Ваня Щерева: Хипохондрик съм - изследвам се за всичко!
Храня се здравословно - ям повече сурови плодове и зеленчуци, сирене, кашкавал, яйца
Ваня Щерева е разнолика, цветна, неочаквана в думи и действия. Дипломирана актриса, певица, вокал на група „Мачпойнт“, автор на песни, писател, сценарист, режисьор, дизайнер на кукли. Завършва спортно училище в родния си град Варна. После е омагьосана от сцената. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, а докато учи там, се посвещава на втората си голяма любов - музиката.
Ваня Щерева е автор на много книги, сред които „Образцов дом“, „30 неизвинени“, „Фасове“, „Приказки под прозореца“. Сериалът „Под прикритие“ е голямото й предизвикателство, но там тя не се снима, а пише сценариите.
Родена е през 1970 г. във Варна, където завършва Средното спортно училище „Георги Бенковски“ – специалност лека атлетика, висок скок. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. През 1996-а учи и завършва в класа на проф. Стефан Данаилов. В края на 2002 г. прави своя двоен дебют на театралната сцена - с пиесата „Кукувицата“ от Елин Рахнев. В нея тя играе централната роля, но е и автор на музиката към спектакъла.
Какви са новите й предизвикателства – ето нейния разказ пред MyClinic.
- Ваня, записахте клип за превенция на хепатит С, какво е посланието ви към песента на Джон Лоутън?
- Отдавна се занимавам с такава работа, но когато дойде задачата да направя клип за хепатит С, първо малко се уплаших дали мога да се справя. После се зачетох в интернет, където прочетох истории на болни. Четох два дни и плаках, защото тези хора много трогателно са описали това, което им се случва. Много ме докоснаха, но и параноясах - аз съм голям хипохондрик и обикновено се изследвам за всичко, ако нещо ме заболи, непрекъснато си правя изследвания.
Досега не ми е хрумвало да се изследвам за хепатит С, но ще отида специално в болницата, за да го направя. Докато снимахме клипа, докторите ми видяха татуировките, питаха ме откога са. От 2003 г. са - но отивам да се изследвам, макар че периодът не бил рисков - така казаха докторите. В кръга на шегата, сега съм малко по-спокойна - дори и нещо да има покрай тези татуировки, знам, че ще се излекувам. Знам и че новата терапия няма никакви странични ефекти.
Но днес не отидох на маникюр - направо си ме е страх. Само без зъболекарите не знам как ще се справим - не можем сами да си ремонтираме зъбите. Много е плашещо случващото се... Много от хората не знаят как са заразени, кога, от колко години са вирусоносители. Затова го наричат тихия убиец...
- От историите ли разбрахте, че има опасни всекидневни манипулации?
- Да, там всичко е описано - кой, как и от кого се е заразил. Винаги съм смятала, че маникюр, педикюр, ходенето на зъболекар са безопасни процедури. Оказа се съвсем друго и това въобще не ме радва. Нивото на тези процедури у нас преди години беше доста западнало, сега правят проверки, но дали са станали по-сигурни тези манипулации, не знам.
Но най-силно впечатление, като четох историите, ми направи как хората взаимно се подкрепят в битието си на болни. Предполагам как са се чувствали, като им се е преобърнал светът с поставянето на диагнозата. Но от написаното лъха и помъдряване, и духовно израстване.
- Не ги представихте в клипа козметичните процедури, защо решихте така?
- Защото не можем да сатанизираме една-две гилдии, особено зъболекарите. Мислихме с екипа ми, решихме, че не е правилно да го правим. Решихме, че е по-добре да опишем една история, да е разказана ясно, просто - така е по-трогателно. В миналото, в днешно време пак се прави, но не е така често, се е
практикувал от момчетата ритуалът “кръвни братя”
Това е невероятно красиво като емоция, но твърде опасно за здравето.
За мен разказите в интернет бяха отправна точка за клипа, като видях надписа “Pozitiv”, в мен всичко се преобърна. Видеото показва истинската история на човек, излекуван от вируса. Излекуването е възможно, но само когато има навременна диагноза и съвременно лечение за болните от тази болест - това искахме да покажем и го направихме.
Присърце ми е кампанията, подхваната от пациентските организации “Хепасист” и “ХепАктив”. Актьорите Яна Кузова и Калин Яворов си свършиха перфектно работата. Сестра ми каза, че е плакала, като е гледала видеото, много реалистично пресъздадохме историята. Ясно е посланието ми - изследвайте се за хепатит С, не се отказвайте от живота.
