Вензи: Не излизах без инхалатор заради алергия

Поп-изпълнителят Вензи (Venzy) всъщност се казва Венцислав Ауори. Роден е на 4 февруари 1987 г. в София в семейството на д-р Весела Прашанова и икономиста Принс Роланд, по народност нигериец. Новата звезда на българската музикална сцена е завършил тон-режисура в Нов български университет. В края на 2012 г. Вензи започва професионална кариера чрез музикална компания “Монте мюзик”, където негов продуцент е Владимир Ампов-Графа. Набира популярност с хитове като “А, дано, ама надали”, “Опасно близки”, “Щом ти си до мен”. Но малко хора знаят, че Вензи подпомага благотворителни каузи. Затова получи наградата “Даниела Сеизова - в името на живота” от фондация „Български пациенски форум” в категорията „Човек с голямо сърце”.

- Поздравления, Вензи, за приза “Човек с голямо сърце”.
- Не би трябвало да търсим признание за благотворителност. Но тази награда е важна за мен, защото е попътен знак, че вървя в правилната посока. От момента, в който творчеството ми стигна до много хора, го разглеждам не само като продукт, който трябва да продам, а като начин да докосна хората, да им дам нещо, което нямат, да им изпратя хубаво послание - да бъдем заедно, да си вярваме, да ценим малките неща в живота. В последния ми сингъл “Номерa сменен” искам да кажа на хората, че трябва смело да продължават напред, да затварят старите страници и да отварят нови. Направихме парчето с един много талантлив рапър. Експериментирахме и с визията, и със звука - искахме нещо по-хард и с повече хип-хоп, защото това е един от стиловете, които са ми на сърце. Аз съм поп-артист с хип-хоп сърце, с нюанси на реге. Много съм благодарен, че като обществена личност с някакво влияние и възможност да бъда чут, мога да използвам тази си сила да помагам, да съм пример. А в живота са все по-малко примерите, които те повдигат, които те карат да растеш, да мечтаеш, да не се отказваш. 

- Как помогна на Нели - момичето от Горна Оряховица с псориазис?
- Когато има пристъпи, по главата на Нели се появяват едни люспички, заради които е била унижавана в училище. Ако хората не разбират проблема, особено децата, може да си извадят грозни изводи. Отрицателното отношение е от липса на информираност. Заедно с моята прекрасна колежка Михаела Филева и кака Лара отидохме в училището на Нели. Поговорихме си с нейния клас, прегърнахме и целунахме това момиче, 

за да покажем, че псориазисът не е заразен, 

че няма смисъл съучениците й да се притесняват. Искахме да разберат, че невинаги различното е лошо. Когато го опознаеш, разбираш, че срещу теб стои човек, който не е много по-различен. Дори колкото повече се вглеждаш в него, толкова повече сходни черти намираш. 

Бях много радостен, че когато пристигнахме в Горна Оряховица, вече имаше промяна в отношението към Нели. Ние просто я затвърдихме. Показахме, че не е лошо да си различен, а че е лошо да си неинформиран и да сочиш с пръст безпричинно. 

- Подкрепи и информационната кампания за фамилната холестеролемия, заради която млади хора са застрашени от инсулт и инфаркт. Какво разбра лично за себе си?  
- Благодарение на тази кампания научих колко е важно правилното хранене и комбиниране на храните и подправките. Пробвах различни комбинации и се научих, че може да си ги направя за 5-10 минути вкъщи без усилия, а са изключително здравословни. Почерпих много вдъхновение за някои ястия, защото обичам да си готвя от време на време. От 12-годишен имам гастрит, който в началото на 2015 г. раздразних с развалено суши и 

трябваше да вляза в болница

Тогава си казах, че трябва много да внимавам какво ям. Силно впечатление ми направи още като дете една мисъл на Хипократ - “Нека лек да ви е храната и храна да ви е лек”. Но чак сега с пълна сила започвам да разбирам какво означава. Когато си разбереш тялото, когато започнеш да го слушаш и да му даваш това, от което има нужда, само с хранене може да си повишиш и енергетиката на тялото, да си по-здрав, по-издръжлив, дори по-позитивно настроен. Старая се, доколкото ежедневието ми позволява, да се храня здравословно. Така крачка по крачка започвам да усещам резултата, позитивите от малките усилия, които съм положил, да променя хранителния си режим.

