Влади Въргала: 14 дни живях с ужаса „рак”- сгрешиха диагнозата ми

Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, е български актьор и режисьор. Завършва НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов, след което учи и кинорежисура при Христо Христов. В началото на 90-те се включва в студентското предаване “Ку-ку”и започва да прави първите комедийни скечове в него. Един от образите, в които се превъплъщава, е на далавераджията Влади Въргала от “Магурата“. 

От 2006 г. прави филм по неговата пиеса “BG-WC - Моят дом е моята крепост“, който по думите му е обобщение на последните 10-20 години. Впоследствие филмът е кръстен “Шменти капели”и излезе през октомври 2011 г. Ето какво разказа актьорът за здравето си специално за в. “Доктор”. 

- Влади, включихте се с проф. Миланова и д-р Стойчо Кацаров в кампанията за защита на психично болните хора у нас. Защо го направихте?
- Това е много важна кампания, твърде погрешно се отнасяме към хора с психични разстройства. Никой от нас не е застрахован от такова заболяване, искам да стане ясно, че психичното разстройство е най-обикновена химическа реакция на мозъка ни - каквато е грипът и много други заболявания. Необходима е толерантност към тези хора, трябва да им оказваме помощ, а не да ги игнорираме, като ги наричаме луди. Българите много лесно удряме клеймото на някого, а тези хора не са по-различни от нас - всеки си има проблеми, които разрешава понякога доста по-емоционално. Хората с психични разстройства не са престъпници, а болни.

- Наскоро казахте, че народ без култура, спорт и здравеопазване не става за нищо...
- Така го мисля, случките от ден на ден ме убеждават в правотата на думите ми. Хората сме оскотени, озлобени, изплашени, бедни, гладни, объркани, нямаме морални ценности. Има ли друга алтернатива срещу наркотиците освен спорта?! Освен здравеопазването?! Не, няма, все още няма открито хапче, което да те направи бивш наркоман. 
Въпреки всичко, изкарах месец в Силистра при близки, удивен съм от тамошната болница. Дъщеря на приятел претърпя доста тежка катастрофа, изумих се от адекватните решения на лекарите от спешното отделение, за да спасят живота и здравето на момичето. Искам да благодаря лично на проф. Любомир Спасов от Правителствена болница и на Христо Мутафчиев, че направиха и невъзможното да бъде изпратен хеликоптер за транспорт до София. 

- Как сте със здравето? Как се чувствате?
- Добре съм, не се оплаквам. На 19 септември имам премиера в “Сълза и смях”, “Червената или Черната”, една динамична и много забавна постановка, криминална, екшън комедия, за обикновен човек, на когото му се налага да “спаси света”. Семейството ми е добре, проблемите ни са като на целокупния български народ.

- Какво разболява българите?
- Стресът... Душата ни е обвита в катран. Както и страхът от бедността, от болестта, страх от смъртта, от това да не останеш без работа. Гледаш телевизия, четеш вестници - все страхове.

Чувстваш се несигурен в бъдещето си -

е, как да сме здрави? Стресът е нещото, с което се владее общественото мнение у нас. Ние не признаваме успеха на някого, търсим само това, което може да го унищожи, да го унижи. Това наше поведение трябва да се промени.

- Преди време ви бяха сложили диагноза рак...
- Преминах през много тежки моменти в живота си. Докато променят диагнозата, бял ден не видях. Имахме вече едно дете, Силвия носеше второто ни дете. Ужасявах се само при мисълта, че тя и децата ми ще останат сами. Но всички изследвания показваха, че е рак. Светла му памет на проф. Трайков от Онкологията, който успя да види, че това е прегъване на дебелото черво, което изглеждаше като туморна формация, и то в последен стадий. 14 денонощия разсъждаваш и гледаш на света като обречен човек.

Винаги съм знаел, но тогава на 100% бях убеден колко ценен е животът. Но когато ти дойде ред да си тръгнеш, не е най-страшното, защото това също ти е път. Затова е важно от момента на раждането до последния ти път какво правиш. Мисля, че трябва да сме благодарни на нашите политици, че направиха живота ни кошмар, за да не съжаляваме, че си тръгваме...

- Освен съпругата ви Силвия кой друг беше до вас?
- Тя изкара най-тежките моменти до мен, много от близките ни хора не знаеха. Но това тежко премеждие

ме накара да се замисля за здравето си

само цигарите не отказвам. Правя гимнастиките на Норбеков, те много ми помагат. Нямам никакви проблеми със захар, холестерол. Но нямам апетит, бях доста отслабнал. Благодарен съм на приятелите си Вачо и Детелина от Силистра, че ми помогнаха да се “реновирам”, сега съм истински жив. Затова на читателите ви пожелавам най-вече здраве, спокойствие и точни диагнози, ако случайно закъсат със здравето.


Владислав Карамфилов по време на поход с учителите по здраве и успешен живот Миaзаркарим Норбеков и Вадим Шишкин

- Имате ли травми?
- Счупени ръце, разтягания, белези по брадата имам, по очите - това са все от момчешки лудории. Най-голямата ми травма е от театъра, случи се на премиерата на “Моят дом е моята крепост”.
Кирил Ефремов се забави с преобличането, аз останах сам на сцената с един букет цветя и трябваше да направя нещо, за да задържа вниманието на публиката. Реших, че - защото моят герой е някакъв смотаняк - ще започна да развръзвам букета, ще го настъпя, нещо такова - само да успея да я разсмея. Хич и не чух дали тя се е смяла, защото паднах на дясното си рамо, което и до днес е много чувствително към движенията, явно си има някакво прищипване. 

- Какво е мнението ви за здравеопазването ни?
- Правим си застраховки на колите, а

за здравето ни нищо не правим

недомисляме какво може да ни се случи. Фактът, че ние от водеща държава в здравеопазването, сега търсим лечение в чужбина, е унищожителен за нацията ни. Хората си разпродават имуществото, за да имат тези пари за лечение навън на децата си, за да ги спасят. Питам се защо досега не може да се изгради клиника у нас, където тук да идват специалисти да лекуват децата ни. Родителите изминават много дълъг процес кой да лекува децата им, губи се ценно време в набиране на средства и накрая се оказва, че вече е много, много късно за каквото и да е адекватно лечение.

- Какво най-често ви притеснява в здравната ни система?
- Притеснен съм от това, че има много млади хора, болни от рак. Има деца с много тежки заболявания, които са национален проблем на държавата ни. Едно болно дете е много по-сериозен проблем, отколкото безработен младеж, защото то генерира в себе си внимание и разходи, свързани с времето и парите на всички около него. Необходима е единна воля за промяна, макар че смятам, че вече това не може да се случи, защото мафията в лекарските среди е много категорична и ясна на всички.

Лекарите ни са поставени в унизителна ситуация - не им е лесно, работят в неясни условия. Някои доктори работят в лъскава обстановка, а други - в мизерни условия. Преди 7-8 години лежах в Първа градска болница, разговарях със сестрите и стигнах до извода, че скоро няма да ги има. Не съм пророк, но те вече липсват на медицинския ни трудов пазар. Ще започнем да внасяме сестри от чужбина.

- Продължавате да поддържате връзка с Мануела Горсова? Някакво подобрение има ли?
- Често се чувам със семейството, преди седмица бях при тях, за рождения ден на Мануела. Това, което зависи от хората, е направено, медицината не позволява следваща крачка. Състоянието й е закрепено в будна кома, но нещата не вървят на добре, за съжаление... Остава ни само да се молим за нея... Няма център, в който да се погрижат за хора в будна кома, а медиите почти не пишат за този проблем. Цялото семейство е на ръба на физическите и емоционалните си сили.

Люба МОМЧИЛОВА