Зачестяват обезпокоителните доклади, според които броят на страдащите от ментални проблеми нараства, а здравните организации предупреждават, че навярно след няколко години различните форми на депресия ще започнат да вредят повече от което и да е друго заболяване по света върху здравето на хората. Защо се чувстваме зле?
Популярният шведски психиатър д-р Андерш Хансен се заема с нелеката задача да даде отговор на този въпрос в издадената на повече от 20 езика книга “Мозък не за този свят” (Издателство “Сиела”, 2022 г.). В нея на достъпен език авторът проследява не само какво се случва с нашия мозък при появата на депресия и тревожност, но и разглежда защо те понякога означават просто, че сме... здрави. Както и дава съвети как да се справим с депресията и тревожността благодарение на собствената си биология.
Д-р Хансен изтъква два основни фактора, които играят важна роля за психическото ни състояние и които мнозина подценяват – физическата активност и избягването на самотата, както и да помагаш на останалите да я преодолеят.
Книгата повдига въпросите: 1) за оцеляването; 2) как чувствата контролират поведението ни; 3) за тревожността и депресията като защитни механизми; 4) за спомените като променлива величина; 5) за липсата на сън; 6) за физическото движение като основен механизъм за поддържане на нормалност; 7) гени срещу среда; 8) нереалистичното постоянно търсене на „щастие“; 9) проблем ли е самотата; 10) как да търсим помощ, ако не издържаме психически.
Защо имаме чувства?
„Представи си, че бързаш да се прибереш вкъщи след работа – обяснява д-р Хансен. – Ще трябва да работиш поне още два часа по проекта, сега трябва да вземеш дъщеря си от детската градина, преди да затворят. После трябва да напазаруваш. Трябва да намериш време и да изпереш... Мислено се намираш на съвсем друго място, когато тръгваш да пресичаш улицата.
Изведнъж сякаш някаква невидима сила те кара да отскочиш назад и в следващия миг покрай теб прелита автобус. Замръзваш на ръба на тротоара само на две педи от прегазване. Сърцето ти препуска и изведнъж осъзнаваш, че си бил на косъм от смъртта. Но, за щастие, нещо пое контрола над теб и отвя всичките ти мисли за крайни срокове, за перални и сушилни. Някаква сила ти нареди да отстъпиш крачка назад.
Тази невидима ръка, която те спаси, е с размерите на бадем и се намира дълбоко във фронталния ти лоб. На медицински език се нарича „бадемовидно тяло“ или амигдала. Една от най-важните задачи на амигдалата е да засича опасности в заобикалящата те среда, като обработва информацията, събрана от сетивата ти. Сигналите от зрението, слуха, обонянието и вкусовите ти рецептори отиват право в амигдалата, която научава какво виждаш, чуваш, докосваш и вкусваш, преди останалата част от мозъка ти да е успяла да преработи тази информация.
Как алкохолът влияе за стареенето на мозъка?
Мозъкът е устроен така, че са нужни няколко десети от секундата зрителните сигнали да стигнат от очите по зрителния нерв до зрителния център в окципиталния лоб, за да осъзнаеш какво виждаш. В критичен момент тези части от секундата могат да означават разликата между живот и смърт.
Ако зрителните сигнали са много важни, амигдалата може да реагира преди останалите части от мозъка – когато например се появи автобус, движещ се с висока скорост, тя те алармира, ти отстъпваш крачка назад и в тялото ти се отделят хормони на стреса. Субективното преживяване на страх, когато осъзнаеш, че си бил на косъм от прегазване, се нарича чувство. Така че първо идват емоцията и движението, а после – чувството.“
Какво се случва, когато реакцията на амигдалата поражда у нас чувство на страх при мисълта, че сме били на косъм от смъртта? Дълбоко във фронталния лоб, обяснява авторът на книгата, се намира една от най-интересните части на мозъка – инсулата.
Тя изпълнява ролята на своеобразен приемен център, където се доставя информация от тялото, например сърдечен ритъм, кръвно налягане, кръвна захар и дихателна честота. Събира и сигнали, възприети и от сетивата ни. Тоест външният и вътрешният ни свят се сливат в инсулата. И се получават чувства! Те не ни обземат в резултат на онова, което се случва около нас, ами ги създава мозъкът, който слива случващото се в заобикалящата ни среда със случващото се вътре в нас.
