Успехът в професионален и личен план днес е част от житейския сценарий на мнозина. Съвременният човек се стреми към него с основание, тъй като успехът определя самочувствието и му дава усещане, че сам създава живота си и сам му придава смисъл и стойност.
Човек обаче не живее сам и изолиран, винаги взаимодейства с други хора. Постигането на успех е свързано не само с това човек да предприеме действия за достигане на целта, успехът има отношение и към това какво правим по отношение на другите, докато постигаме целта си - учим ли се от тях, по какъв начин се възползваме от постиженията им, как споделяме с тях наученото, как партнираме и сътрудничим, как се конкурираме и конфронтираме.
Когато работя по темата за успеха, партньорството и съперничеството, търся отговор на въпроси, които ще изброя по-долу. Основният, който ме вълнува, е: “Какво се случва с мен и около мен, докато постигам успеха?”. Дали преминавам през хора и ситуации, за да се утвърдя, или, открил призванието си, работя, за да развивам умения, с които да предам посланието, което имам за другите.
Използвам ли постиженията на другите, за да докажа, че съм по-добър от тях и мога да ги надмина, или се вдъхновявам от тях, за да достигна своите най-добри постижения.
И така, днес интересът ми е насочен към това какво ни движи по пътя към успеха и каква е целта ни - себеутвърждаване или себесподеляне? Как взаимодействаме с другите, докато успяваме - като се конкурираме или като партнираме?
Както вече сте забелязали, за да намеря отговорите, които търся, аз създавам въпроси. Тези по настоящата тема звучат така:
Как постигам успех и през какво минава пътят ми до него? Какво ми носи успехът? Как се чувствам, докато го постигам, и какъв е мотивът ми за успех? Доказвам ли нещо на някого? Каква своя потребност удовлетворявам? Какво е това, заради което искам да съм пръв и да спечеля?
Как да приема, че не съм пръв и избран?
Осъзнавам ли, че искам да съм пръв и да печеля? Какво искам да постигна като крайна цел? Какво ще ми даде първото място? Ще мога ли да удържа напрежението, да задържа успеха? Как взаимодействам с хората, докато постигам успеха си? Как споделям успеха си с другите?
Две основни тенденции като мотив за успех ще разгледам днес - себеосъществяване и себеутвърждаване.
Себеосъществяващите се личности се стремят към успех, защото искат да продължават да се развиват в област, която представлява интерес за тях, обучението и практиката им е свързана с нея. Тенденцията към развитие и успех в тази област кара тези личности да се чувстват актуални.
Те живеят с усещането, че развиват личния си потенциал и използват възможностите, които времето, средата, постиженията на другите и самите те си дават. От това идва усещането им за удовлетвореност от себе си. Тези личности по-скоро стоят далеч от злобата и завистта от постиженията на другите, както и от усещането, че са малки, невидими, незначителни.
Те се вдъхновяват от постиженията на другите и вярват, че вървят по своя път. Това им носи удовлетвореност. Те вярват, че ще направят своите открития и ще изкачат своите върхове. Може би дори повече - те знаят, че всеки ден с някакво свое действие правят стъпка в тази посока.
Другата тенденция е търсенето на успех чрез състезание, съперничество, конкуренция, противопоставяне, сблъсък, победа, първо място, награда, поставяне на рекорд, отличаване за постижение, налагане. Както се досещате, тук вероятно има желание за себеутвърждаване чрез доказване и валидиране на постиженията, а мотивът е удовлетворяване на потребност от внимание, зачитане, уважение, похвала, любов.
Трудностите в ежедневието на търсещия успех
Тях можем да разглеждаме в два плана - личния свят на човека и този на неговото обкръжение.
Себеутвърждаването чрез съперничество, противоборство, конкуренция уморява и изтощава личността. Вечният стремеж към постижения носи в ежедневието напрежение, фокусът към успеха отклонява погледа от забавления, отпускащи и зареждащи дейности, блокира креативността и води до спад в продукцията.
Това покачва раздразнението и засилва стремежа към нов успех. На ниво общуване и взаимодействие с другите тази тенденция се отразява на свързването, създаване на връзки и партнирането, защото, от една страна, фокусът е насочен към личното себеутвърждаване - енергията и времето изтичат там и не остава много за споделяне с другите; а от друга - идва трудността от това как партнира човек, когато иска да е пръв и да печели? Как се свързва с другия, как създава връзка с него като е свикнал да го използва, за да се докаже чрез него?
А как се чувства другият/другите с партньор, който има тенденция за конкуренция и съперничество в поведението и взаимоотношенията? Как понася доминирането, налагането, състезанието? Какво е за него да се чувства публика? Какво е за него взаимоотношенията да са битка?
Всъщност, ако искам да съм пръв и да печеля, ако искам да доказвам своята правота, дали зная как се чувстват хората от обкръжението ми? Говоря ли за това с тях? А хрумва ли ми, че е възможно стремежът към успех да е опит да превърна несигурността си в сигурност?
От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките
Какво е това, което ме кара да искам да съм пръв /успешен/ прав? На кого искам да докажа, че съм ценен и значим. На кого искам да докажа, че съм прав? Крия ли някакъв провал и затова се опитвам да компенсирам чрез успех в друга област?
Възможно ли е да не осъзнавам, че имам сила, енергия и послание (в някаква област от науката или живота) за хората? Възможно ли е, вместо да работя върху посланието на призванието си (за да стигне то до хората, за които е предназначено или да обогати и подобри живота им) да се впускам в битки, защото не зная как да употребя силата, която ми е дадена да развия потенциала в призванието си и да предам посланието си. Завиждам ли на някого за нещо?
Аз и другите - човешкото взаимодействие по пътя към успеха
Да, има път, по който човек върви сам, за да открие себе си, за да се изгради и утвърди, за да изгради материалния свят на благополучието си такъв, от какъвто има нужда. Както знаете от опит, всяка човешка пътека среща тази на другия.
Ако се престрашим да позволим на срещата да се случи, а после дадем пространство на взаимодействието, тогава можем да преживеем едни от най-човешките чувства - размяна на идеи, обмен на опит, разбиране, съпричастност, подкрепа, сътрудничество, уважение, признание, споделяне, разширяване, вдъхновение, нови хоризонти, нова надежда, любов, партниране, приятелство.
Докато пишех тази статия, се питах какво всъщност е посланието ми към вас с нея. И мисля че е това: често използваме другите като стълба към успеха и публика, от която очакваме да ни аплодира. Забравяме, че другите също имат чувства, болки, цели, че техният живот и битки са също толкова стойностни и значими като нашите.
Може би е време да се замислим за болката, която причиняваме, и за това дали наистина искаме да я причиним? Може би е време да помислим за сътрудничеството и партнирането.
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант