Само две години по-късно пред Теди се открива възможността да запише няколко дема в Швеция. Следващите 2 години тя продължава да получава покани за записи и концерти извън България и посещава Индонезия, Куба и Турция.
Пее главно на английски език и през 1998 г. издава първия си сингъл - англоезичната песен Tell Me You Want Me. Две години по-късно става факт и първият й албум - Velvet, издаден в България. Освен с музика тя се занимава и с дизайн, а в живите си участия залага на модерна хореография.През 2009 г. Теди печели като композитор голямата награда и първо място на конкурса за българска песен “Бургас и морето” в изпълнение на Васил Найденов и Силвия Кацарова.
Тя се е посветила на благотворителна кауза, водена от желанието да помага болните да могат да живеят живота си с усмивка. “Родителите на болните от диабет деца водят битки с държавните институции да им върнат солидните суми, които са принудени да дават за инсулинови помпи. България е единствената държава в ЕС, която по никакъв начин не подкрепя финансово пациентите с подобен проблем, затова целта на кампанията е закупуване на колкото се може повече инсулинови помпи, които да бъдат дарени на деца в нужда”, сподели за в. “Доктор” ангелогласното момиче.
- Теди, вие сте едно от малкото лица на поп сцената с ярко изразена гражданска позиция. Какво най-силно ви натъжава в държавата ни?
- Безхаберието, агресията, грубостта между хората и неуважението. Дразня се, когато виждам, че се полагат усилия столицата ни да е чиста, градинките, парковете се озеленяват, подреждат, но все ще се намери някой да хвърли боклука, шишето си, да не почисти след кучето си или да счупи пейка или кошче. Защо, какво е това удоволствие да се руши, просто не го разбирам?! Видях как едно малко момиченце прибираше хартии и чашки в кошчето в парка, докато възрастни мъже му се подиграваха. От случката ми стана болно и отвратително. Това ли е примерът, който възрастните дават на младото поколение - да се гаврят с добротата им?! Но за съжаление и в медиите все се налага грозното и нагло държание, потискането на по-слабите.
- Това ли е причината да помагате на болни деца?
- Непрекъснато участвам в някоя благотворителна акция. Държавата е напълно абдикирала от грижата си за болните малчугани, на които у нас не може да им помогне и им трябва спешно лечение в чужбина. Въртят ги с дни, с поредица от документи, сложно е всичко у нас, свързано с такова лечение. Така даваме гласност на кампанията, 1-2 лв. къде ли не ги изхарчваме, а можем да ги дадем за лечението им. Не се оплаквам, но много хора ми се обаждат със странни молби. За съжаление, не мога да им помогна. Никой не е застрахован от внезапна болест, но има хора, които спекулират с такива кампании - не трябва да го правят, защото не е етично спрямо всички, които имат нужда от спешна финансова помощ.
- Знаете ли нещо ново за малкия Алекс от Африка?
- О, добре е, от нашите пиари знам. Той си има родители, няма как да се откъсне от средата си. Ако беше сам, сериозно смятах, че ще го осиновя. Но в този случай е грешно да се изведе оттам.
- Как успявате да поддържате тази страхотна визия?
- Много трудно, в интерес на истината.
Не обичам да спазвам режими но се налага да го правя.
От два месеца съм много щастлива, защото отслабнах с хомеопатия. Реално имам огромно здравословно подобрение от този курс на лечение. Алтернативните терапии не бива да се пренебрегват, защото когато е изготвена специално за теб, както е в случая с мен, изключително много помага на целия организъм. Забравих за лекарствата, забравих за болките в корема. Много обичам да се разхождам навън, имам две кучета, правя упражнения вкъщи, не обичам фитнеса. Смятам, че салатата е най-добрият приятел на една жена, това е.
- Как разбрахте, че хомеопатията ще е полезна за вас и здравето ви?
- Инструкторът ми Даниел ми я препоръча, той ме насочи към тази алтернатива. Самата терапия беше с хранителен и двигателен режим, но нищо не можах да спазя заради многото си пътувания. Но успешно ми се отрази. Още на 3-ия ден усетих подобрение. Мисля, че хомеопатията е универсална наука за здраве. Час и половина беше прегледът, за какво ли не си говорихме. Основното лечение е в една
уникална психотерапия за емоционалното ми състояние
Лесно се уморявах, не спях добре, все още се оплаквах от болки в корема - сега нищо ми няма. В рамките на две седмици от началото на лечението рязко се промени всичко в мен - и сънят, и емоциите ми, и болките вече ги нямаше. За два месеца напълно ме промени, за което съм много благодарна на специалиста.
- Какви бяха съветите за хранителния ви режим?
- Човек трябва да знае коя е кръвната му група и да се храни според нея. Нещата, които се оказаха според изследванията не за мен, наистина ми създаваха проблеми. Случвало ми се е от някои продукти да получавам силно главоболие, което означава, че те не са полезни за мен. За съжаление, в днешно време храната ни е доста отровена. Много консерванти, много пестициди, мръсен въздух. Ние сами не можем да ги изхвърлим от организма си, затова хомеопатията подпомогна процеса на самоочистване.
- Кои храни отбягвате?
- Всички колбаси, месо много рядко ям. Само пуешко, патешко и агнешко според кръвната си група мога да ям, но не ги обичам. Обичам телешко, но нищо пържено не ям. Сложно ми е, когато пътувам, защото отникъде не мога да си купя нещо прясно и здравословно. Липсват опаковани плодови салати, нещо прясно зеленчуково.
- От какво друго ви “освободи” този курс на лечение?
- От тревожността, от подуването на корема, както казах, и от болките там. Сигурна съм, че трябва да се обърнем назад в лечението, заслужава си, като съдя по себе си колко спокойна и по-уверена се чувствам аз самата. На мен билките не ми помагат, затова хомеопатията се оказа твърде добър вариант на лечение.
- Би ли могла хомеопатията да излекува депресия?
- Определено, да. Фактът, че не можех да спя, си е вид депресия.
- Болна ли е нацията ни, Теди?
- За съжаление, да. Смятам, че
от нерви най-много се разболяват хората -
когато са депресирани, когато имат проблеми. Да, депресирани сме, хората в останалите държави са спокойни, затова животът им е по-лек и сигурен. А всъщност хич не ни е труден животът - особено като видях в Африка за какво става въпрос, на фона на тоталната беднотия там.
- Какво би сготвила на нашите читатели?
- Много любов бих сложила в храната. Обичам да посрещам приятели и винаги меся хляб. Супа от червена леща, вкусни разрядки към питката. Бих искала да им кажа да се радват искрено на живота, да не се разболяват. Никога да не губят близки заради лоши болести. Да имат добри приятели, защото с това малко хора у нас могат да се похвалят. Да са в добро настроение, с положителни мисли, за да сме здрави и щастливи.
Люба МОМЧИЛОВА