- А какво те докара до гастрита?
- Както повечето деца, не исках да ям манджи, супи, хранех се само със сандвичи и кроасани, пиех цветни сокчета. Това стана системно и гастритът сам се “обади”. С времето започнах да чета за различни хранителни режими. Вече обожавам супи и мога да живея само на тях. Освен това спортувам, ходя на фитнес, правя упражнения за разтягане (стречинг). Това е другата важна част от грижата за здравето, за да не се налага след време да пиеш лекарства. Като ученик тренирах лека атлетика и това ми даде много добър старт. 

Спортуващите деца се развиват физически правилно 

Възможно е и след години дори, когато си пуснал бирено шембенце, да влезеш във форма. Защото мускулите имат памет, тялото помни какви упражнения е изпълнявало.

- Ти пускал ли си бирено коремче?
- Имаше такъв период (смее се). Но участвах в танцовото шоу “Денсинг старс” и трябваше много бързо да вляза във форма. За шест седмици танцувах по 4 часа всеки ден. Повярвайте - никакъв спорт и фитнес не може да се сравни с танца като горене на излишните мазнини и като развиване на цялото тяло. Може би само леката атлетика и плуването са способни да те накарат да използваш всеки мускул на тялото си. С танците свалих рязко много килограми. За съжаление, веднага след като свърши това приключение, се отпуснах, започнах да си похапвам и бързо качих дори повече, отколкото бях, преди да вляза в “Денсинг старс”. Дойде моментът, в който всичко това започна да ми тежи. Бях почти 90 кг, сега съм 78 и мисля да сваля още 1-2 кг. Аз съм на принципа “Да се чувстваш удобно в кожата си”. Ако някой се чувства добре на 90 кг, значи това си е неговото тегло. Но на мен ми беше повече. 

- Пиеш ли лекарства за нещо?
- Почти не. Вземам само нещо леко да пресече настинката в зародиш. Като малък се налагаше да ползвам инхалаторче заради затруднения в дишането от алергия. Тя отшумя през пубертета. Но и аз бях от другата страна, на пациента. Повтаряха ми: “Не излизай без помпичката!” Знам колко ангажиращо е, как едва ли не мразиш целия свят заради това нещо. Но тогава започнах да се занимавам сериозно със спорт и той много ми помогна. 

- Какво е да живееш с лекар вкъщи?
- Майка ми, д-р Весела Прашанова, беше общопрактикуващ лекар, скоро се пенсионира. Но съм й много благодарен, че когато имам нужда от медицински съвети, винаги е насреща. Добре е да имаш лекар вкъщи. От много малък научих доста неща от нейните медицински книги. Възрастните се хващаха за главата, когато им ги разказвах. На мен ми беше най-интересна акушер-гинекологията. Когато бях 6-7-годишен и вече можех да чета хубаво, бях прочел всичките й учебници. Вместо да пея песнички, изнасях лекции на гостите у дома, на баби и дядовци. Например за това как се правят деца, как сперматозоидите тръгват към яйцеклетката. Всички замлъкваха в шок, а майка ми се изчервяваше. (смее се)

- Д-р Прашанова настояваше ли да учиш медицина?
- О, искаше. Аз също, защото ми се удаваха химията и биологията. Учителят ни гонеше с едно друго момче като мен отличник - казваше се Гелето, да приключваме бързо с контролните и да излизаме от стаята, за да не подсказваме на останалите. Исках да стана пластичен хирург, за да помагам на тези, които при злополука или нещо друго са увредили външния си вид, защото знаех колко много хората държат на това. И аз бях потърпевш в един етап от живота си за това, че съм различен по някакъв начин. Исках най-вече да разкрасявам хората, за да им връщам самочувствието, да ги карам да се усмихват. Уви, не станах пластичен хирург. Музиката повече ме влечеше. Но с моята професия и призвание сега разкрасявам хората отвътре и пак ги карам да се усмихват. 


Мара КАЛЧЕВА