- В “Стъклен дом” ли трябва да живеем, за да се предпазим от болести?
- Не, не можем така да живеем. Това, което е много важно да се знае, е, че всички можем да бъдем засегнати. Преди години, някога, в миналото, в козметичните кабинети нещата не бяха изпипани, надявам се, въпреки мнението на доста хора, че сега спазват добра хигиена. Моите татуировки са отдавна, не е ясно каква е била хигиената в студиото, тогава може да е било опасно.
- На кои лекари се доверявате?
- Лекари в рода си нямам, но като всеки друг и аз си имам познати лекари, на които вярвам. На моя гинеколог, онколог, д-р Васил Ботев, му благодаря за позитивизма, който излъчва, и за това, че
винаги е точен в диагнозата
Както и на личната си лекарка д-р Анета Москова, на д-р Емил Гърчев от “Майчин дом”.
- Имали ли сте сериозен здравословен проблем?
- За щастие не съм имала сериозен здравословен проблем, освен гинекологичен, с който лекарите бързо се справиха. За щастие нямам допир до здравната ни система, не ми се е налагало да я ползвам. Като ходя на изследвания, а си правя често, както вече споменах, отивам при познати лекари. Профилактирам се успешно, всички трябва да го правим. Смятам, че е много добре човек да се изследва и да знае какво е здравословното му състояние.
Случвало ми се е да имам висока температура, да ми е възпалено гърлото, да не можеш да говориш, а да трябва да пееш. Волята ми помагаше тогава, както и белтък от яйце - разбивам го, намазвам лицето, ръцете и краката си, веднага смъква температурата.
- Защо българите се разболяват?
- От стреса се разболяват. Той е основният двигател на болестите ни. Обичам си страшно много работата, това ме пази от стреса. Нещастието ни прави лабилни, податливи към болести. Има хора, които цял живот работят нещо, което въобще не им харесва. Неудовлетворение цари сред нас - затова сме намусени, сърдити. Лошият живот ни умори - много хора не живеят добре, не се хранят с качествени храни, не малко българи гладуват, студуват, без пари за храна, за лекарства. Светлина в тунела не се вижда - трябва да се променим, а не да чакаме някой друг да се грижи за здравето ни.
Храня се здравословно, у нас храните са много лоши, некачествени. Ям повече сурови плодове и зеленчуци, сирене, кашкавал, яйца.
Люба МОМЧИЛОВА
Ваня Щерева е автор на много книги, сред които „Образцов дом“, „30 неизвинени“, „Фасове“, „Приказки под прозореца“. Сериалът „Под прикритие“ е голямото й предизвикателство, но там тя не се снима, а пише сценариите.
Родена е през 1970 г. във Варна, където завършва Средното спортно училище „Георги Бенковски“ – специалност лека атлетика, висок скок. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. През 1996-а учи и завършва в класа на проф. Стефан Данаилов. В края на 2002 г. прави своя двоен дебют на театралната сцена - с пиесата „Кукувицата“ от Елин Рахнев. В нея тя играе централната роля, но е и автор на музиката към спектакъла.
Какви са новите й предизвикателства – ето нейния разказ пред MyClinic.
- Ваня, записахте клип за превенция на хепатит С, какво е посланието ви към песента на Джон Лоутън?
- Отдавна се занимавам с такава работа, но когато дойде задачата да направя клип за хепатит С, първо малко се уплаших дали мога да се справя. После се зачетох в интернет, където прочетох истории на болни. Четох два дни и плаках, защото тези хора много трогателно са описали това, което им се случва. Много ме докоснаха, но и параноясах - аз съм голям хипохондрик и обикновено се изследвам за всичко, ако нещо ме заболи, непрекъснато си правя изследвания.
Досега не ми е хрумвало да се изследвам за хепатит С, но ще отида специално в болницата, за да го направя. Докато снимахме клипа, докторите ми видяха татуировките, питаха ме откога са. От 2003 г. са - но отивам да се изследвам, макар че периодът не бил рисков - така казаха докторите. В кръга на шегата, сега съм малко по-спокойна - дори и нещо да има покрай тези татуировки, знам, че ще се излекувам. Знам и че новата терапия няма никакви странични ефекти.
