Владислав Карамфилов е роден на 11 август 1967 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов през 1992 г., където се обучава заедно с актрисите Параскева Джукелова, Силвия Лулчева, Ангелина Славова и др.
Известността застига Влади Въргала, след като в началото на 90-те години се включва в новосъздаденото студентско предаване “Ку-ку“, което изключително бързо набира популярност. Именно там актьорът започва да създава първите си комедийни скечове и се превръща в едно от най-популярните телевизионни лица по онова време.
Освен актьорско майсторство Владислав изучава и кинорежисура при Христо Христов отново в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Днес освен като актьор се изявява и като сценарист, режисьор и продуцент. През 2006 г. започва да прави филм по пиесата си “WC/BG - моят дом е моята крепост”, който се фокусира върху последните 10-20 години от живота в България, с неговите престъпления и тайните на силните, които не могат да бъдат скрити от слабите. Впоследствие продукцията променя името си на “Операция шменти капели“.
В откровен разговор Влади Въргала разказа за читателите на в. “Доктор” какво се случва с него, в какво вярва, защо враждуваме помежду си, ще оцелеем ли като нация.
- Влади, как сте, как се чувствате?
- Добре съм, здрав съм, но като всички българи, сутрин, като се събудя, не ми се става от леглото. Не е пролетна умора, а от цялото безсмислие на живота ни. Настигна ни времето за изпитание, не само нас, а в световен мащаб - работите не вървят на добре. Дъщеря ми ходи сутрин на училище и на мен се пада честта да разхождам кучето. В “Младост” имаме страхотен парк, когато е слънчево, хората са усмихнати, поздравяваме се. Това е най-приятната ми част от деня.
- Така ли събираш сили за всекидневните задачи?
- Да, започвам с разходка. Ранното ставане ми дава бодрост за организма. Ядем лоша храна, нередовно се храним. Аз самият не мога да се храня здравословно - все спешна работа имам, нямам време да ям прясно приготвена храна. Българите сме подложени на голям стрес, хората, които срещам, са доста
отчаяни от живота у нас, от несигурността за утрешния ден
Стресът ни разваля имунитета, затова се опитвам да не обръщам внимание на ежедневните простотии, спокоен съм. Направил съм добри неща в полза на обществото, лична облага от това нямам. У нас понятието “справедливост” означава едни да са бедни, други богати, едни да преяждат - други да гладуват. Не го разбирам...
- Напоследък да сте ползвали медицински услуги?
- Почти всеки ден имам причина да ходя по болници - най-малко за мен, повече - за приятели. С годините укрепих добро приятелство с различни доктори, когато познат закъса, го водя при някой от тях, за да избегнем хаоса в нашите здравни заведения.
На мен ми се случи дискова херния между 6-7-ми прешлен. Какво ли не направих - и йога, и гимнастика, и масажи, и медикаменти - не минава. С Теди Москов бяхме за две седмици в санаториума в Павел баня. Тръгнах си със същите болки, с които отидох. А д-р Румен Гечев, шефът на санаториума, ми каза, че 20 дни след терапията ще ми мине.
- Мина ли ви?
- Много интересно - точно след 20 дни болката започна да утихва и в един момент си отиде. Вече въобще не ме боли. Освен водни процедури, там ми правиха и водни масажи, най-различна рехабилитация, включително екстензия. Лягах в една вана, подобна на зъболекарски стол, полегнал, вързаха ме през кръста и краката с едни шини да не мърдам и опъваха откъм главата. Имам чувството, че си тръгнах поне с 5 см по-висок от тази процедура. Там няма намусени хора, отношението на персонала е страхотно, грижовно за всеки потърсил ги. Целият персонал са приели работата си като мисия
да помагат с усмивка на сковани и осакатели хора
- Справяте ли се с пролетната умора?
- Тази пролет ми е по-добре, защото профилактично използвам “Имунофан”. Това е един спрей, изобретил го е проф. Лебедев от Русия, скоро беше по работа и в България. Създаден е специално за справяне с посттравматичния стрес на войниците от руската армия, за да могат да се реализират в цивилния живот. Този препарат се приема и от онкоболни, преди да започнат химиотерапия. От самия рак, от шока за болестта им в организма се образуват антитела, които пречат на терапията да им помогне. Лекарството ги изчиства, приема се преди и след химиотерапия, след хирургически интервенции, при умора, при депресивни състояния. Моя близка, д-р Николова от Окръжна болница, след едно мое изтощително 14-дневно боледуване, ми каза за него. За няколко часа ме изправи на крака.
- Продължавате да поддържате връзка с Мануела Горсова? Някакво подобрение има ли?
- Често се чувам се със семейството. Това, което зависи от хората, е направено, медицината не позволява следваща крачка.
Състоянието й е закрепено в будна кома
остава ни само да се молим за нея. Не искам да коментирам нито едно от безчинствата, които се извършиха на неин гръб. Може би, ако се направи филм за нея, ще си дадем сметка колко сме освирепели. Цялата манипулация, в която беше въвлечено семейството на Мануела само и само да няма осъдителна присъда за Максим Стависки, да не плащат застрахователите и заради глупостта на бащата, детето беше в изолация.
Майка й не се грижи за здравето си, от 5-6 години не е излизала от стаята. Няма център, в който да се погрижат за хора в будна кома, а медиите почти не пишат за този проблем. Цялото семейство е на ръба на физическите и емоционалните си сили!
- Участвате и в други благотворителни кампании, защо го правите?
- Защото не мога да обърна гръб на немощните хора. Българинът е много състрадателен, съпричастен е, милостив. Преди 4 месеца събирахме пари за едно 26-годишно момиче от Пазарджик, с 3-годишно дете, за трансплантация на бъбрек. Видях с очите си как целият град буквално се изсипа в залата, парите за операцията се събраха за две седмици. Лошото е, че можем единствено чрез собствената си солидарност да се борим с тези болести. Здравеопазването ни е скъпо и неефективно. Ако един пациент го преглеждат толкова време, колкото попълват документацията,
нямаше да сме в толкова трагично състояние
Лекарите ни са поставени в унизителна ситуация - не им е лесно, работят в едни неясни условия. Някои доктори работят в лъскава обстановка, а други - в мизерни условия. Преди 7-8 години лежах в Първа градска болница, разговарях със сестрите и стигнах до извода, че скоро няма да ги има. Не съм пророк, но те вече липсват на медицинския ни трудов пазар. Ще започнем да внасяме сестри от чужбина.
- Какво е за вас здравеопазването?
- Една социална политика, която трябва тотално да бъде преструктурирана. Не е тайна за никого, че има клинични пътеки, по които само се усвояват огромни пари. Не може да направиш лъскав кабинет и след това да избиваш парите на гърба на болни пациенти. Нечовешко е, трябва да се помага на хората, а не да им “изпиват” живота. Държавата ни е абдикирала от грижата за здравето на хората. Чувал съм ужасяващи неща за болници и за доктори, но познавам такива, които дават всичко от себе си, за да те излекуват. Чувал съм и че един медикамент в държавна болница струва, например, лев, в частните - по 4! Сбъркано ни е здравеопазването, нелогично е хора да умират в нищета и мизерия и да няма кой да им помогне.
В България напоследък има много огнища на туберкулоза, малария, има лошо здравеопазване, съсипана здравна система. Неща, които не знам дали някога ще успеем да разрешим.
Люба МОМЧИЛОВА
Владислав Карамфилов - Влади Въргала: Излекуваха ме от дискова херния в Павел баня!
Семейството на Мануела Горсова е на ръба на физическите и емоционалните си сили
