Д-р Иван Богданов е дерматолог в “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда”, където работи от 2010 г. Той е председател на Управителния съвет на Фондация “Псориазис” и член на УС на Българското дерматологично дружество.
През 2013 г. защитава образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Дерматология и венерология” на тема: “Комбиниран климатолечебен метод в терапията на псориазис”. В периода 2009-2010 г. е специализирал в Университетска болница “Saint Louis” - Париж, Франция, а през 2014 г. в “London Clinic”, Лондон.
Д-р Богданов е член на Европейското дружество по дерматология и венерология, а през 2018 г. беше отличен с два индивидуални приза - “Лекар на 2018 г.” и “Борец за правата на пациентите”.
Защо качеството на живот на пациентите с псориазис в България е по-влошено от това на болните с много други сериозни заболявания? Защо българският пациент с това заболяване е най-дискриминиран по отношение на лечението с биологични препарати?
Защо критериите за започване на такъв тип лечение са толкова тежки? Кога съответните институции ще поемат конкретни ангажименти по тези сериозни казуси? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Иван Богданов.
- Д-р Богданов, в една публикация заявявате, че псориазисът уврежда живота повече от рака и инфаркта. Наистина ли е така и защо?
- Да, в много отношения качеството на живот на пациентите с псориазис е също толкова влошено като при тези заболявания. А в сравнение с други заболявания дори е по-влошено. Например качеството на живот при пациентите с псориазис е по-влошено от това на диабетиците.
Причината е, че всичко, което псориазисът засяга по кожата, в определена степен е изложено на показ. В смисъл, когато лезиите на псориазиса са на открити части на тялото или засягат гениталиите, или лицето, или скалпа - в тези случаи изключително много страда социалният контакт на пациента.
Противовъзпалителна диета помага при артрит и псориазис
Представете си как се чувства човек, който например има тежко засягане на скалпа или ръцете, заради което хората се притесняват да се ръкуват с него или избягват близкия контакт. Когато са засегнати гениталиите, това съответно влияе изключително тежко на сексуалния живот на пациентите.
Не по-малко страдат болните с псориатичен артрит, когато болестта засяга малките стави на пръстите. Нарушава се много сериозно двигателната функция на ръцете, получават се контрактури и деформация на пръстите.
Което означава, че в един момент това, което ни прави хора - възможността да си служим с ръцете, е сериозно нарушена. Въобще един пациент с псориазис, особено в тежките форми на заболяването, може да има много проблеми.
- Може би затова СЗО признава това заболяване като изключително важно и социалнозначимо?
- Да, това е едно от петте заболявания в света, които Световната здравна организация признава за изключително важни за човечеството. Наш колега от Германия, проф. Свен Малте Йон, който работи в СЗО, успя да убеди колегите, че псориазисът е изключително сериозен проблем. Най-малкото защото засяга една немалка част от човечеството - между 1,5 и 3,5%.
- С кои други заболявания може да се съпровожда псориазисът?
- Псориазисът често се съпровожда с много и различни придружаващи заболявания като хипертония, дислипидемия, диабет, затлъстяване, подагра, депресия. При тези пациенти са много по-чести суицидните мисли.
Д-р Иван Богданов
- Защо българският пациент с псориазис е най-дискриминиран в сравнение с европейския? Не получава ли и той най-съвременното лечение?
- В интерес на истината българският пациент получава най-съвременно лечение. От няколко години и у нас пациентите имат достъп до това модерно лечение, за което говорим на почти всички наши срещи. Става дума за т.нар. биологични препарати. Но много е важно това “но”, защото България е единствената държава, която има толкова тежки критерии за започване на биологично лечение на псориазис.
Аз не знам за друга европейска държава, дори и сред бившите социалистически републики, с толкова тежки критерии. В нашата страна критериите за започване на такова лечение са два пъти по-сериозни, отколкото в повечето европейски държави.
Това означава, че българският пациент трябва да е в два пъти по-тежко състояние от един болен например във Франция, за да получи биологично лечение.
Вече е време тези условия и критерии да бъдат коригирани. Ние сме предприемали множество постъпки в това отношение. Обсъждали сме проблемите и на няколко срещи със Здравната каса, и на повечето срещи, които организираме с Фондация “Псориазис”. Това е проблем, който засяга голяма част от нашите пациенти и ние не можем да останем безучастни.
- А обещават ли съответните институции коригиране на тези критерии, показват ли намерение и някакви индикации за промяна?
- За съжаление, няма индикации, няма дори намерения това да се случи. Дори напротив. Появяват се допълнителни ограничения за изписването на този тип лекарства, като т.нар. разходна ефективност, която раздели препаратите по групи, в зависимост от това каква е цената им.
И реално българските лекари дерматолози, които изписват този тип медикаменти, нямат право да използват всички лекарства, когато се налага да започнат биологично лечение. Те трябва да изберат тези, които са по-евтини, или поне тези, за които Касата е преценила, че са такива.
Но в тази връзка трябва да се има предвид нещо друго: решението за това кой препарат е по-евтин в дългосрочен план не се определя само от това колко струва. Определя се и от това как този медикамент влияе на пациента; дали той има нужда от повече или по-малко хоспитализации; дали лекарството влияе добре и положително и на другите придружаващи заболявания; дали намалява нуждата от лечение по повод на тези заболявания. Дали намалява престоя на пациента в болница по повод на другите придружаващи заболявания.
И не на последно място, разбира се - дали съответният медикамент или лекарства подобряват качеството на живот на този пациент, за да може той да работи активно, да продължава да внася здравни вноски и т.н. Освен това всеки един такъв биологичен препарат си има своите индикация и противопоказания.
Ако един пациент има определен вид придружаващи заболявания или склонност към такива, може някой от препаратите или пък и двата препарата, които са на първи избор, да се окажат не толкова подходящи. Т.е. лечението трябва да започне с друг медикамент. Но ние нямаме тази възможност.
- И как се справяте в тази ситуация?
- Общо взето, нашето задължение в работата ни с пациентите реално да избираме най-добрата възможна терапия, ни е отнето и ни е отпуснат доста ограничен арсенал от медикаменти. А на нас би ни се искало да можем да работим с всички медикаменти като лекари, за да можем да преценим кой препарат кога би бил най-подходящ за съответния пациент.
На мен ми се налага да се сблъсквам с институции и по повод на други проблеми. Например покрай цената на нашите клинични пътеки, които са безобразни - те са два пъти по-евтини, отколкото реално струва само престоят на пациентите в болницата.
Тук не говорим за лечение, за консултация, за медикаменти, за изследвания. Два пъти по-малко средства получават болниците за един пациент по клинична пътека, отколкото струва само леглоденят му. По този повод в опит да променим нещо, се опитах да разбера поне коя институция отговаря за промяната на тези неща.
Мога да кажа, че това е невероятна бъркотия, всеки прехвърля отговорността за това как да се променят тези неща от една институция в друга. Аз лично дори вече нямам представа към кого да се обърна. Същото е и с биологичните средства.
Естествено, че държавата не е във възторг от факта, че трябва да плаща за такива скъпи медикаменти. Но в крайна сметка нейната основна функция е да се грижи за своите граждани. Това, което правим и ние за нашите пациенти. Би трябвало да сме в един отбор.
Яна БОЯДЖИЕВА
