- Г-н Алексиев, как се грижите за здравето си?
- На 15 март навърших 65 години, но нямам хронични болести. Обичам да спортувам. Имах навика да тичам всеки ден по пясъка на брега на морето, когато живеех във Варна. Този навик ми остана от юношеските години, когато тренирах лека атлетика. В София ходя на басейн и плувам. Откакто се снимам в “Откраднат живот” обаче и това не мога да правя, защото снимките започват рано сутрин. Но не спирам с упражненията вкъщи. Гледам да се движа и тялото ми да живее така както и духът. Тялото не трябва да бъде лениво, за да ме слуша.
- Изглеждате така, сякаш се занимавате с йога и медитирате.
- Всеки намира своя път към смирението, към баланса.
Йога изисква много време и отдаденост, а аз нямам тази възможност. Макар че доста от упражненията, които правя, произхождат от йога. Още в първите години след като завърших театралния институт, във Варна и в Пловдив, имах шанса да участвам в спектакли, които са близо до рок-балета, до мюзикъла, до различни стилове и жанрове на танца. Работех с много добри хореографи като унгареца Миклош Кьоле, който има свой театър в Будапеща и поставя в Европа, Америка, Япония. Това беше първата ми школа. Не слагам в сметката специалните занимания по сценично движение и фехтовка във ВИТИЗ. Тогава разбрах, че с тялото си актьорът може да направи много повече от гъвкавост и пластичност.
- Как се храните?
- От две години рано сутрин закусвам с протеинов шейк с алое и билки. Ставам толкова рано, че организмът ми не иска да си хапва препечена филийка с разни неща. Въпреки че винаги съм закусвал много яко. Пия също тонизиращи билкови чайове, намалих кафето. По едно време кръвното ми се вдигаше по емоционални причини. Вече не се случва.
Благодарен съм на родителите ми, че са ме възпитали много добре по отношение на храненето. А и организмът ми не понася вредни храни, сам ги отхвърля и си иска здравословните - те са ми по-вкусни. Ям древни култури като боб, леща, грах, елдата и др., храни, които не са обработени, зеленчуци, плодове. Получавам протеини и от месото, но в определени периоди тялото ми не иска месо. В момента не постя, но когато усетя, че съм погълнал доста отрова, го правя. Постите са нещо много светло за мен. Свързвам ги повече с чистота на ума. По време на пости ме обзема една радост и излъчвам енергия, която прави връзката ми с хората много по-хубава.
В детството помня, че и двете фамилии - на татко и на мама, постеха. Тогава родителите ми, бабите и дядовците ми ставаха по-красиви, излъчваха още по-голямо благородство. Тази светлина и благородство човек може да постигне не когато постите са просто диета, а като духовни пости.
Силата е в мисълта
Когато моите мисли се объркат, когато духът ми е неспокоен, тръгвам из планините. Не усещам пречистването, ако мислите ми са фокусирани върху неправилните неща. Само преходът из планината не е достатъчен. Важното е накъде насочваме мислите си. Имах удоволствието да запиша в аудиоформат книгата на Илия Троянов “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, по част от която направиха филм. Тази книга ни напомня, че спасението е в нас, че всеки от нас трябва да го намери в себе си и тогава би могъл да спаси и някой друг.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Само веднъж, заради червен вятър. Събудих се една сутрин с подуто коляно и със страшни болки. Тогава работех във варненския театър и по ирония на съдбата играех хирург в една доста революционна пиеса на Кольо Георгиев. Естествено, че отидох в болница. Лекарите и целият персонал буквално ме носеха на ръце. Направиха най-доброто за мен. Лежах непрекъснато, кракът ми беше вдигнат високо, защото иначе болките бяха непосилни. Заболяването червен вятър се лекува само с мускулни инжекции пеницилин и стрептомицин. Това заболяване се отрази на колянната ми става. Затова след излизането ми от болница коляното ми лекуваха проф. Камбуров и д-р Кехайов.
- Фен ли сте на алтернативната медицина?
- Имам добро отношение към билкарството.
Плаша се от лекарства
и предпочитам да си помагам с билки, мед, природни лекове. Срещал съм хора в Родопите, а и в София, които се занимават с билкарство на много високо ниво.
- Имате три деца. Присъствали ли сте на раждането на някое от тях?
- Нямах желание за това, макар че сега се замислям. Ако бащата иска, трябва да присъства на раждането, както го направи малкият ми син Александър преди две години и три месеца. Внучката ми Ая се роди в Лондон. Алек каза, че ще присъства на раждането и беше неотлъчно до Яна Титова (също актриса - бел. ред.). Дори направихме връзка по интернет, видяхме бебето и майката в родилното. Мисля, че това е много красив жест на един мъж.
- Как се чувствате в кожата на проф. д-р Иван Генадиев в сериала “Откраднат живот”?
- Отнасям се с уважение към този персонаж и ми е много интересен. Като актьор позволявам на проф. Генадиев да влезе в моята кръвоносна система. Снимайки епизод след епизод, ние получаваме на порции сценариите и нямаме представа как ще се развие героят по-нататък. Затова, когато играя, се задействат рефлексите не на актьора Стоян Алексиев, а на проф. Иван Генадиев. Той започна да живее в мен.
- Имате ли отзиви от хората за това, което се случва във филма?
- Само да изляза от снимачната площадка, за да подишам чист въздух, или на път за театъра, непрекъснато ме спират хора. Говорят за “Откраднат живот”, споделят впечатления и са нетърпеливи да видят следващите епизоди. Предадоха ми и поздрави от лекари - родители на един млад колега. Много съм щастлив, че българите оценяват положително сериала. Защото това е история, която трябва да докосне всеки от нас. Ясно е, че никой от актьорите в сериала не е завършил медицина. Важното е
да излъчваме любов към професията на лекаря
да внушим тяхната отговорност в борбата за здравето на пациентите, защото това е единствената професия, в която се заклеват да служат на хората.
Ще прибавя, че за мен е изключително преживяване на снимачната площадка партньорството със сина ми Алек. Може би защото е учил актьорско майсторство в Америка, живее и работи в Лондон, той внася друг стил, който явно очарова зрителите от всички поколения. От него се излъчва истинност, честност, любов и той, както и героят му, знае накъде върви.
- Наблюдавате ли какво се случва реално в болниците?
- Помагах на приятели от различни краища на България да намерят най-добрите специалисти в София, при които да се прегледат и лекуват. При това видях много добри неща в нашето здравеопазване, но видях и нечовешки реакции, пренебрежение, несериозно отношение към конкретния човек, който е закъсал със здравето. Болницата, която виждате в сериала, е минимодел на държавата, метафора на всичко, което се случва в България. Някои неща са добри, някои са отчайващо зли. Ето, в това живеем ние в момента.
Мара КАЛЧЕВА
