„Ритон” е един от най-успешните български дуети за поп музика с над 35-годишна кариера, като най-популярните им песни са „Джалма”, „Елате ни на гости”, „Накъдето ми видят очите”, „Някога, но не сега”, „Дон Кихот и Дулсинея”, „Изповед” и др. През 2012 г. дует „Ритон“ отбелязват 35 години на сцената с национално турне и грандиозен концерт в Зала 1 на НДК, изграден на 3D основа.
Всичко започва през 1975 г. Катя Михайлова и Здравко Желязков следват в Българската държавна консерватория. От там се оформят като дует и като двойка. Решават още като студенти да се явят поотделно като солисти на изпит пред Държавна комисия по категоризиране на изпълнителите - без категоризация никой певец по това време не може да работи професионално. И двамата все още не знаят, че ще направят най-стойностния и обичан дует в България!
Все още не знаят колко ще са компромисите, които трябва да направят в името на кариерата. Не знаят дали ще издържат на напрежението, професионалните проблеми да не хвърлят сянка на личния живот, или обратно. Вярват само в едно - че се обичат! В репертоара на Катя и Здравко все повече стават дуетните песни, дори чисто соловите те преаранжират като такива. Все още не знаят, че са първите, които правят такава стъпка. В името на любовта те създават дует „Ритон”, който поколения българи боготворим до днес.
Какви са очакванията за бъдещето на дуета, как се справят с работата и живота ни сподели дуетната половинка на Катя – Здравко.
- Здравко, кой е последният проект, по който работите?
- Готвим се за концерта ни на 20 ноември в НДК. Ще имаме специални, известни и обичани гости, но нека засега да останат в тайна. Билети за концерта могат да се закупят онлайн от „ТИКЕТПОРТАЛ” - www.ticketportal.bg и на касите на НДК. Подготовката ни отнема цялото време, а междувременно записваме песните си за новия ни албум. Репетираме с оркестъра ни и вокалната ни група. Ще има над 25 песни, повечето от тях нови. За пореден път работим с режисьора Станислав Терзиев, Стенли, все проверени хора, това ни носи спокойствие.
Решихме да се откажем от хонорарите си от концерта и да ги дарим на семействата на пострадалите от наводненията.
- Преуморявате ли се, как успявате да релаксирате?
- О, да, голяма е умората, но си заслужава! Обикновено решаваме, че например днес ще почиваме, ще четем, ще мързелуваме, ще изгледаме някой филм. И точно тогава се усещаме как си говорим за работа. Общо взето, нямаме време за релакс, да отидем някъде и да се отделим от проектите си, от работата си. Нямаме и желание да го направим – случвало ни се е да отидем на почивка и на третия ден да се приберем вкъщи.
- Правили ли сте компромис със здравето си – сцената е доста „проветриво” място?!
- Да, случвало ми се е, смятам, че е заради това, че допреди 6 години пушех страшно много. Спомням си за такъв проблем на една Нова година, когато отказах цигарите от раз. Преди това поне 25 пъти съм ги отказвал – вечерта, а на сутринта отивах да си купя любимата марка тютюн. Та тогава имахме от 8 вечерта до 4 сутринта няколко ангажимента на различни места във Варна. Повярвайте ми, не помня как намерих сили да сляза от сцената след 8-ото ни участие, на площада в града, пред много публика.
Въздух не ми достигаше, просто се задушавах,
а студ невероятен, много влага, ние уморени. Ей тогава си казах, че трябва да откажа цигарите – и се получи.
Да не говоря колко пъти съм карал настинки, както се оказа по-късно, и пневмония на крак. Всичко това е наистина от проветривата сцена, дълбоко дишане в студ и пек, изпотяване.
- С медикаменти ли лекувахте пневмонията?
- Всичко беше пост фактум – на един профилактичен преглед рентгеновата снимка показа, че имам срастване от прекарана пневмония. Беше си отишла сама, без да разбера, че съм бил болен. Минала е като някоя настинка, която почти всяка зима поне по един път изкарвам. Като усетя някакво такова състояние, взимам аспирин и се опитвам повече да почивам. Не се лекуваме с билки – за това трябва и време, и упоритост.
- Спазвате ли някакъв хранителен режим?
- Напоследък внимавам какво ям. Прилагам разделното хранене, нещо като 90-дневната диета, но не съвсем. Плодове, зеленчуци, варива, зелен боб, риба, пиле – гледам поне 4 пъти на ден да се храня.
Сладкото много ме изкушава, и то все вечер...
Прегрешавам през лятото – пия повечко бира. Правя си зелен чай, харесвам го, знам, че извлича токсините от организма.
- Живеете в Банкя, на чист въздух. В центъра на София как се чувствате?
- Леко изнервен – първо, от движението, след това, от всичко останало. Напрежението в града е голямо, при нас е спокойно – дори не ни се излиза от вкъщи. Около себе си имаме само гора и поляни... Въздухът в центъра е страшно мръсен. По повод на това ще споделя, че срастването от пневмонията лекарят ми каза, че е излекувано именно защото живеем на чист въздух.
- Имали ли сте сериозни здравословни проблеми?
- Не, от 20 години насам не са ме спохождали. Грип, настинки, това е, слава на Господ! Но преди 20 години имах доста сериозна язва на дванадесетопръстника още от казармата. В началото на 91-ва година се появи статия в пресата, която с любопитство изчетох, защото всички говореха, че язвата е на нервна почва, че е генетично заболяване, а не че е гъбично образувание. Няма да повярвате, но за 30 дни с определени медикаменти се отървах от нея, повече не се появи. Донесоха ми антибиотика от Америка, моя братовчедка, д-р Велина Гергелчева, ми направи схемата за прием, и това беше. Ще спомена, че
в рода на майка ми всички са лекари
Имам сигурна подкрепа от екип родственици доктори – цялата фамилия Гергелчеви. Това са моите доктори – с Катя разчитаме и се доверяваме на тях.
- Намирате ли време да спортувате?
- Аз не, мързелив съм, но Катя е желязна в това отношение. Имаме фитнес уреди вкъщи, но ми е по-добре да кося тревата. Това ми е физическото усилие, доставя ми удоволствие и ми помага да поддържам теглото си във форма.
- Къде и защо българите загубихме здравето си?
- Сложен е въпросът със здравеопазването у нас – дори не е за коментар. Радвам се, че имам роднини лекари, че мога да разчитам в момент на беда на тях. Живеем в много напрегнато време, под постоянен стрес. Хората са потиснати, притеснени, и последното нещо, което ще направят, е да отидат на лекар или поне на профилактичен преглед. Мисля, че се притесняваме за здравето си, когато се изпоразболеем. И аз съм така, всички живеем под постоянно напрежение. Обществото ни е „болно” не толкова във физически, колкото в психически смисъл. Не сме спокойни, не сме психически устойчиви. Забравяме за здравето си, а се надпреварваме с проблемите, за да оцелеем.
Обедняхме не само финансово, но и духовно. Не сме щастливи, не се усмихваме, не се радваме на постигнатото от човека до нас. Все се питам защо и къде изчезнаха усмивките на хората, добротата, съпричастността!
Трябва да ходим редовно на лекар, да си правим изследвания поне веднъж годишно, да се усмихваме повече. Това ще опази здравето и психиката ни! Когато се разболеем, сме много безпомощни и не знаем дали тогава лекарите биха могли да ни помогнат.
Люба МОМЧИЛОВА
Здравко Желязков: За 30 дни се излекувах от язва на дванадесетопръстника!
Изкарах пневмония на крак, на снимката се виждаше срастване
