече по-късно в моята кариера си ударих глезена. И това мина бързо. Най-тежка ми беше травмата на врата. И сега е болезнено. Ще си я нося тази болка, докато съм жив. Контузих си врата по време на схватка на международно състезание. Паднах на глава и счупих шиен прешлен. Едно парченце беше отчупено, но не беше фатално. Сложиха ми специална яка, с която ми обездвижиха врата. Носих я един месец и ми мина. После имаше раздвижване, правиха ми процедури.
- При кой травматолог се лекувахте тогава?
- Тогава проф. Шойлев, лека му пръст, се грижеше за нас в спортния диспансер. При прегледа ми каза: “Край, повече няма да се бориш!” Но като се раздвижих, се почувствах добре и продължих. Справях се с болките с много воля и амбиция. Отказах се от спорта чак на 36 години.
- Какво ви принуди да спрете със спорта?
- На последното ми европейско първенство разтегнах мускул в последната среща - на финала. Казах на треньора ми на полувремето, че имам проблем, да не ми вика “Давай, давай”.
Въпреки контузията спечелих
още една европейска титла - петата в моята кариера, и право да участвам на олимпийските игри. Беше 1984 г. преди олимпиадата в Лос Анджелис.
Баба Ванга ми предсказа края на спортната кариера: “Май месец ще ти свършат мъките”. И като разтегнах мускул, си помислих - край, заради контузията няма да участвам на олимпиадата. Обаче 10 дни след като се върнахме в България, ни съобщиха за бойкота на страните от социалистическия лагер, че няма да участваме. Това беше причината да сложа край на спортната ми кариера изобщо.
В големия спорт винаги има болежки. Неприятно е да чувстваш остра болка - ту тук, ту там. Но това нашето не е спорт за здраве и без контузии не може.
- А по какъв повод отидохте при баба Ванга?
- Заведох при нея друг човек да му гледа. Той си имаше проблем. И я питах тогава: “Бабо Ванге, а на мен нещо ще ми кажеш ли?” Но бях подготвен, подадох й бучката захар, на която бях преспал. Само това ми каза: “Сашо, мъките ще ти минат май месец”. Първо си мислех, че няма да ме пуснат да участвам на европейското първенство, защото бях прекъснал да се състезавам три години. През това време бях треньор в клуба и помощник-треньор в националния отбор. Но в един момент започнах отново да тренирам. Моята идея беше олимпийската титла. Знаете, че имам три сребърни олимпийски медала. Е, не било писано да взема и олимпийска титла.
- Ходили ли сте на чакръкчии за дископатията?
- Да, много пъти. Ходил съм и при лекари, разбира се. Много съм доволен от Емил Димитров - чaкръкчия от Бела вода (квартал на Перник). Оправи ми кръста. Бяха го викнали да помага на контузени от националния отбор по лека атлетика и така разбрахме за него. Пипаше така внимателно, ръцете му бяха като памук.
Намираше точно болното място
Благодарение на него много се облекчаваше болката, отпускаше ме.
Един ден пак ми се блокира кръстът и отидох да го търся, но ми казаха, че е починал.
- Имахте ли проблем с теглото, след като спряхте да се състезавате?
- Имах проблем. Отпуснах се и качих доста излишни килограми. Окото и устата винаги искат повече храна, отколкото е нужно. Сега се мъча да сваля, обаче след толкова години килограмите трудно се свалят. Ходих и при д-р Емилова. С нейна помощ свалих десет килограма. Но само с еднократно отслабване не става. Човек трябва да си сложи режим на хранене. Трудно се получава, когато веднъж си се изпуснал. Действително спазвам хранителен режим, защото имам и подагра. След като се отказах от спорта, гледам един ден, че палецът ми се е зачервил. Тогава бях ял кренвирши, пържени с яйца. Предполагам, че от тях са се натрупали пурините, които са причина за възпалението. Отидох веднага на лекар и ми казаха, че е подагра.
- Какво не трябва да ядете заради подаграта?
- Ограничавам месо, дроб, бира, яйца и още много други неща. Гледам да не пия. Алкохолът не ме съблазнява. Не мога да кажа, че като седна на маса, няма да изпия една чашка. Но да прекалявам - това е абсурд за мен. Знам, че ако прекаля, ще имам такава остра болка, че никой няма да може да ми помогне.
Само аз мога да си помогна,
като не пия алкохол. Приемам повече вода, чай, течности. Така се чувствам добре.