Но днес не отидох на маникюр - направо си ме е страх. Само без зъболекарите не знам как ще се справим - не можем сами да си ремонтираме зъбите. Много е плашещо случващото се... Много от хората не знаят как са заразени, кога, от колко години са вирусоносители. Затова го наричат тихия убиец...
- От историите ли разбрахте, че има опасни всекидневни манипулации?
- Да, там всичко е описано - кой, как и от кого се е заразил. Винаги съм смятала, че маникюр, педикюр, ходенето на зъболекар са безопасни процедури. Оказа се съвсем друго и това въобще не ме радва. Нивото на тези процедури у нас преди години беше доста западнало, сега правят проверки, но дали са станали по-сигурни тези манипулации, не знам.
Но най-силно впечатление, като четох историите, ми направи как хората взаимно се подкрепят в битието си на болни. Предполагам как са се чувствали, като им се е преобърнал светът с поставянето на диагнозата. Но от написаното лъха и помъдряване, и духовно израстване.
- Не ги представихте в клипа козметичните процедури, защо решихте така?
- Защото не можем да сатанизираме една-две гилдии, особено зъболекарите. Мислихме с екипа ми, решихме, че не е правилно да го правим. Решихме, че е по-добре да опишем една история, да е разказана ясно, просто - така е по-трогателно. В миналото, в днешно време пак се прави, но не е така често, се е
практикувал от момчетата ритуалът “кръвни братя”
Това е невероятно красиво като емоция, но твърде опасно за здравето.
За мен разказите в интернет бяха отправна точка за клипа, като видях надписа “Pozitiv”, в мен всичко се преобърна. Видеото показва истинската история на човек, излекуван от вируса. Излекуването е възможно, но само когато има навременна диагноза и съвременно лечение за болните от тази болест - това искахме да покажем и го направихме.
Присърце ми е кампанията, подхваната от пациентските организации “Хепасист” и “ХепАктив”. Актьорите Яна Кузова и Калин Яворов си свършиха перфектно работата. Сестра ми каза, че е плакала, като е гледала видеото, много реалистично пресъздадохме историята. Ясно е посланието ми - изследвайте се за хепатит С, не се отказвайте от живота.
- В “Стъклен дом” ли трябва да живеем, за да се предпазим от болести?
- Не, не можем така да живеем. Това, което е много важно да се знае, е, че всички можем да бъдем засегнати. Преди години, някога, в миналото, в козметичните кабинети нещата не бяха изпипани, надявам се, въпреки мнението на доста хора, че сега спазват добра хигиена. Моите татуировки са отдавна, не е ясно каква е била хигиената в студиото, тогава може да е било опасно.
- На кои лекари се доверявате?
- Лекари в рода си нямам, но като всеки друг и аз си имам познати лекари, на които вярвам. На моя гинеколог, онколог, д-р Васил Ботев, му благодаря за позитивизма, който излъчва, и за това, че
винаги е точен в диагнозата
Както и на личната си лекарка д-р Анета Москова, на д-р Емил Гърчев от “Майчин дом”.
- Имали ли сте сериозен здравословен проблем?
- За щастие не съм имала сериозен здравословен проблем, освен гинекологичен, с който лекарите бързо се справиха. За щастие нямам допир до здравната ни система, не ми се е налагало да я ползвам. Като ходя на изследвания, а си правя често, както вече споменах, отивам при познати лекари. Профилактирам се успешно, всички трябва да го правим. Смятам, че е много добре човек да се изследва и да знае какво е здравословното му състояние.
Случвало ми се е да имам висока температура, да ми е възпалено гърлото, да не можеш да говориш, а да трябва да пееш. Волята ми помагаше тогава, както и белтък от яйце - разбивам го, намазвам лицето, ръцете и краката си, веднага смъква температурата.
- Защо българите се разболяват?
- От стреса се разболяват. Той е основният двигател на болестите ни. Обичам си страшно много работата, това ме пази от стреса. Нещастието ни прави лабилни, податливи към болести. Има хора, които цял живот работят нещо, което въобще не им харесва. Неудовлетворение цари сред нас - затова сме намусени, сърдити. Лошият живот ни умори - много хора не живеят добре, не се хранят с качествени храни, не малко българи гладуват, студуват, без пари за храна, за лекарства. Светлина в тунела не се вижда - трябва да се променим, а не да чакаме някой друг да се грижи за здравето ни.
Храня се здравословно, у нас храните са много лоши, некачествени. Ям повече сурови плодове и зеленчуци, сирене, кашкавал, яйца.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари