Новите “оръжия” в битката с инсулта бяха във фокуса на IV Национален конгрес с международно участие на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика (БАНМХ). Форумът се проведе на 6 и 7 октомври в НДК в София. Иновациите в ултразвуковата диагностика на нервната система, превенцията на мозъчно-съдова болест, съвременното лечение на инсулта чрез тромболиза и тромбектомия и неврорехабилитацията - това бяха основните теми, които обсъждаха специалистите. По традиция форумът е мултидисциплинарен и шанс да обменят опит имаха невролози, неврохирурзи, ангиолози, интервенционални специалисти и рехабилитатори.
Участие взеха над 160 делегати от България, Австрия, Германия, Македония, Хърватия, Финландия, Латвия и Унгария. Освен най-изтъкнатите български невролози сред лекторите бяха изявени специалисти от различни страни - проф. Курт Нидеркорн (Австрия), проф. Марио Зиблер (Германия), проф. Вида Демарин (Хърватия), проф. Ина Тракка (Финландия), проф. Ласло Циба (Унгария), обясни председателят на БАНМХ и началник на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА - акад. проф. д-р Екатерина Титянова.
Възможността на човешкия мозък да се променя и адаптира спрямо значими промени в организма и околната среда се определя като невропластичност. Промените се постигат чрез активиране на функционално неактивни нервни клетки, пътища и връзки, промяна в техния брой, форма и размери, образуване на нови неврони и др. На практика мозъчната реорганизация съпътства живота на човека от първия ден след раждането. Тя е генетично заложена. Човек, за да преживее следващия ден, неговият мозък вече не е същият. А при увреда се създава нова функционална мозъчна архитектоника, при която по-голямо участие има незасегната мозъчна хемисфера (здравото полукълбо), т.е. дефицитът се компенсира от здравата страна.
“Ето защо не трябва да говорим за болна и здрава страна, тъй като след инсулт се променя изцяло мозъкът. И което е важно - няма лекарство, което да възстанови мозъка. Единствено обучението и реобучението е това, което ще създаде нов център, който ще замести функцията, която сме изгубили. И това става в първите шест месеца след възникването на инсулта. Тогава възможностите на мозъка да се реобучи са най-големи. Напомням, че старенеето и болестта са идентични. Физиологичното старенее е процес, в който мозъкът се променя, но това не е болестно състояние. Болестта винаги има етиология. Ние, за съжаление, не можем да кажем от кой момент нататък мозъкът престава да старее физиологично
Ако научим това и успеем да го открием, със сигурност ще предпазим пациентите от много усложнения”, каза специалистът. И допълни, че всичко се променя с възрастта, но здравият мозък с годините изпълнява еднакво качество задачи само по един начин - като се реорганизира и използва двете химисфери.
“Много по-големи са зоните за активация, за да мога аз на моите години да отговоря толкова бързо, както един младеж на 20 години. Това е много важно. И другото - физиологично здравият мозък има силна функционална симетрия между двете химисфери, която с възрастта се губи, а с болестта може напълно да изчезне. Нобелова награда има за плурипотентност на клетката, т.е. всяка клетка ние можем да я обучим както си искаме и тя да стане каквато решим. Ето защо на мозъка днес гледат като на стволова клетка, тъй като има сходство между обучението на мозъка и стволовата клетка, която чака някой да я обучи.
И така обучението и реобучението са ключови за крайния изход от болестта. Ако сме здрави, за да повишим своя капацитет, трябва непрекъснато да се учим до края. Затова има европейска програма Learning Forever. Този принцип е в основата на съвременната стратегия за активно дълголетие - препоръчва се след 50-годишна възраст на всеки 5 години човек да придобива ново умение или познание, което е различно от житейския му опит”, допълни акад. Титянова.
При мозъчна увреда, за съжаление, влошените функции се възстановяват не напълно, но мозъкът сам избира модела - той никога не бърка колко максимално да се възстанови. Има вече Нобелова награда за авторепарация, т.е., за да доживеем до утре, ние правим минимум 1000 поправки на нашите гени, които са възникнали под въздействие на външен фактор.
От друга страна, имунитетът играе ключова роля и чрез него и мозъка можем да контролираме всеки болестен процес. Имаме ендогенна невропротекция, която е генетично заложена и определя спонтанното възстановяване.
“Тук е важно да отбележим, че болестите се делят на две групи - преживяеми и непреживяеми. Когато болестта е преживяема, не е необходимо пациентите да бъдат хоспитализирани и да му се правят най-различни процедури, които ще заглушат този механизъм. И това се доказва с нашите дълголетници във високопланинските региони. Те нямат никаква медицина, не ходят на модерни терапии, а живеят по-дълго от тези, които правят такива. При непреживяемите случаи нямаме избор. Но 70% от болестите са преживяеми. Което означава, че към пациента трябва да се подходи индивидуално, отчитайки съотношението полза-вреда”, обобщи експертът.
За специалиста
Екатерина Титянова e професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и академик на Сръбската кралска академия на науките и изкуствата. Ръководител е на Клиниката “Функционална диагностика на нервната система” във Военномедицинска академия - София. Член е на Факултетния съвет и ръководи катедра към Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Специализирала е в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико. Има богата научна продукция, носител е на национални и международни научни награди. Председател е на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика.
Румяна СТЕФАНОВА
