Д-р Илияна Вълканова е завършила Медицинския университет в Пловдив. Специалист е по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия. Има придобити специализации по интензивна терапия в МБАЛ “Св. София” в столицата и по бронхоскопия в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. От 1991 до 2004 г. работи в интензивно отделение (ОСИТ) в Белодробната болница в Пловдив, като последните 2 години е началник на отделението. Д-р Вълканова има преминати специализирани курсове по интензивна терапия, фтизиатрия, функционално изследване на дишането и др. В ДКЦ-2 работи от началото на 2004 г. Лекува пациенти и в отделението по пулмология и хематология в МБАЛ - Пловдив. Участва във всички конгреси на Европейското дружество по пулмология.
- Д-р Вълканова, има ли промяна в пиковете на вирусните заболявания през последните години? Все още не е настъпила грипната епидемия, а отделението ви е пълно с болни с тежки пневмонии.
- Грипът вече далеч не е само есенно-зимна инфекция. Определено има необичайна активност на пиковете при респираторните заболявания, която не сме наблюдавали в предишни години. Интересното е, че и през лятото имахме тежки пневмонии, когато се изолира характерният за този сезон вирус на грип А. Сега, през есента - също... Оказва се, че няма период, в който да липсват. Може би с изключение на началото на лятото.
Причина за тежките пневмонии при сега постъпилите в отделението пациенти е вирус с насложена бактериална инфекция. Засяга сравнително млади хора - между 40 и 55-годишна възраст, при които болестта започва с температура, драскане или леки болки в гърлото. Обикновено по препоръка на личните лекари те започват лечение с парацетамол и хапчета за гърло, с което постигат известно облекчение. След седмица обаче болестта сякаш отново се завръща, като симптомите вече са много по-тежки - вдигат висока температура, която не спада с никакви лекарства. При прегледа се установява, че са развили пневмония.
Д-р Илияна Вълканова
- Причината в променливото време ли е?
- Причината наистина може да е в променливото време, но едва ли е само тя - просто е паднал общият имунитет. Нямаме изолирани причинители и затова не можем да определим точната причина. Човек се заразява с вируса и след една седмица вече е с тежка пневмония, която продължава от една до две седмици. По-тежките могат да продължат и до 20 дни - трудно се резорбират по-активните пневмонии. Хората, засегнати сега от тях, дори не са от групата на имуносупресираните пациенти - нямат такива тежки заболявания, които да потискат имунитета
Разбира се, имуносупресивните пациенти преживяват много по-тежко всяка вирусна инфекция, но нямаме сега толкова много такива болни. Може би защото активните хора смятат, че ще се самоизлекуват.
- Какви са индикациите, че човек е развил усложнения от една вирусна инфекция?
- Ако няма подобрение за около седмица, редно е да се провери какво се случва. В смисъл, задържат се оплакванията като отпадналост, кашлица, понякога - повишена температура, която в началото е по-висока, но след започване приема на парацетамоли и аналгини спада, обаче човек не оздравява. Тогава вече се вижда, че има и пневмония.
Освен пневмониите сред най-често срещаните усложнения са и синузитите. Хората с бъбречни проблеми правят пиелонефрити... Т.е. вирусът удря всеки по слабото му място. Така че вирусът сам по себе си не е толкова страшен, колкото усложненията му.
- Предстои да ни връхлети след един-два месеца и грипна епидемия...
- Не знам дали ще е след един-два месеца. По-рано бяхме свикнали да е след Нова година. Сега обаче се оказва, че няма такова правило. Хората боледуват от началото на есента. Но въпреки че тази година нямаше прекъсване на грипа, екипът ни се готви за новия сезон, който започва с първите мъгли и дъждове и завършва по Великден. Една от предпоставките за разпространение на грипа е и топлата зима, а голяма част от прогнозите са идващата да е точно такава.
- Напоследък се обсъжда ролята на витамин D по отношение на имунитета. Какво е вашето мнение?
- Преди години се заговори, че тези пикове на тежки респираторни заболявания може да се свържат с изчерпването на витамин D в организма през по-студените месеци в годината. Но това е един от факторите. Все пак в края на зимата повечето хора са с потиснат имунитет. Не бих казала, че за това е виновен само витамин D.
- Освен да следим за нивата на витамин D и да предприемем мерки за компенсирането му какво още може да се направи, за да си подсилим имунитета?
- Ние, лекарите, препоръчваме прием на имуномодулатори, имуностимулатори, противогрипни и антибактериални ваксини. Честно казано, някои хора го правят и въпреки това се разболяват. Това до голяма степен е чисто индивидуален процес. Но при всички положения една профилактика, проведена с противогрипна или антибактериална ваксина (имам предвид пероралните препарати) все пак дават възможност за по-лесно преболедуване на тези респираторни инфекции.
Нека хората да се имунизират срещу грип, за да посрещнат по-спокойно коледните празници. Особено важна е тази мярка за тези, чиито професии са свързани с много контакти, като лекари, учители, кондуктори. В риск от заразяване са и пациенти с хронични заболявания. До края на октомври и началото на ноември е най-подходящият момент да си поставят ваксината и организмът да си изгради защита.
- Какво е вашето впечатление, има ли определено недоверие към противогрипните ваксини?
- Това според мен е медийна история. Има недоверие, разбира се, защото ние, лекарите, не гарантираме 100%-на защита, докато рекламите я дават и оттам се получава разминаването. Никой лекар няма да ви каже, че противогрипната ваксина на 100% ще ви предпази от вирусните инфекции. Не, тя не предпазва, тя повишава имунитета така, че съответният човек по-леко да преболедува инфекцията.
- А от усложненията предпазва ли?
- В по-голямата си част усложненията са предизвикани от бактериално насложена инфекция. От тях предпазват антибактериалните ваксини. Те са направени на базата на най-често срещаните бактерии. При тях има малко по-голяма ефективност по отношение на усложненията след вирусно заболяване. Прилагат се по схеми, които са почти идентични. Обикновено ги даваме на често боледуващи пациенти, защото знаем, че при тях усложненията са по-големият риск.
Милена ВАСИЛЕВА
