Татяна Лолова не се нуждае от представяне, защото вече 60 години е на българската сцена. Тя е необикновена жена, която обича живота и винаги застава на негова страна. Тя e една от най-обичаните български актриси, която тази година навърши 82 години. Сред най-известните й образи в киното са тези на Елица Карадушиева във филма “Бон шанс, инспекторе”, управителката във филма “Топло” и Леда в “Опасен чар”. Участва още в “Петимата от Моби Дик”, “Щурец в ухото”, “Последната годеница на принца”, ”След края на света” и “Сбогом, мамо”. Татяна Лолова е носител на множество награди, сред които “Аскеер” за цялостно творчество от 2007 г. Награда “Любимец 13” - легенда на българския театър, и “Златен Перперикон” за принос към българската и европейската култура. На 82-годишна възраст популярната актриса продължава да е олицетворение на силата на духа и физическото здраве. Голямата наша артистка за нищо на света не би свалила розовите очила, оптимизмът й я зарежда с творческо и житейско дълголетие.
“Какво ме крепи на моите години ли? Раздавам енергия и любов, отворена система съм. Не се вълнувам дали ми се връща. А какви са тайните на дълголетието - ех, само ако ги знаех...”, с блага усмивка ми отговори Татяна.
“Чух, че вие и вашите читатели ме обичате? И аз ви обичам. В едно предаване казах: “Който не ме обича - губи!” Има обаче някои, които все намират повод да кажат, че да обичаш всички, е лошо. Е, аз съм пък от тия, дето всичко обичат. Разбира се, аз бих искала да обичам себе си най-много, защото за да можеш да понасяш този нечовешки тежък живот, трябва да се обичаш, да се поддържаш и да живееш”, сподели още жената с неустоим чар и хъс за живота.
Актрисата споделя и опита си с различни болести, които я правят герой в оцеляването, в интервю за вестник "Доктор" и Zdrave.to. “Всички тези болести днес биха могли да бъдат избегнати с ваксини още в ранна детска възраст”, категорична е тя.
- Харесвате ли нашия вестник, г-жо Лолова? Според вас полезни ли сме на читателите?
- Страшни неща пишете, но съм сигурна, че сте много полезни. Много са болестите, дето ни мъчат, добре е хората да ги познават, но най-важното е да знаят как да се предпазят. За това повече пишете, защото когато каруцата се обърне, пътища много... Малко се притеснявам, че ще четат и за мен на вашите страници.
- Винаги усмихната сте. Какво ви държи в такава добра форма? Когато човек ви погледне, първата му асоциация е здраве...
- Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам. Искам този ген да излезе на преден план, но през целия ми творчески живот дотук в мен се бори едно смешно с едно тъжно нещо.
Освен това майка ми е имала неблагоприличието да ме роди преди всички вас и мен много ме е яд. Яд ме е, защото вие сте по-млади от мен. Но аз съм живяла по времето, когато нямаше толкова ваксини. Тук виждате един много боледувал, но здрав човек.
- Защитник сте на ваксинопрофилактиката. Имате ли лична причина да го правите?
- Погледнете тези доктори, които упорито ни доказват всеки божи ден какво се случва и най-вече какво може да се случи, ако всеки един от нас реши да не се ваксинира или да не ваксинира децата си. Това са страшни, забравени от години болести в България, които с душата и сърцето си не искам да ги виждам в нашата страна. Тези доктори много знаят, много са учили, настояват, че са прави за ползата от ваксините, и трябва да бъдат послушани. Повечето от хората, открили определена ваксина, са я пробвали първо на себе си. Много са тези учени, които, за да спасят човечеството след тях,
са рискували собствения си живот
Прекарала съм морбили, когато още нямаше ваксина. Тогава се роди моето братче. Едвам го опазиха от мен. По-тежка болест, аз, която съм вечно в цветущо здраве, не съм изкарвала. Ако имаше тогава ваксина, нямаше да я изкарам толкова тежко. Не съм имала по-тежко заболяване от морбили. Бяха едни безкрайни, безсънни нощи - обривът не е само външен, той сграбчва всичките ти органи. Ти не ги виждаш, но ги усещаш нечовешки тежко. Остават и следи - имам бъбречно-каменна болест, откакто се помня и се знам. Заболяването ми повреди бъбреците, но през годините ги лекувам успешно. По едно време имах и албумин, което е по-лошо от камъни в бъбреците. Представяте ли си каква красива диагноза съм си направила...
