Учени от Китай обявиха, че са излекували за първи път диабет при пациент, използвайки терапия със стволови клетки. Пациентът, 59-годишен мъж, се е подложил на пионерската клетъчна трансплантация през 2021 г. и не приема лекарства от 2022 г.
Експерименталното лечение включва създаване на изкуствена версия на клетки в панкреаса, които произвеждат инсулин и поддържат нивата на кръвната захар под контрол. Мъжът е страдал от диабет тип 2 в продължение на 25 години и е загубил почти всички функции на тези клетки, известни като островчета. При него е имало висок риск от смъртоносни усложнения, изискващи многократни инсулинови инжекции всеки ден, за да се предотврати изпадането му в диабетна кома.
До този момент никой никога не е бил “излекуван” от диабет, но лекарите са измислили как да го поставят в ремисия. За тази цел пациентите трябва да спазват относително стриктна диета и тренировъчна програма, за да предотвратят проблемите с кръвната захар. Случаят в Китай обаче дава надежда, че е възможно да се възстанови способността на тялото да регулира естествено кръвната захар, без пациентът да променя начина си на живот.
Доц. д-р Атанас Кацаров: Ще възстановяваме ставите със стволови клетки
При лечението са използвани стволови клетки, които може да се превръщат в много различни видове клетки, от които тялото се нуждае, за да функционира. При подходящи условия те могат да се превърнат в мозъчна, мускулна, бъбречна или дори панкреасна тъкан.
Иновативното лечение използва нов химически коктейл, за да превърне стволовите клетки на пациента в клетки на панкреаса. При диабетиците панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, за да регулира кръвната захар. Твърде много или твърде малко захар в кръвта може да причини увреждане на нервите, на бъбреците, сърдечни заболявания и др.
Чрез имплантирането на нови, отгледани в лаборатория клетки, пациентът може да започне отново да произвежда собствен инсулин. Това са наблюдавали лекарите при китайския си пациент.
“Мисля, че това проучване представлява важен напредък в областта на клетъчната терапия за диабет”, казва Тимъти Кийфър, професор по клетъчни и физиологични науки в Университета на Британска Колумбия в Канада, който не е участвал в изследването.
Въпреки че това откритие е обнадеждаващо, все още има много неща, преди да бъде одобрено за масова употреба. След това учените ще трябва да тестват терапията при повече пациенти.
“След като го тестват при повече хора, казва проф. Кийфър, те ще трябва да намерят начин да увеличат мащаба на приложението му.”
Понастоящем превръщането на “празни” във функциониращи клетки на панкреаса е невероятно сложно, отнема много време и е скъпо. Учените ще трябва да направят процеса по-лесен, ако ще бъде осъществим за повечето хора.
Възможно е новата терапия да е ефективна само за лечение на диабет тип 2, който е по-често срещаната форма на заболяването. Диабетиците тип 1, чийто панкреас е бил атакуван от имунната система, най-вероятно ще им е по-трудно да се възползват от научния пробив, тъй като имунната им система може да отхвърли новите имплантирани клетки, пишат авторите на изследването.
Херпесните вируси увеличават риска от диабет
Независимо от всички препятствия, които все още остават за преодоляване, това може да се окаже огромна крачка напред за милиони хора, които в момента живеят с диабет – осмата, водеща причина за смърт в света.
Тази статия, публикувана в списанието Cell Discovery, е резултат от десетилетия изследвания в много страни за това как най-добре може да се превърнат стволовите клетки в островни и как да се имплантират успешно в тялото.
“Нашата технология разшири границите в областта на регенеративната медицина за лечение на диабета”, казва д-р Ин Хао, един от водещите учени.
Проучването е в сътрудничество между три институции, базирани в Шанхай – Шанхайската болница Changzheng, Центъра за върхови постижения в молекулярната клетъчна наука към Китайската академия на науките и болница Renji.
В бъдеще тази терапия може да “освободи пациентите от тежестта на дългосрочния прием на лекарства, да подобри здравето и качеството им на живот и да намали разходите за здравеопазване”, допълва проф. Кийфър.
Милена ВАСИЛЕВА