Въз основа на това мозъкът се опитва да направлява поведението ни, за да оцелеем. В крайна сметка, чувствата имат само една задача – да повлияят върху поведението ни и така да ни помогнат да оцелеем, за да можем да предадем гените си на идните поколения.
Д-р Андерш Хансен
Автоматизиран интелект
„Всяка секунда очите ти доставят поне 10 милиона бита информация на мозъка. Към това се прибавя информацията, събрана от слуха, допира, обонянието и вкусовите рецептори, а също – всички сигнали, изпратени от органите. Мозъкът е залян от информация и има невъобразим капацитет да я обработи. Но има една спънка: вниманието ти. Можеш да се съсредоточиш само над едно нещо и едновременно с това да задълбочиш само една мисъл. Затова мозъкът ти обработва почти цялата тази информация, без да го усетиш, и я обобщава под формата на чувство.
Мозъкът не поражда чувства само за да контролира поведението ни и така да ни спаси от прегазване; той ги създава във всеки миг, когато сме будни. Току-що си влязъл в кухнята. Върху кухненския плот има един банан и се замисляш дали искаш да го изядеш. Как подхожда мозъкът? Първо трябва да определи колко енергия и хранителни вещества съдържа бананът. После му се налага да събере информация относно хранителните запаси в тялото ти, дали имат нужда от попълване и дали бананът е най-подходящата храна за тази цел.
Би било невероятно трудно да се налага съзнателно да преценяваш всичко това преди всяко ядене. Ето защо, мозъкът го прави вместо теб, без да го осъзнаваш. Той претегля всички фактори и стига до някакъв отговор. И тук се появяват чувствата (усещанията), под чиято форма бива даден отговорът: изпитваш глад и изяждаш банана или пък се чувстваш сит и не го ядеш“, мотивира тезата си авторът.
Той допълва, че точно както лицата и телата ни се различават по отношение на външния вид, така и мозъците ни не са еднакви. Инсулата е една от частите на мозъка, които варират най-много по размер между различните хора. Тъй като тя е важна за приемането на сигнали от тялото и превръщането им в емоции, някои изследователи смятат, че разликите в размера означават, че изпитваме сигнали от тялото по различен начин. За някои хора копчето за силата на звука на собственото тяло е натиснато до дупка и следователно изпитват изключително силен дискомфорт в стомаха, повишен сърдечен ритъм или болки в гърба.
Две напитки поддържат мозъка и паметта
За други бутонът за силата на звука е намален и те почти не го забелязват. В момента се провеждат изследвания, за да се установи дали разликите в размера и активността на инсулата са свързани с нашите характери. Личностната черта невротизъм – как и колко силно реагирате на негативни впечатления – например, изглежда, е свързана с дейността на инсулата. Разликите в размера и активността й допринасят за различията в личностните черти и определят колко силно реагираме на телесните сигнали.
„При стадни животни, като хората, се очаква мозъците да са различни. Вероятно наличието на разнообразни характери и емоции сред стадото е решаващо за оцеляването му.
Да се чувстваш добре
често оглавява списъка с най-важните за нас неща в живота. Но това е само един от многото инструменти, с които си служи еволюцията. Да очакваш винаги да се чувстваш добре е нереалистично, като да очакваш бананът върху кухненския плот да те засити за цял живот.
Според психологически и невронаучни изследвания мозъкът променя спомените ни. Затваря си очите за неудобни истини, за да ни помогне да сме част от определена група от хора. Често ни подлъгва да си мислим, че сме по-добри, по-компетентни и по-общителни, отколкото сме всъщност. Понякога обаче ни кара да си мислим и че сме напълно безполезни. Не ни позволява да възприемаме света такъв, какъвто е. Има много по-важна и конкретна задача – оцеляването. Затова ни показва света такъв, какъвто трябва да го виждаме, за да можем да оцелеем“, смята д-р Хансен.
Мара КАЛЧЕВА