Когато 84-годишен мъж в Хонконг отишъл в болница с уголемена простата, лекарите с изненада установили, че кожата, ноктите и дори склерата на очите му са станали сиво-синкави. По-задълбочено изследване разкрило сребърни отлагания, проникващи в тъканите му, които придавали оттенъка.
Този случай обаче се оказва далеч не единствен, защото през 2007 г. съобщения в пресата описват друг човек като "син", след като той опитал да излекува здравословни проблеми със синусите си чрез поглъщане на домашен разтвор на сребърен хлорид. Друг мъж, станал популярен като „татко Смърф”, приемал колоидно сребро в продължение на 17 години за лечение на кожно заболяване.
Тези поразителни случаи разкриват една много важна истина: телата ни могат да показват остатъци от това, което консумираме. Поговорката "Ти си това, което ядеш" обикновено се отнася до цялостното здраве и начина на хранене, но тази фраза може да показва буквално състоянието ни, когато кожата придобие неочаквани цветове. Тези случаи илюстрират драматични случаи на едно състояние, известно като аргирия, при което организмът натрупва сребърни частици.
Среброто някога е било част от основните средства в медицинските практики заради своите антимикробни свойства.
Но съвременните доказателства сочат, че консумацията или поглъщането на твърде много от това вещество може да трансформира кожата до състояние на цвета, при което е трудно да избледнее. Подобно явление, макар и по-рядко, е хризиазисът, при който златни отлагания проникват в кожата.
Исторически погледнато, терапиите на основата на злато понякога са били предписвани за възпалителни заболявания и в някои случаи пациентите, които са получавали тези лечения, са развивали специфично шистово-сиво или сиво-лилаво обезцветяване, което, подобно на аргирията, не може лесно да бъде премахнато. При аргирия сребърните йони циркулират през кръвния поток и се вграждат в дермата - слой под повърхността, където тялото не може да ги изчисти
Там се влагат и пигментите, с които се правят татуировките. Слънчевата светлина усложнява ефекта, като задейства процес, наречен фоторедукция. Той превръща сребърните йони в метално сребро или съединения, които го наподобяват. В резултат на това засегнатите по-светли кожи придобиват синкав или сивкав оттенък.
Внимавайте какво слагате в чинията си
Оранжевите, жълтите и червените пигменти оказват най-голямо влияние върху кожата. Оранжевото обаче е царят на оцветяването. Този нюанс, често свързван с морковите, сладките картофи и тиквата, идва от каротеноидите, които се срещат естествено в растенията.
Каротеноидните пигменти са мастноразтворими. Когато се консумират, те се абсорбират в тънките черва и се транспортират чрез липопротеини в кръвта, за да се съхраняват предимно в богати на мазнини тъкани, включително в подкожния слой. Тези депа придават на кожата характерен златист оттенък, особено когато богатите на този пигмент храни се консумират в големи количества. От многото каротеноиди, открити в природата, бета-каротинът е звездният играч.
Той е със силен оранжев оттенък и висока "бионаличност" – термин, използван при описване на усвояването на лекарствата от организма. Хората ги разграждат по селективен начин. Ензимите в червата и черния дроб превръщат бета-каротина във витамин А, който е от решаващо значение за зрението, здравата имунна система и здравата кожа. Все пак не всеки погълнат бета-каротин претърпява тази трансформация.
Излишните количества остават в пигментната си форма и се отлагат в кожата, особено в области като дланите на ръцете и стъпалата, където по-дебелият слой кожа подчертава пигмента.
Причината кожата да става оранжева се крие в химическата структура на каротеноидите. Молекулярният състав на бета-каротина абсорбира светлината в синия спектър, отразявайки оранжевата светлина обратно към очите ни. Други, като лутеин и зеаксантин (намиращи се в листни зелени зеленчуци), които клонят към жълтото, са по-малко забележими, защото или са по-малко в изобилие в диетата, или не са толкова добре съхранявани в кожата.
Богатата на каротеноиди диета, която може да ни помогне да придобием здравословен златист блясък на кожата през лятото, често се възприема като по-привлекателна от използването на средства за слънчев загар или продължителен престой на изгарящите слънчеви лъчи, за да се сдобием с тен. Но и тук умереното количество е ключово – пример за това е историята от 90-те години на 20-и век с производител на сокове във Флорида, който е обвинен за сериозни проблеми с кожата на т.нар. портокалови деца. Продажбите драстично намаляват, а част от родителите завеждат съдебни дела.
Естествено срещащите се диетични пигменти като антоцианини, беталаини и хлорофил предлагат много ползи за здравето и рядко оставят външна следа. Антоцианините, намиращи се в горските плодове, червеното зеле и лилавите моркови, осигуряват наситените червени, лилави и сини цветове, които свързваме с тези храни. Известни със своите антиоксидантни свойства, те са водоразтворими, което означава, че се метаболизират бързо и следователно е малко вероятно да оставят следи върху кожата.
По същия начин беталаините - пигменти, отговорни за наситеното червено и жълто, носят детоксикиращи и противовъзпалителни ползи и се отделят от тялото без видим ефект върху тена на кожата. Прекомерното им поглъщане обаче може да причини промяна в цвета на урината и изпражненията. Тези примери за цветове и храни подчертават финия баланс, който ние трябва да спазваме, когато се храним и поглъщаме различни вещества, защото те могат да ни донесат както здравословни ползи, така и да доведат до непредвидими последствия.
Мария ИВАНОВА
