Д-р Емил Димитров е специалист по вътрешни болести и ревматология с 35-годишен стаж, началник на ревматологичното отделение в МБАЛ „Люлин” в София. Д-р Димитров лекува основно остеоартроза, подагра, остеопороза, прилага терапия при болестта на Бехтерев, ревматоиден и псориатичен артрит с различни биологични средства. За читателите на в. „Доктор“ опитният ревматолог обяснява какво представляват дегенеративните заболявания на ставите. С д-р Емил Димитров разговаряме за съвременното лечение на артрозите.
- Д-р Димитров, кои ставни заболявания изучава и лекува ревматологията?
- Заболяванията на ставите са най-общо два вида. В първия вид са т.нар. дегенеративни и обменни заболявания – артрозната болест и кристалните артропатии. Във втората половина влизат възпалителните ставни заболявания, наричани общо артрити. Когато ставата е възпалена, има видимо зачервяване, подуване, затопляне, болка и нарушена функция, имаме артрит.
- Защо толкова много хора имат дегенеративни заболявания на ставите?
- Населението на планетата се увеличава бързо и благодарение на напредъка на медицината - живее все по-дълго. Затова артрозите, които започват в съвсем ранна възраст, имат възможност да се изявят клинично и да създават различни проблеми до края на живота на болния. Доказано е, че артрозната болест започва своето развитие още от 21-годишна възраст. Разбира се, това са видими само под микроскоп хистологични промени около ставите, началото на дегенеративните промени на хрущяла.
- Възможна ли е превенция на дегенеративните ставни заболявания и кога трябва да започне тя?
- По принцип, превенция е възможна, когато човек знае, че е застрашен или, че неговите предци имат проявена артрозна болест. Ако е виждал у родителите си характерни деформации по пръстите на ръцете, криви стъпала, ако е имал прегърбена баба, рискът и той да развие артрозна болест е над 75%. И ако е разумен, този човек трябва да започне профилактично да приема определени субстанции, които да забавят процеса на дегенеративно изменение на хрущяла. Медицината на този етап е безсилна да спре процеса или да го върне назад, но може да го забави.
Полезни съвети при артритни болки в ставите
- От каква възраст е най-добре да започне тази профилактика?
- Както вече казах – промените стартират на 21 г., макар че тогава не ни боли. Започва да боли доста по-късно, след десетилетия. Но профилактиката трябва да започне в млада възраст.
- Какви субстанции трябва да се приемат хората в рисковата група? Дали тези хранителни добавки, които се рекламират по телевизиите?
- Не, нямат нищо общо с хранителните добавки, за тях никой никога не е доказал с истинско продължително, многоцентрово двойно сляпо и плацебо контролирано клинично проучване, че имат някакъв ефект. Добавките не се контролират за ефективност и безопасност, и никой не отговаря за съдържанието на активните съставки.
Трябва да се приемат лекарства, които се изписват с рецепта. А те по етични съображения не се рекламират нито по вестниците, нито по електронните медии. В света има само два медикамента, регистрирани с показание лечение на артрозна болест. Те са на пазара от 90-те години на ХХ век – това са кристалният глюкозаминсулфат и комбинацията от екстракти на соя и авокадо. За тези два медикамента има многобройни и достоверни клинични проучвания, те са прилагани на милиони пациенти по света и с тях има събран огромен опит.
При артрозната болест дегенеративните промени са основно в ставния хрущял. Това не е болест на костта. Ставният хрущял е много интересна тъкан. Той живее и работи в анаеробни условия, защото в ставите няма въздух. Второ, хрущялът не се кръвоснабдява, в него няма никакви кръвоносни съдове.
Трето, той не е инервиран, в него няма нерви, което е и добре, и лошо. В своята безкрайна мъдрост Природата е създала хрущялната тъкан без нервни окончания, които да регистрират болка. Иначе щяхме да изпитваме адски болки при всяко движение. Липсата на нервни окончания в хрущяла обаче, не ни дава възможност да разберем, че с него се случва нещо лошо.
