Всеки втори страда от стреслаксинг

Това е нов термин, отразяващ състояние, при което релаксът причинява стрес

https://zdrave.to/lyubopitno/vseki-vtori-strada-ot-streslaksing Zdrave.to
Всеки втори страда от стреслаксинг

Психолозите обясняват защо е възможно, опитвайки се да разпуснем и релаксираме, все повече да се напрягаме. И посочват  причините за възникването на този нов проблем на съвременния човек? Съвременният темп на живот, разбира се, е плашещ.

Ние сме длъжни да успяваме във всичко и при това да се опитваме да сме спокойни, разсъдливи и ефективни. И на всичкото отгоре, да умеем бързо да схванем същността на проблема и най-важното, пак така бързо да го решим. 

Съвременният човек е разпънат от задължения, задачи, тревоги, чувство на вина и безкрайното „трябва, трябва, трябва“. Опитвайки се да обхване този огромен обем от задължения, което го е довело до също толкова голям стрес, човек се опитва да снеме напрежението.

Да, но не се получава и той попада в още по-голям стрес. Няма да повярвате, но това се случва едва ли не на половината съвременни хора. Ето откъде се появи и новият термин стреслаксинг, т.е., напрежение от отпускане, релаксиране.

Релаксиращи техники за пълно отпускане

Учените вече няколко години изучават това парадоксално състояние: човек се опитва да направи нещо, което да му помогне да се отпусне (да медитира, да вдига тежести във фитнеса, да се разхожда сред природата, дори да си позволи да пийне малко алкохол в края на деня). Но се случва точно обратното. Директно по време на медитация например, започва силно да бие сърцето; облива го студена пот; буквално е в паника… И дълбокото дишане само задълбочава състоянието.    

Учените отбелязват, че това може да се случи по няколко причини:

1. Отрицание на стреса и проблемите, както и всичко онова, което ги предизвиква. Да се преструваш, че проблемът не съществува, е губеща стратегия за стремежа той да бъде решен. Дори опитът да признаеш проблема може да помръдне ситуацията от мъртвата точка, т.е., да засили ефективността

от борбата със стреса. Опитайте да напишете на лист хартия какво предизвиква силните емоции и притеснения. Психолозите отдавна са установили, че  изписвайки на лист хартия своите проблеми, това помага да ги осъзнаете и да започнете ефективно да ги решавате.

2. Неспособност да вземете съдбоносно решение. Т.е., ако постоянно отлагате нещо важно, сами се вкарвате в затворен кръг.

3. Когато не можете да изберете един от няколко варианта. Психолозите го наричат „максимализация на мислите“. Такова може да се случи дори тогава, когато се опитвате да подберете нещо отпускащо. Колебаете се между бягането и йога. И дори да сте определили, ако сте взели решение и сте пристъпили към изпълнението му, все едно, мислите ви се връщат към този вариант, който сте пренебрегнали.

И затова, вместо да разпуснете ума си, ще се напрягате още повече. Може да опитате да планирате всичко от по-рано, без да се налага да избирате между два или няколко варианта. Просто си напишете в дневника за деня: „Бягане в 11 часа“, „Йога в 20 часа“. Това е всичко, проблемът е решен.  

Понякога разпускането принуждава човек да се фиксира върху страха, смятат психолозите. Съществуват голям брой разнообразни популярни практики за релаксация, които добре помагат в случаите на лека невроза или лека степен на напрежение. Ако обаче човекът е с високо ниво на напрежение, обичайните практики се превръщат в неефективни.

Да, той с всички сили се опитва с помощта на медитация, релаксация, в т.ч. мускулна релаксация, да получи някаква положителна динамика. Обаче фиксацията върху напрежението си остава. И вместо да се отпусне, организмът сякаш получава точно обратното – допълнителен стрес. Защото не му се удава да свали от себе си това напрежение, върху което допълнително се фиксира.

7 натурални мускулни релаксанта

Така става, когато нивото на напрежение при неговото конкретно заболяване остава толкова високо, че може да се снеме само с медикаментозна терапия. Това е един порочен кръг. Като пример може да се посочи страх от страха.  

Ако например, човек периодично получава панически атаки, в  крайна сметка той започва да се страхува от тях. В ума му се загнездва мисълта: „Ох, за малко да получа паническа атака“. Ето това  създава допълнителното напрежение, което се превръща в благодатна почва за нова паническа атака. Всичко зависи от степента на напрежение.

И възниква фиксация, за която говорим и се опитваме да обясним. Той си мисли: „Аз се старая, правя какво ли не, а нищо не ми помага“. И тогава още повече се плаши, в съзнанието му се загнездва идеята, че нищо от това, което помага на другите, лично на него не може да помогне. Тогава и напрежението, и нивото на тревога се повишават още повече.  

Горещи

Коментирай