Д-р Елена Георгиева е педиатър и специалист пулмолог. Започва медицинската си практика като участъков педиатър в Благоевград, а след това и в София. 20 години работи в Окръжна болница (сега УМБАЛ “Света Анна”), а в последните 10 години е в Клиниката по пулмология и интензивното отделение към Специализираната болница за активно лечение по детски болести “Проф. д-р Иван Митев” в София. Преди 4 г. защитава дисертация на тема “Бронхообструктивен синдром в ранна детска възраст”. Специално за читателите на в. “Доктор” д-р Георгиева обясни как да профилактираме отключването на астма при децата.
- Д-р Георгиева, какви са симптомите на астма?
- Астмата представлява бронхоспазъм, който се явява спонтанно и може също да отзвучи по същия начин или под действието на лекарство. При най-малките деца причинител на бронхоспазъма е вирусна инфекция, а при по-големите хлапета и възрастните обикновено са алергени. Основните симптоми на астмата са задух, учестено дишане и затруднено издишване. Кашлицата е суха, пристъпна. При някои от формите на астмата има само нощна кашлица или при физическо усилие. Астматичните пристъпи се развиват без висока температура. Ако вентолинът, който е бронходилататор, помогне пристъпът да бъде преодолян, сме наясно, че става дума за астма, а не за банален бронхит.
- На каква възраст се отключва астмата при децата?
- Астмата е може би най-честото хронично заболяване на белия дроб при децата - засяга близо 15% от тях в световен мащаб. Приблизително същата е заболеваемостта и в България. Няма възрастова граница. Прояви на бронхиална астма може да се наблюдават и в най-ранна детска възраст (до 3 г.), а заболяването да продължи цял живот. Но до 5-годишна възраст е трудно да се каже категорично дали става дума за астма, или за така нареченото транзиторно свиркане. То се появява преди третата годинка и преминава около петата.
Трябва да се има предвид, че до 3 г. причина за бронхиална обструкция най-често са вирусни инфекции - на първо място респираторно-синцитиалният вирус /РСВ/, с който до двегодишна възраст се срещат 100% от децата. 10% се разболяват, а 2-3% се налага да бъдат хоспитализирани с диагноза бронхиолит. Преболедувалите бронхиолит, причинен от РСВ, обаче с по-голяма степен на вероятност впослествие могат да развият астма.След тази възраст астмата се развива на основата на някаква алергия. При някои деца има фамилна предразположеност, а при други се развива на личен атопичен терен.
Д-р Елена Георгиева
Наистина много деца проявяват симптоми на алергия заради условията на съвременния начин на живот: запрашеността на въздуха, ранното въвеждане на адаптирани млека, некачествената храна, дългият престой в затворени помещения и честата среща с вируси и бактерии. Астма се развива често при деца, на които един от родителите е с алергично заболяване, най-вече майката. Колкото повече хора в семейството проявяват алергии, толкова е по-голяма вероятността следващото поколение да отключи такава. Алергията е реактивен отговор на организма към външен дразнител от всякакво естество. В днешно време това най-често са полените, тютюневият дим, домашен прах и плесени, алергени от домашни любимци, запрашеността и микроаерозолите във въздуха, а в ранна детска възраст - дразнителят е някакъв вид храна.
- Кои са най-честите алергии при бебета?
- Алергията към белтъка на кравето мляко, тъй като много рано се въвежда адаптирано мляко в храненето на бебетата или въобще липсва кърмене. Тази алергия засяга не само храносмилателната система и кожата, но и дихателната система в около 30% от случаите.
- Значи от алергия към краве мляко може да се отключи астма?
- Да. В клиниката са попадали деца след продължително свиркане при дишане - от месец или повече време. При тези деца се търси дихателна инфекция, но не се установява. Състоянието не се повлиява от бронходилататор. Изключва се гастроефазогиална рефлуксна болест, която също е една от причините за бронхиална обструкция. След като се изключат по-голямата част от възможните причини, се стига до действителната причина - алергия към белтъка на кравето мляко. Хубавото в този случай е, че като се спре кравето мляко, за няколко месеца се стига до пълно излекуване на детето - бронхиалната обструкция преминава. Това се случва при бебета между шестия и десетия месец до една година. С укрепването на детския организъм, със стабилизирането на храносмилателната система проблемът се преодолява. Разбира се, трябва да се спазва диета в началото, а след това постепенно да се въвеждат мляко и всички останали храни.
Възможна е алергия към белтъка на кравето мляко и при по-големи деца, но не е толкова често срещана. При по-големите деца по-масови са алергиите към ядки, яйца, риба и други белтъчни продукти. Вече се оспорва тезата, че тези храни трябва да се избягват в детска възраст, за да не се отключи алергия. Установи се, че въвеждането им в подходяща форма след четвъртия и преди шестия месец на бебето може да предотврати алергия към тях в по-късна възраст. Това е много важно, защото една хранителна алергия може да отвори пътя на алергия и към дихателни алергени.
- Как влияят антибиотиците при астма?
- Антибиотиците нямат място при лечението на астма. Рядко изключение е подлежащо бактериално възпаление или възпаление, причинено от микоплазма, която като организъм е нещо средно между вирус и бактерии, а също провокира астматичен пристъп. При пневмония с бронхообструктивен синдром, подобен на астмата, причинена от такъв тип инфекция, може да се приложат антибиотици.
Съществува друг проблем, свързан с антибиотичното лечение. Даването на антибиотик през първата година от живота на детето и особено повтарящи се антибиотични курсове отваря врата за развитие на астма. Световни и наши проучвания показват, че колкото по-често се дава антибиотик през първата година, толкова по-голяма е вероятността да се развие астма след петата година на детето. Тази теза се доказва от големи популационни проучвания в Канада - 13 000 деца през 2007 г. и в Италия - през 2016 г. върху 140 000 деца. Когато сравним децата с прояви на бронхиални обструкции с тези, които никога не са имали пристъп, се установява, че първите са получавали четири и повече курса антибиотично лечение през първата година от живота си. А колкото повече антибиотични курса са получавали, толкова по-чести са астматичните пристъпи впоследствие. Налице е, разбира се, комплексно влияние и на други фактори, но тази причинно-следствена връзка не може да се игнорира.
- Препоръчвате ли имуностимулатори и модулатори при деца с чести инфекции и с астма?
- Трябва да внимаваме, когато се опитваме да засилим имунитета
В кабинета ми идват деца, които взимат различни препарати за засилване на имунната система с екстракти на бъз, с коластра, бета глюкан, комбинирани витамини и др. Повечето от тези продукти съдържат сходни вещества, витамини от едни и същи групи, а натрупването им също не е безобидно.
- Какво препоръчвате за профилактика на деца с астма?
- Астмата е реактивно състояние и когато се контролира реактивността на организма, се контролира и тя. За тази цел трябва да се стимулира най-общо здравословен начин на живот: чист въздух сред природата, правилно хранене, достатъчно движение, но и липса на преумора, избягване на застояването в домовете, обезпрашаване на домашната среда, проветряване на помещенията в детски градини и училища. Задължително е избягване на вирусните инфекции в ранна детска възраст и алергизирането през целия живот. Родителите трябва да имат отговорност да не водят в детските градини деца с остри респираторни заболявания, за да не се разболяват и останалите. Честите инфекции в ранна детска възраст може да отключат прояви на астма у предразположени хора.
Мара КАЛЧЕВА