Процесът на дегенерация и разпад на хрущялната тъкан може да тлее без болка с десетилетия. А появата на болка вече е много късен симптом. Вече сме изпуснали 20-30 години, в които е могло да се направи нещо съществено, открили сме заболяването твърде късно. Болката при дегенеративните атрозни заболявания е механична – тоест провокира се от движение, при което се трие кост в кост. Това е сигурен белег, че на някои места хрущялът е толкова изтънен и изтрит, че костите се трият директно една в друга. А костите за разлика от хрущяла са добре инервирани и болят.
Д-р Емил Димитров
- Когато човек е в рисковата група за артрозна болест, какво изследване трябва да му се направи, за да се видят началните артрозни промени?
- Няколко изследвания показват наличието на хрущялни лезии. Едното е ставна ехография, която регистрира структурите, които рентгенът не вижда. Рентгенът вижда добре само съдържащите калций образувания (само костите). А нас ни интересуват меките тъкани, които са невидими за рентгеновия лъч, в това число дебелината и здравината на ставния хрущял, които се виждат при ехографията.
Ставният хрущял може да бъде видян също чрез ядреномагнитен резонанс, което е скъпо изследване и никоя държавна здравна каса по света не го реимбурсира напълно за диагностика на артроза, т.е.пациентът трябва сам да си го плати.
Хрущялът може да се огледа още и директно с артроскопия чрез оптическа система със светлинен източник. Това е най-точната методика, но артроскопията е оперативна методика, изисква спинална анестезия, използва се най-вече за лечение на вътреставни увреди и може да огледа хрущяла само на някои големи стави, каквито са коленните.
Най-лесното, евтино и необлъчващо изследване си остава ставната ехография, която може да се повтаря многократно във времето, напълно безопасно за пациента.
- Когато все пак е останал малко ставен хрущял, как процедирате?
- Тогава можем да инжектираме висококонцентрирана чиста хиалуронова киселина в ставата. По този начин намаляваме триенето, подобряваме храненето на ставния хрущял, намаляваме вторичното възпаление и болката. Това са възможностите на съвременната медицина. Никъде по света няма медикамент, който да направи от нищото нещо, тоест да предизвика поникването на нов хрущял.
Изпитани рецепти и мехлеми при артрит
Когато той е разрушаван с десетилетия, хрущялните клетки са изчезнали напълно или са останали единици от тях, появили са се тежки ошипявания, ставата се е деформирала и на практика не изпълнява функцията си. Тогава имаме триещи се на сухо кости, ставната капсула и връзковият апарат са разхлабени, липсва и достатъчно ставна течност, която играе ролята на смазка и храна за хрущяла. В тези случаи оперативното лечение няма алтернатива.
- Какво представлява ошипяването на ставите и как може да се намали болката от тях?
- Ошипяванията са реакция на подлежащата под хрущяла кост. Когато хрущялът започне да се напуква и нацепва, като постепенно цепнатината премине през цялата дълбочина на хрущяла и стигне до подлежащата кост, тя реагира с образуване на ошипявания. Шиповете са калциево-плътни образувания, дело на подлежащата под хрущяла кост. Това е непълноценна компенсаторна реакция –тази кост се разраства по площ в стремежа си да намали триенето, породено от липсата на хрущял.
Ако пациентът страда от заболяването Първична полиставна остеоартроза, такива ошипявания се появяват по цялото тяло. Човек се ражда с предразположение да развие това заболяване от ранна възраст, защото му е предаден патологичен ген, който прави ставния хрущял по-лесно раним. Дегенеративният процес стартира в млада възраст, започва от хрущялните пластини на междупрешленните дискове в гръбначния стълб и протича бавно, подмолно и без болка.
Обичайно започва да боли след 30-годишна възраст, най-често след бременности и раждания. Обикновено към 40 – 45 г. ошипяването се премества в носещите стави на долните крайници - глезен, стъпало, коляно. В периода на менопаузата ошипяването засяга горните крайници и се формират характерни възлести деформации по крайните участъци на малките стави на пръстите на ръцете – така наречените възли на Хеберден и Бушар. Практически няма става, която да е пощадена от това генерализирано ошипяване.
При хора, чийто предци имат такива характерни промени по ръцете, е нужно възможно най-рано, преди появата на тежки клинични и рентгенови белези за артроза да се започне профилактика с подходящи медикаменти, които забавят и отлагат във времето процеса на ошипяване.
Мара КАЛЧЕВА
