Огромен интерес предизвика интервюто с д-р Христо Иванов, който обясни специално за читателите на вестник “Доктор” как начинът на живот е способен да промени гените на човека. По ваше желание зададохме на специалиста въпроси, свързани с възможностите на съвременната медицина да прилага терапии, способни да подмладяват мозъка.
Визитка♦ Д-р Христо Иванов, д.м., завършва Медицинския университет в Пловдив през 2012 г. Придобива специалност по медицинска генетика. През 2016 г. става доктор по генетика с дисертация на тема: „Анализ на експресионния профил на протеин кодиращи гени при пациенти с разстройство от аутистичния спектър посредством високо специфичен количествен RT-PCR“. През 2021 г. завършва магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт. ♦ Главен асистент е в Катедрата по педиатрия и медицинска генетика в МУ - Пловдив. Началник е на Отделението по медицинска генетика към УМБАЛ“ Св. Георги“ в Пловдив и е един от основателите на МЦ Невро Пед Ген. |
- Свързан ли е чревният микробиом с остаряването на мозъка и помагат ли пробиотиците?
– Да, връзката между червата и мозъка е напълно реална и представлява изключително активна област на съвременните изследвания.
Чревните бактерии комуникират постоянно с главния мозък чрез нервната система, имунната система и чрез различни метаболити, като късоверижните мастни киселини.
В тази група особено важен е бутиратът, който притежава доказани противовъзпалителни и потенциално невропротективни ефекти.
С напредването на възрастта чревният микробиом често губи биологично разнообразие, което води до намаляване на бактериите, произвеждащи полезни метаболити, и съответно – до засилване на системното възпаление в организма.
Този процес може да допринесе за т.нар. невровъзпаление и последващия когнитивен спад. Пробиотиците наистина показват обещаващи резултати в научните тестове, особено при хора с вече проявен лек когнитивен дефицит, но ефектът им е строго щам-специфичен.
Не всеки пробиотик на пазара е предназначен „за мозъка“. Поради тази причина най-практичният и научно доказуем подход засега остава храненето, богато на фибри, ферментирали храни, спазването на средиземноморски тип диета и стриктното ограничаване на ултрапреработените продукти.
Хранителните добавки могат да бъдат полезен помощник в този процес, но в никакъв случай не са магическо решение.
- Каква е ролята на NAD+ прекурсорите, ресвератрола и другите „умни“ добавки?
- Тук е изключително важно да разграничим две основни неща: силно аргументираната биологична логика и реалните клинични доказателства при хора.
NAD+ е критично важна молекула както за клетъчния енергиен метаболизъм, така и за функцията на ензимите, свързани с поправката и възстановяването на клетките.
С възрастта неговите нива в организма прогресивно намаляват, поради което молекулярни прекурсори като NR (никотинамид рибозид) и NMN (никотинамид мононуклеотид) станаха изключително популярни в публичното пространство.
При хората обаче клиничните доказателства все още са значително по-скромни от мащабите на маркетинга. В изследванията виждаме положителни промени в определени биомаркери, но все още нямаме категорично доказано удължаване на живота или някакво масово „подмладяване“.
Д-р Христо Иванов
Ресвератролът също притежава изключително интересни биологични механизми на действие, включително доказани ефекти върху сиртуините и процесите на възпаление, но при реални клинични изпитвания върху хора резултатите остават непостоянни.
Подобно е положението и с много други съвременни добавки: налични са обещаващи лабораторни данни, но в реалния живот дозите, продължителността на приема и качеството на предлаганите продукти варират в твърде широки граници.
Моят практичен извод като учен е следният: добавките могат да имат своето запазено място при конкретна медицинска индикация и в строго определен здравен контекст, но те никога не трябва и не могат да заместят качествения сън, физическото движение, правилното хранене и постоянния контрол над основните рискови фактори.
- След колко време тялото ни може да отчете позитивни промени, ако започнем „ремонт“ на епигенетиката?
- Първите молекулярни промени могат да започнат изненадващо бързо – в рамките на часове до няколко дни, особено когато става въпрос за нивата на физическа активност, промяна в храненето или управление на стресовия отговор.
Но измеримото, стабилно и дългосрочно отражение върху показателите на епигенетичните часовници обикновено изисква седмици до месеци упоритост.
Практическият срок, който можем отговорно да обявим пред широката аудитория, е около 8–12 седмици.
Това е напълно достатъчно време, за да се регистрират реални промени в метаболитните показатели, нивата на системно възпаление, качеството на съня, телесното тегло и понякога – в самите епигенетични маркери.
За постигането на по-дълбока и фундаментална промяна, като например устойчиво намаляване на риска от хронични заболявания, вече са нужни месеци и дори години ежедневно постоянство.
Важно е да не представяме епигенетиката като обикновен бутон, който се натиска веднъж и решава всички проблеми. Тя е по-скоро подробен личен дневник, който организмът ни води непрекъснато. Всеки ден ние добавяме по един нов ред в него – чрез храната, която избираме, движението, съня, стреса и времето за пълноценно възстановяване.
- Колко близо сме до регенерация на органи чрез факторите на Яманака?
- През 2006 г. японският учен Шиня Яманака направи революционно откритие, за което получи Нобелова награда: с помощта на само четири протеина - Oct4, Sox2, Klf4 и c-Myc (известни като OSKM или „факторите на Яманака") – възрастна, специализирана клетка може да бъде „върната назад" до състояние, подобно на ембрионалното.
Проблемът е, че пълното препрограмиране изтрива „професията" на клетката и носи риск от образуване на тумори. Затова учените разработиха подход, наречен частично (парциално) препрограмиране – факторите се включват за кратко време, достатъчно да „подмладят" клетката, но без тя да загуби идентичността си. Резултатите при животински модели са впечатляващи.
- Има ли алтернативи на генната терапия?
- Алтернатива на генната терапия е например химическото препрограмиране. Екипът на Дейвид Синклер от Харвард идентифицира шест химически коктейла от малки молекули, които за по-малко от седмица възстановяват младежки генен профил в човешки клетки, без да променят генома. Това е огромна стъпка, защото химическите вещества са много по-лесни за клинично приложение от генната терапия.
Съвсем скорошно проучване от 2025 г. показва, че дори комбинация само от две химически молекули е достатъчна да подобри ключови белези на стареенето и да удължи живота на модели организми.
Новите технологии вече надхвърлят класическите фактори на Яманака – използват се mRNA-базирано доставяне (подобно на mRNA ваксините), CRISPRa (активиране на гени без промяна на ДНК) и високопроизводителни платформи за скрининг на нови подмладяващи фактори с подобрен профил на безопасност.
Милена ВАСИЛЕВА