Ще съм много доволна, ако успея да накарам хората да вземат решение за ваксинопрофилактика, че то да бъде от полза и за живота на тези, които обичат най-много, на децата, вашите деца, и децата на вашите близки и децата на България.
- Били ли сте на лечение в болница?
- Да, на два пъти. Когато ми откриха, че страдам от камъни в бъбреците, и втория път,
когато ми се поду нещо на шията
През това време брат ми лежи в болница, само дето сега не си спомням заради какво. Не беше заушка, аз и нея съм я карала. Отивам на лекар, обяснявам къде е брат ми, тя ми каза, че лечението на врата ми е витамин С и лежане - нищо друго. По едно време у дома идва друга лекарка и ми каза, че ще ме приемат в болница и ще ми вземат едно парченце от вратлето. Отивам, а там вече се говори, че съм смъртно болна - нали знаете от кого взимат биопсия?! А в театъра вече преразпределяха ролите... Но тогава дойде хематологът, много сериозен, сдържан човек, и направо затанцува в стаята, защото се оказа, че няма нужда да ме “биопсинират”, защото била обикновена заушка.
- Споменахте, че сте пили антибиотик тези дни...
- Не изпитвам страх - рационален и нерационален, който хората имат от лекарствата и ваксините, но хич не обичам антибиотиците.
Моите деца, например, са много против антибиотиците и аз съм също съм с такава позиция. Но за да дойда при вас на семинара за ползите от ваксините, бях 7 дни на антибиотик. Какво значи “антибиотик”?! Значи “против живота”.
Или ти сам се нахакваш с неща, които са против живота ти, обаче те ти връщат възможността да продължиш репетициите.
Имам прекрасен семеен лекар,
д-р Димитрова, обадих й се и казах, че на моя глава съм започнала да взимам антибиотик. Каза ми какво да добавя, след 3 дни ме прегледа и каза, че вече нищо ми няма.
Това е парадоксът на природата - нещо, което привидно е против живота ти, то ти трябва, за да запазиш този живот. Във времето, когато технологията е напреднала до такъв предел, че вече мислим за запазване и продължение съзнанието на хората и след смъртта, немислимо е да отричаме напредъка на медицината.
- Какви са отношенията ви със Стоянка Мутафова? Изписаха се доста противоречиви неща...
- Великолепни са ни отношенията. Изписаха се такива неистини в едни откровено в жълто обагрени вестници. Стояна е нещо невероятно като ген. Тя е много интелигентна, тя е по-експанзивна, по-щура в някои отношения, въпреки че всички сме щури по малко. Тя е много жизнена - на два пъти пада в оркестрината. Аз и половин път да бях падала, нямаше да мога да стана. Играла е с пневмония, със счупени кости и въобще не могат да я разберат кога се е потрошила, кога е оздравяла. Аз една метатарзална кост счупих - то беше чудо, бяха патерици и какво ли не. Ама аз съм си виновна. Когато баща ми казваше да стана лекарка, да стана доктор Лолова - аз пък не, та не...
Възхищавам се на талантливите си колеги, гордея се с тях. И им се чудя на акъла. Да научиш толкова чужди думи и да ги кажеш така смислено, очарователно, силно, властно, внушително - пред една група хора, решили да споделят с теб част от краткото си време на тази земя, въпреки хала си, студа, жегата, болката, безпаричието си - много самоотвержено и от двете страни.
Люба МОМЧИЛОВА
