Белодробните заболявания изобщо не са редки, но много хора не им обръщат нужното внимание навреме. А в голямата си част те могат да се подържат в ремисия, тъй като медицината много напредна. По темата разговаряме с проф. д-р Венцислава Пенчева, д.м.
Визитка
Проф. д-р Венцислава Пенчева, д.м., завършва висшето си образование в Медицински университет – гр. София. Тя е специалист по „Вътрешни болести” (2008) и по „Пневмология и фтизиатрия” (2012), началник на Отделението по белодробни болести в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести“ към МФ на Медицински университет, гр. София.
През 2017 г. завършва магистратура по „Публична администрация“, със специализация „Здравен мениджмънт” в УНСС, гр. София. Притежава множество сертификати от международни курсове в различни сфери на пулмологията.
Научните интереси на проф. Пенчева са в сферата на специфичните и неспецифичните белодробни инфекции, бронхообструктивните заболявания, дихателни нарушения по време на сън, белодробно ангажиране при системни съединително-тъканни заболявания, белодробен рак, белодробна тромбоемболия, сърдечносъдови и ендокринни усложнения при обструктивна сънна апнея и др.
Има над 70 научни публикации в български и чуждестранни научни медицински списания, включително, монографии и учебници, участия в голям брой конгреси в страната и чужбина.
- Проф. Пенчева, датата 25 септември е запазена ежегодно за кампании, приковаващи вниманието към болестите на белите дробове и рисковите фактори за развитието им. Какво показва статистиката в глобален план по отношение на белодробните заболявания?
- Целта на Световния ден на белия дроб е да се повиши осведомеността за значението на белодробните заболявания в глобален мащаб. Визията на СЗО за борба с хроничните респираторни заболявания е „свят, в който всички хора дишат свободно“.
Официалната статистика, с която разполагаме в момента, е за 2019 г. Според данните на СЗО през 2019 г. хроничните респираторни заболявания са третата водеща причина за смърт, отговорна за 4,0 милиона смъртни случая в световен мащаб.
И докато общият брой смъртни случаи се увеличава, се отчита намаляване във възрастта, в която се диагностицират заболяванията на белите дробове, т.е. все по-млади хора се оказват засегнати от тези болести.
Основните рискови фактори, свързани с нарастване на заболеваемостта и смъртността от белодробни болести в световен мащаб остават тютюнопушенето, замърсяването на въздуха и професионалните рискове.
- Какво е мотото за тази година и как ще бъде отбелязан този ден в България?
- Тази година мотото е: „Достъп до превенция и лечение за всички“. Целта е една – да се обхванат всички болни с белодробни страдания, като се осигури своевременна диагностика и адекватно лечение.
В различни градове на страната са организирани безплатни прегледи, предвидена е и кампания с помощта на вас – медиите, за добиване на по-голяма гласност на проблемите, свързани с белодробното здраве.
- Кои научни постижения по отношение диагностиката и лечението на белодробните болести бихте отбелязали като най-значими през последните години?
- Както във всички области на медицината, така и в пулмологията навлизат все по-нови молекули и медикаменти, видове неинвазивни или инвазивни методи за лечение на хроничните белодробни заболявания.
Особен напредък бележи лечението на тежката астма с биологичната терапия, медикаментите, които са за лечение на интерстициалните белодробни болести и белодробния рак.
- Колко бързо навлизат при нас тези постижения?
- Българските пациенти могат да бъдат спокойни, че се лекуват на световно ниво.
Много бързо одобрените за лечение медикаменти достигат до България въпреки различните нормативни затруднения и ограничения, както и тромавите процедури, с които се сблъскваме ежедневно.
- С каква тежест в България по отношение на рисковите фактори за здравето на белия дроб е замърсеният въздух? Как по-точно уврежда белия дроб?
- Проблемът с мръсния въздух е повсеместен. Увеличаването на фините прахови частици, особено в по-големите населени места, е свързано с увеличаване на заболеваемостта и смъртността не само от белодробни, но и от редица други заболявания, засягащи различни органи и системи.
Тютюнопушенето и замърсяването на въздуха са основните рискови фактори, влияещи на нашето белодробно здраве. Действието на фините прахови частици върху дихателната система се проявява по различни механизми, както чрез директно дразнене и предизвикване на спазъм на дихателните пътища, така и индиректно чрез активиране на имунологични каскади, водещи до увреждане на белодробния паренхим.
Директната връзка между замърсения въздух и появата на ХОББ отдавна е установена, освен това се повишава рискът от астма и провокиране на алергични пристъпи, има риск за развитие на белодробен рак или болести, засягащи интерстициума на белите дробове (интерстициални белодробни болести).
- Всяка година в световен мащаб има 10 млн. нови случая на туберкулоза, от които 1,5 млн. завършващи фатално. Доколко успешно се справяме с туберкулозата в България?
- Епидемиологичните данни за случаите с туберкулоза в България според индивидуалните данни за регистрираните случаи показват 616 новооткрити случая на туберкулоза за 2021 г. и нови 687 – за 2022 г.
Все още не разполагаме с обобщени данни за тази година, но към момента не се отчита повишаване в заболеваемостта спрямо миналите години. По-скоро лекото увеличение на новодиагностицираните случаи с туберкулоза през 2022 г. спрямо 2021 г. се дължи на забавеното диагностициране във връзка с ковид пандемията.
Борбата с туберкулозата в България е в унисон с другите държави, като заболеваемостта намалява. Друг е въпросът за недоброто финансиране на болниците и диспансерите, които се занимават с тази дейност.
- Кои са важните скринингови и профилактични изследвания, които трябва да правим, за да се погрижим навреме и ефективно за здравето на белите си дробове?
- Най-лесното и достъпно изследване е рентгеновата снимка на белите дробове. Друго изследване, което може да се направи, е спирометрията.
Тези изследвания е редно да се направят особено при бивши и настоящи пушачи, както и при пациенти с фамилна обремененост за белодробни заболявания. Освен това за скрининг на белодробния карцином се провежда нискодозова компютърна томография.
- Превенцията е ключова за здравето на белия дроб, затова и пулмолозите застъпват идеята за въвеждане на т.нар. белодробно число. Как може да ни помогне то на практика да оценим състоянието на дихателната си система?
- Белодробното число е свързано с изследване на функционалния капацитет на белия дроб, по-специално на форсирания експираторен обем (FEO1 – количеството въздух, което се издишва при бързо издишване в рамките на 1 секунда), който се измерва в литри, чрез спирометрия.
Проследяването на промяната на FEO1 във времето – спад в милилитри, ни ориентира в известна степен за нашето белодробно здраве.
По-бързият спад в този показател спрямо нормално предвидения за съответния пациент с напредването на възрастта, е свързано с риск от развитие на белодробни заболявания. От значение, разбира се, са и други показатели и изследвания.
- По време на пандемията с коронавируса в България се отчете скок в употребата на антибиотици, предписани както с рецепти, така и на свободна продажба. Задълбочи ли това проблема с антибиотичната резистентност по отношение заболяванията на белите дробове?
- Проблемът с резистентността е световен, не локален. С широката антибиотична употреба, често неоправдана, особено по време на пандемията, все по-често се сблъскваме с микробни причинители, чувствителни на малко антибиотици, дори и нечувствителни към никой от известните групи медикаменти.
Проблемът е свързан най-вече с инфекциозните заболявания на белите дробове – пневмония, инфекциозните обостряния на ХОББ, бронхиектазната болест и др., които в някои случаи стават много трудни за лечение.
- С кои погрешни представи и заблуди по отношение на заболяванията на белия дроб се сблъсквате най-често в практиката си и те продължават да битуват най-упорито сред българите въпреки провежданите мащабни информационни кампании?
- Една от погрешните представи е, че всеки пушач има „пушаческа кашлица“, като тя е нормална. Това понякога води до късно диагностициране и невъзможност за адекватно ранно лечение на редица белодробни заболявания, при които също има кашлица.
Все още битува и митът, че пациентите с белодробен рак са обречени. С новите медикаменти, оперативни техники и други методи за лечение всъщност прогнозата при тези пациенти се промени драстично.
Другото, не на последно място по значение, обаче е това, че много хора се страхуват „да се прегледат, защото може да им намерят нещо“, а всъщност профилактиката си остава най-важната. Ранната диагностика дава възможност за своевременно лечение, което е в основата на успеха за справяне с белодробните заболявания, както и с всички други болести.
Милена ВАСИЛЕВА
