Д-р Евгени Николаев е завършил висшето си образование в Медицински университет - Пловдив през 2000 г. Специалност по хирургия придобива през 2008 г. В момента работи във ВМА - МБАЛ - Варна, в Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, с ръководител проф. Даниел Костов.
Член е на Българското хирургично дружество. Провел е множество курсове по лапароскопска хирургия, жлъчно-чернодробна хирургия, хирургия на стомаха и заболявания на дебелото черво.
- Д-р Николаев, кои са заболяванията, от които най-често страда черният ни дроб?
- От хирургична гледна точка, те биват доброкачествени и злокачествени, като злокачествените са 65%, а останалите са 35%. От доброкачествените най-често срещан е чернодробният хемангиом, след това - чернодробният аденом, фокалната нодурална хиперплазия. След това вече идват кистите на черния дроб и чернодробната ехинококоза - т.нар. кучешка тения. Това са най-честите доброкачествени заболявания.
От злокачествените, това е хепатоцелуларния карцином. А най-честият на жлъчните пътища е холангиоцелуларният карцином.
- Защо е толкова уязвим към заболявания черният дроб?
- Няма орган, който да не е уязвим към заболявания, но при черния дроб това се дължи най-вече на факта, че той филтрира кръвта от коремните органи. Роля има както начинът на хранене, така и генетичната предиспозиция, която е много често срещан фактор. Доста от доброкачествените заболявания също могат да бъдат предиспозиция, тоест, да се изразят и преминат в злокачествени заболявания. Не трябва да се пропускат и някои вредни навици, като тютюнопушене, пиене на алкохол, продължителен прием на лекарства, работа във вредни условия на труд - химически вещества и пестициди.
- Защо ракът на черния дроб се определя като един най-коварните?
- Един от най-коварните е, защото, първо, е много труден за операция - на малко места в България се оперира ракът на черния дроб. От няколко години той се оперира успешно вече и по безкръвен начин, лапароскопски, в няколко клиники в България, като една от тях е нашата - във Военноморска болница - Варна.
Ракът на черния дроб доста често дава разсейки. На първо място - в самия черен дроб, а след това и в други органи. Просто е доста агресивен и затова е по-труден за лечение.
- Има ли симптоми, чрез които се проявява ракът на черния дроб?
- Ранни симптоми почти няма, каквато е най-често ситуацията при хората, които са с цироза, особено с вирусна етиология. В смисъл - хроничен хепатит B и C. В своя краен стадий на развитие те прерастват в чернодробна цироза, а тя е една от причините за появата на хепатоцелуларен рак.
Затова, поради липсата на такива ранни симптоми, болните с чернодробна цироза трябва да бъдат много активно проследявани - да не би случайно заболяването да е прераснало в хепатоцелуларен карцином.
Едни от първите симптоми, но бих казал, че те вече са доста късни, това са болката в корема, в дясното подребие, пожълтяването, тежест - особено след нахранване. За съжаление, това са едни по-общи симптоми, които не могат да се свържат само с този вид рак. Няма специфичен симптом, който да го отличава от другите заболявания. Тоест, няма го т.нар. патомогичен признак, който да характеризира само този вид рак и никой друг.
Биопсията на черен дроб покрива ли се от Касата?
Затова много често се хваща случайно, по време на профилактични ехографски прегледи. Човекът е без оплаквания, но му откриват петно в черния дроб. След това го изпращат на скенер, правят му лапароскопия, биопсия и се доказва карциномът. Така протича ракът на черния дроб - малко подмолно, както и повечето карциноми и онкологични заболявания. Хващат се доста късно, особено в България, защото нямаме скрининг за тези заболявания.
- Кои скринингови изследвания биха помогнали, за да се открие навреме заболяването?
- На първо място това е ехографията на черен дроб. Този метод може да се прилага без ограничения, защото е безвреден. От кръвните изследвания, всички вирусни маркери за хроничните хепатити. Трябва да бъдат изследвани и туморните маркери, характерни за черния дроб, като Алфа-фетопротеинът. Той се свързва най-често с хепатоцелуларния карцином. Когато открием на ехографски преглед някакво съмнително образувание в черния дроб, трябва задължително да бъде уточнено на скенер, а понякога на ядрено-магнитен резонанс, за да видим какъв е характерът му - дали е доброкачествено или злокачествено. Ако не сме сигурни, се взема биопсия, която може да бъде направена и неоперативно. Със специални игли, под ехографски контрол, може да бъде биопсиран този тумор и да се докаже какъв е. Но това вече са доста специфични изследвания, които изискват специализирани клиники и се провеждат в по-напреднал етап от заболяването.
- Ако човек е отговорен към здравето си и реши да проследява състоянието на черния си дроб, на какъв период от време е разумно да се правят тези изследвания, за да не изпадаме и в другата крайност?
- Например, ако човек е съвестен и отговорен към здравето си, може веднъж годишно да си прави ехографски преглед
Както казах, той е абсолютно безвреден. И, ако в този ехографски преглед нищо тревожно не се открие, може да се разредят прегледите на всеки две години, ако няма някакви оплаквания през тези две години, разбира се.
А пациентите, които в детството си са прекарали някакъв вирусен хепатит, трябва да си изследват периодично и съответните маркери, за да не премине в хронична форма.
Д-р Евгени Николаев
- Кои са тези специфични маркери за вирусните хепатити?
- Изследват се в по-специализираните, в по-големите лаборатории. Те се водят специфични маркери за различните видове хронични хепатити - B, C, E и D. Но това не са рутинни изследвания. Правят се при съмнения за някакъв проблем в черния дроб.
За всеки човек е най-добре да си направи ехография и такива традиционни изследвания на черния дроб, като чернодробните ензими - АСАТ, АЛАТ, ГГТ. Може да се изследва също и общият белтък. Той говори за нарушена чернодробна функция понякога, която е все още дремеща, латентна. Може да се изследва в общи линии и билирубинът. Това е, така да се каже, един стандартен пакет от изследвания, които трябва да се правят профилактично. И, ако има някаква промяна в някои от тях, да бъдат следени или доуточнявани с по-подробни изследвания.
- Имате ли някакво впечатление дали в България пациентите по-често боледуват от заболяване на черния дроб и търсят помощ в по-късните стадии?
- Честно казано, да! Нашият опит показва, че българите търсят лекарска помощ тогава, когато вече процесът е по-напреднал. Тоест, когато има проявена някаква симптоматика - било то болкова или жълтеница, която се е появила или някакви други, по-сериозни оплаквания. Едва тогава пациентът тръгва да се изследва. И повечето заболявания ги хващаме в много, много напреднал, а не в ранен стадий, което определя след това и продължителността на лечението, както и на живота на съответния пациент.
Опитът показва, че в България, както ви казах в самото начало на разговора ни, не сме насочени към ранната диагностика на нито едно заболяване. Не говоря само за заболяванията на черния дроб, а и за рака на гърдата, на стомаха, на дебелото черво.
Много сме зле откъм скрининга
Нашата система не е насочена към превенция, а оттам страда и цялото ни здравеопазване, икономиката - също. Постоянно се наливат пари в здравеопазването, но никога не стигат, защото лечението на един пациент в много напреднал стадий струва много, много скъпо. Ако се прави профилактика, заболяването ще се хване в ранен стадий. Съответно, ще се започне своевременно лечение - с операция или с лекарства. И се приключва с проблема. А иначе, следват усложнение след усложнение.
А всичко това са пари, средства, време, персонал. И трагедия не само за болния човек, но и за цялото му семейство! И след това, защо не вървели нещата в България със здравеопазването? Затова не вървят. Трябва да се прави скрининг, превенция. Но как да ви кажа, българинът така е свикнал - да не ходи на доктор или ако отиде, то е, когато вече няма накъде. Даже тук имаме пациенти, които ни казват: “Аз съм на 80 години и за първи път идвам на доктор”. А това не е много за хвалене, защото показва, че този човек не си е обръщал внимание. Имаме малко сбъркана психология като българи по отношение на здравето ни.
- Допреди няколко години пациентите с чернодробни метастази буквално бяха отписвани. Как съвременната медицина промени тази картина на безнадеждност?
- Точно така беше, много хубав въпрос. Съвременната медицина е доста напреднала в това отношение и голяма част от тези пациенти вече биват лекувани и то доста успешно в комбинация от оперативно и терапевтично лечение. Доста от тях се повлияват от този вид терапия и продължителността на живота е нараснала при тези пациенти с години, не с месеци или дни.
Билки за здрав стомах и черен дроб
В зависимост от броя на метастазите и тяхната големина, имаме различни гайтлайни за лечение - каква операция да бъде направена и кога - първо да е лъчетерапията или да е след хирургичното лечение. При тези пациенти, включително и в България, имаме голям напредък в лечението на чернодробните метастази - оперативно и в комбинация с химиотерапия. Непрекъснато се обучаваме и следим новостите в нашата специалност. Наскоро бяхме в Япония, на един такъв световен симпозиум за чернодробна хирургия. Така че, в България сме на много, много високо ниво в чернодробната хирургия.
- С кои съвременни методи се свързват пробивите в медицината по отношение на лечението? Казахте, че сте били в Япония наскоро? Има ли нещо ново, което научихте там?
- Основното в този вид терапия си остават операциите, химиотерапията, лъчетерапията... Всички други са в по-експериментален стадий, като например, радиочестотната аблация, криохирургията. Това са все още методи на отчаянието. Единственият радикален метод е оперативното отстраняване и то - до здраво. Тоест, да не се оставя част от метастазата в черния дроб, а така да бъде извършена операцията, че да бъде изрязан до здрава тъкан.