- Здрав ли сте сега, пиете ли лекарства за нещо?
- Пия лекарства понякога, обикновено са обезболяващи. По едно време вдигах кръвното и тогава пиех лекарства. Но вече ги спрях. Контролирам си кръвното налягане естествено - “да няма винско, свинско”. (Смее се) Не, че не ям свинско и не пия дори глътка алкохол. Но много умерено. Имам си апарат за мерене на кръвното и го наблюдавам редовно. Засега всичко е нормално.
- Лежали ли сте за нещо в болница?
- Не си спомням да съм лежал в болница. Влизал съм само за преглед заради някоя травма. Но никога не съм опериран.
- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Избягвам, защото винаги ще намерят причина да ме лекуват. (смее се)
- С какво се занимавате сега?
- Аз съм в ръководството на спортен клуб “Левски”, председател съм на клуба по борба. Помагам на борбата, на спорта, за да прескочим този трап, в който сме сега. Не е това спортът, което беше по наше време.
За системата на здравеопазване
“С времето на демокрацията системата се промени икономически. При социализма беше по друг начин. Затова и новите лекари имат друго виждане за медицината. Аз лично не мога да се оплача, защото хората ме познават навсякъде и не съм имал проблем. Винаги ми помагат така, както трябва. Сега искат да правят промени в здравеопазването, нещата да са добре за всички хора, а не само за известни като мен. Но едва ли може всичко да се промени като с магическа пръчка”, допълни шампионът.
Мара КАЛЧЕВА
Следват титлите в Техеран'73, Катовице'74, Минск'75 и Сан Диего'79. Европейските му титли са от шампионатите в Катовице'72, Хелзинки'73, Ленинград'76, Букурещ'79 и Йонкьопинг'84. Остава неудовлетворена само мечтата му да бъде олимпийски шампион - има три сребърни медала от игрите в Мюнхен'72, Монреал'76 и Москва'80. Носител е на “златния пояс” на името на Никола Петров за 1972 г. Александър Томов е приет в Залата на спортната слава в Оклахома, САЩ.
Сега е председател на клуб по борба “Левски” и продължава да работи за любимия си спорт. За това, как живее и се грижи за здравето си, големият шампион разказва самият той в интервю.
- Г-н Томов, останаха ли ви травми от борбата?
- Много са травмите. Сутрин е ужас. Първо трябва да си раздвижа - рамо, кръст, врат, за да стана. Навремето имах контузия на кръста. Получих дископатия от многото щанги, които вдигахме. Още на първото ми състезание си извадих ръката от рамото. Бях на 16-17 години. Обездвижиха ме с гипс. Тогава не смеех да се прибера на село заради майка ми и баща ми, неудобно ми беше от тях да ме видят гипсиран. Но мина лятото и все едно не съм получавал контузия. Бях много млад и се възстанових бързо.
Вече по-късно в моята кариера си ударих глезена. И това мина бързо. Най-тежка ми беше травмата на врата. И сега е болезнено. Ще си я нося тази болка, докато съм жив. Контузих си врата по време на схватка на международно състезание. Паднах на глава и счупих шиен прешлен. Едно парченце беше отчупено, но не беше фатално. Сложиха ми специална яка, с която ми обездвижиха врата. Носих я един месец и ми мина. После имаше раздвижване, правиха ми процедури.
- При кой травматолог се лекувахте тогава?- Тогава проф. Шойлев, лека му пръст, се грижеше за нас в спортния диспансер. При прегледа ми каза: “Край, повече няма да се бориш!” Но като се раздвижих, се почувствах добре и продължих. Справях се с болките с много воля и амбиция. Отказах се от спорта чак на 36 години.
- Какво ви принуди да спрете със спорта?
- На последното ми европейско първенство разтегнах мускул в последната среща - на финала. Казах на треньора ми на полувремето, че имам проблем, да не ми вика “Давай, давай”.
Въпреки контузията спечелих
още една европейска титла - петата в моята кариера, и право да участвам на олимпийските игри. Беше 1984 г. преди олимпиадата в Лос Анджелис.
Баба Ванга ми предсказа края на спортната кариера: “Май месец ще ти свършат мъките”. И като разтегнах мускул, си помислих - край, заради контузията няма да участвам на олимпиадата. Обаче 10 дни след като се върнахме в България, ни съобщиха за бойкота на страните от социалистическия лагер, че няма да участваме. Това беше причината да сложа край на спортната ми кариера изобщо.
В големия спорт винаги има болежки. Неприятно е да чувстваш остра болка - ту тук, ту там. Но това нашето не е спорт за здраве и без контузии не може.
- А по какъв повод отидохте при баба Ванга?
- Заведох при нея друг човек да му гледа. Той си имаше проблем. И я питах тогава: “Бабо Ванге, а на мен нещо ще ми кажеш ли?” Но бях подготвен, подадох й бучката захар, на която бях преспал. Само това ми каза: “Сашо, мъките ще ти минат май месец”. Първо си мислех, че няма да ме пуснат да участвам на европейското първенство, защото бях прекъснал да се състезавам три години. През това време бях треньор в клуба и помощник-треньор в националния отбор. Но в един момент започнах отново да тренирам. Моята идея беше олимпийската титла. Знаете, че имам три сребърни олимпийски медала. Е, не било писано да взема и олимпийска титла.
- Ходили ли сте на чакръкчии за дископатията?
- Да, много пъти. Ходил съм и при лекари, разбира се. Много съм доволен от Емил Димитров - чaкръкчия от Бела вода (квартал на Перник). Оправи ми кръста. Бяха го викнали да помага на контузени от националния отбор по лека атлетика и така разбрахме за него. Пипаше така внимателно, ръцете му бяха като памук.
Намираше точно болното място
Благодарение на него много се облекчаваше болката, отпускаше ме.
Един ден пак ми се блокира кръстът и отидох да го търся, но ми казаха, че е починал.
- Имахте ли проблем с теглото, след като спряхте да се състезавате?
- Имах проблем. Отпуснах се и качих доста излишни килограми. Окото и устата винаги искат повече храна, отколкото е нужно. Сега се мъча да сваля, обаче след толкова години килограмите трудно се свалят. Ходих и при д-р Емилова. С нейна помощ свалих десет килограма. Но само с еднократно отслабване не става. Човек трябва да си сложи режим на хранене. Трудно се получава, когато веднъж си се изпуснал. Действително спазвам хранителен режим, защото имам и подагра. След като се отказах от спорта, гледам един ден, че палецът ми се е зачервил. Тогава бях ял кренвирши, пържени с яйца. Предполагам, че от тях са се натрупали пурините, които са причина за възпалението. Отидох веднага на лекар и ми казаха, че е подагра.
- Какво не трябва да ядете заради подаграта?
- Ограничавам месо, дроб, бира, яйца и още много други неща. Гледам да не пия. Алкохолът не ме съблазнява. Не мога да кажа, че като седна на маса, няма да изпия една чашка. Но да прекалявам - това е абсурд за мен. Знам, че ако прекаля, ще имам такава остра болка, че никой няма да може да ми помогне.
Само аз мога да си помогна,
като не пия алкохол. Приемам повече вода, чай, течности. Така се чувствам добре.
- Здрав ли сте сега, пиете ли лекарства за нещо?
- Пия лекарства понякога, обикновено са обезболяващи. По едно време вдигах кръвното и тогава пиех лекарства. Но вече ги спрях. Контролирам си кръвното налягане естествено - “да няма винско, свинско”. (Смее се) Не, че не ям свинско и не пия дори глътка алкохол. Но много умерено. Имам си апарат за мерене на кръвното и го наблюдавам редовно. Засега всичко е нормално.
- Лежали ли сте за нещо в болница?
- Не си спомням да съм лежал в болница. Влизал съм само за преглед заради някоя травма. Но никога не съм опериран.
- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Избягвам, защото винаги ще намерят причина да ме лекуват. (смее се)
- С какво се занимавате сега?
- Аз съм в ръководството на спортен клуб “Левски”, председател съм на клуба по борба. Помагам на борбата, на спорта, за да прескочим този трап, в който сме сега. Не е това спортът, което беше по наше време.
За системата на здравеопазване
“С времето на демокрацията системата се промени икономически. При социализма беше по друг начин. Затова и новите лекари имат друго виждане за медицината. Аз лично не мога да се оплача, защото хората ме познават навсякъде и не съм имал проблем. Винаги ми помагат така, както трябва. Сега искат да правят промени в здравеопазването, нещата да са добре за всички хора, а не само за известни като мен. Но едва ли може всичко да се промени като с магическа пръчка”, допълни шампионът.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари