Въпросът защо някои хора изпитват главоболие, „свързано с времето“, получи по-подробно научно изследване.
Изследователите предполагат, че пристъпите по-често са свързани не с изолирани събития като дъжд или слънце, а с холистични атмосферни модели. Мащабно проучване идентифицира два такива климатични сценария и едновременно с това предложи превантивна терапия.
Проучването е проведено от екип от Университета в Синсинати, заедно с експерти от Медицинския факултет „Икан“ в Маунт Синай, анализатори от Errex Inc. и изследователи от Teva Pharmaceuticals. Изследователите са анализирали десетки хиляди дневникови записи от пациенти с епизодична мигрена. Сред участниците са били жители на североизточните Съединени щати, подложени на клиничните изпитвания HALO-EM и HALO-LTS. Резултатите от проучването са представени на среща на Американското дружество по главоболие.
Специалистите наложили ежедневните доклади на пациенти за пристъпи върху четиригодишни данни от Националния център за климатични данни. Анализът се основавал на тридневни времеви прозорци: изследователите проследявали атмосферните условия в деня на пристъпа, в деня преди него и в деня след него. Този подход им позволил да проучат кои комбинации от метеорологични фактори са най-често срещани по време на мигренозни пристъпи.
Анализът на изследователите предполага, че времето може да предизвика главоболие по сложни модели. При пациентите, чиито мигрени са свързани с времето, реакцията изглежда е на комбинация от фактори, а не на изолиран спусък.
Първият сценарий е класически пример за приближаващ студен фронт. Това включва рязък спад на атмосферното налягане и дъжд. Авторите предполагат, че тук може да действа комбинацията от падащо налягане и влажност, а не един от елементите поотделно.
Вторият сценарий включва продължително излагане на Бермудския антициклон, зона с постоянно високо налягане. За разлика от типичния антициклон, който може да бъде сух и краткотраен, Бермудският антициклон създава стабилна, гореща и влажна среда , която може да се задържи над региона в продължение на много дни.
Изследователите са тествали и един от методите за лекарствена защита, фреманезумаб, чиято ефективност е изследвана в двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване. Това е златният стандарт на клиничните изпитвания: нито пациентите, нито лекарите са знаели кой е получил активното вещество и кой е получил плацебо, а разпределението е било произволно.
Резултатите показват, че профилактиката на мигрена с фреманезумаб може да намали въздействието и на двата метеорологични модела върху тези, които са предразположени към тях. Участниците, които са получавали терапията в продължение на шест месеца, са показали средно намаление на честотата на новите пристъпи, независимо дали наближава студен фронт или Бермудският върх е залял региона.
"На практика често срещаме пациенти, които са толкова чувствителни към времето, че могат точно да предскажат приближаването на гръмотевична буря въз основа на главоболието си. За някои дори най-малкият бриз може да предизвика пристъп, докато за други определени миризми са спусъци. Болестта протича много различно; хората страдат по различен начин, така че е невъзможно да се категоризират всички с една и съща черта", коментира кардиологът Андрей Петрович Кондрахин.
Според лекаря резултатите от представеното проучване изглеждат много правдоподобни, но не могат да бъдат обобщени за всички пациенти. „За да се докаже окончателно пряка връзка между мигрената и климата, е необходимо мащабно, международно, многоцентрово, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване “, каза Кондрахин. Необходимо е не просто да се наслагват метеорологични статистически данни върху дневниците на пациентите в един конкретен регион, но и да се проследяват тези параметри едновременно по целия свят, с прецизно записване на промените във времето./Zdrave.to