Не знам дали знаете, но черният дроб има уникалната възможност да се възстановява до няколко месеца. Той е силно регенераторен орган. Може би единственият в тялото, който се възстановява след няколко месеца, години до почти началното си тегло и размери. И затова черният дроб е много благодатен за операция.
Имали сме случаи, когато сме премахвали близо три четвърти от черния дроб, но пациентът все пак оцелява и се възстановява. Но, когато туморът не може да бъде отстранен чисто оперативно - има обхванати големи кръвоносни съдове, поради големи рискове за живота и здравето на пациента, тогава се прибягва първо до химиотерапия. И когато след известно време туморът намалее като размер, тогава отново отиваме към оперативно лечение. Няма друго лечение освен операцията за такива пациенти.
- Лапароскопските методи достоен заместник ли са на отворената хирургия като ефективност или при тях се прави някакъв компромис?
- За да се направи една операция онкологично издържана, това означава туморът да бъде премахнат до чисти граници, да няма оставен тумор вътре в съответния орган. Лапароскопската хирургия е абсолютно адекватна и приложима, и вече все повече и все повече измества отворената такава хирургия. Категорично не е компромис, напротив. Правят се все по-често по-големи и по-успешни операции лапароскопски. Разбира се, това много зависи и от екипа - хирурзи и анестеолози, дали е добре подготвен. В този смисъл, успехът зависи от много хора. В България има няколко центъра, където се работи чернодробна хирургия. За Източна България това е Военна болница - Варна, има също така в София и в Пловдив.
- Имате предвид обща чернодробна хирургия или лапароскопска?
- И двете - както отворена, така и лапароскопска. На тези места, които ви казах, се работи активно, колегите постоянно посещават курсове и обучения в чужбина. И то в най-добрите - Япония, Южна Корея, САЩ, Италия. Там са най-големите центрове. Хората се обучават от извора, а не от някъде другаде.
- Какви са стъпките или по-точно процедурите, след като проведете лечението на един пациент с тумор на черния дроб? Как проследявате след това резултата от лечението.
- Всъщност резултатът от лечението се вижда още по време на престоя на пациента в болницата. Правят се ежедневно изследвания, контролни ехографии, превръзки, наблюдава се. А след изписването бива проследяван. Той има правото на два пъти в рамките на тридесет дни да бъде преглеждан в клиниката, където се е оперирал абсолютно безплатно, включително и изследванията, не само да бъде прегледан от съответните лекари. Оттам-нататък, ако всичко е наред, със съответния лекуващ лекар се уточнява и честотата на профилактичните прегледи, в зависимост от състоянието на пациента.
- Кой е най-добре да води проследяването на пациента?
- Най-добре е проследяването да става от хирурга, който е оперирал пациента. Никой друг не знае по-добре от него състоянието му вътре в тялото му от човека, който го е оперирал. Това поне се практикува в нашата клиника, за другите клиники не мога да кажа как е организирано това наблюдение. За съжаление, има и такава практика в България, като не говоря само за чернодробните хирургии: оперират пациента и повече никакво внимание и грижа не му се отделя от страна на хирурга. Забравят го, хвърлят го някъде и да го гледа, който иска. Това е много лошо като практика и тенденция. Лечението не е само операцията, то е и оперативно наблюдение. Колкото е важна операцията, толкова това важи и за проследяването след нея.
- Проследявате го в точно определен период от време, в който е най-голяма вероятността да се проявят усложнения - така ли?
- Да, в този период може да се случат някакви следоперативни и ранни усложнения. Затова е нужно и наблюдение. Понякога може да се получи кръвоизлив, някаква инфекция, така наречената жлъчна фистула, абсцес на черния дроб следоперативно. Това са най-честите усложнения. И ние ги наблюдаваме, защото може да се изисква приемане на пациента в болница, рехоспитализация в клиниката, с ново лечение. Когато има такива усложнения, се налага пациентите да бъдат и повторно оперирани. Но това са редки усложнения, например да кажем при 5-6% от пациентите.
- Какви са препоръките ви към нашите читатели за здрав черен дроб?
- Препоръките ми към вашите читатели за здрав черен дроб са: да внимават с какво се хранят, на първо място. Второ, ако имат някаква наследственост, свързана с чернодробно заболяване, да си обръщат по-често внимание. Да не забравят за ехографията и кръвните изследвания, за да хванат навреме всеки болестен процес. За останалите хора, да внимават с какво се хранят и с алкохола. Разбира се, не на последно място и с медикаментите - почти всички от тях се преработват от черния дроб. Най-вече да ходят на профилактични прегледи, независимо от това дали имат или нямат симптоми, да посещават личния си лекар и специалисти - гастроентеролози и хирурзи.
Милена ВАСИЛЕВА
