С д-р Катя Казакова ще обсъдим най-често срещаните състояния, някои от които предизвикват болка, други - неоправдан страх, трети - признаци на тревога и депресия.
Д-р Казакова е невролог и психотерапевт, затова при подобни въпроси се обръщаме към нейната професионална експертиза и най-вече - полезни и достъпни съвети.
- Д-р Казакова, съществува ли психогенна болка?
- Да, психогенната болка е болево усещане, свързано с психологически фактори, но не е признак на психично заболяване. Нейната сила и локализация не отговарят на реалните симптоми. По-скоро тя е психо-емоционална реакция на житейски обстоятелства и не е свързана с органна увреда. Емоционалните проблеми причиняват болка в областта на главата, сърцето, тила и раменете, стомаха, корема, гърба или таза.
- А по какви причини може да възникне такава болка и с какво е характерна тя?
- Най-честите причини са психична травма, тревожност, страх и депресия. Често тя е начин човек да получи внимание, съчувствие или подкрепа. Отличителните черти на психогенната болка са следните: тя е многократно повтаряща се; променя локализацията си; не се повлиява от стандартните болкоуспокояващи медикаменти.
Психогенната болка се съчетава с потиснато настроение, раздразнителност и депресия. Появата й като правило следва стресова ситуация, конфликт или социален проблем. Страдащият постоянно сменя лекарите и има скептично отношение към медикаментозното лечение.
- Как се диагностицира и може ли да се лекува?
- Диагнозата на психогенната болка се поставя само, когато всички други причини за болка са изключени. Лечението включва:
• Психотерапия. Добри резултати се постигат с помощта на техниката на органно ориентирана психотерапия, когато болката е реакция на потискани чувства. Неотреагираните емоции предизвикват реакция в тялото под формата на мускулни блокажи, така наречените „мускулни брони“. Когато се отстранят, човек чувства осезаемо облекчение.
• Спазване на нормите и принципите на здравословен начин на живот, отхвърляне на лоши навици.
• Движение-спорт, туризъм, фитнес.
• Проучване и редовно прилагане на практики и на техники за релаксация, психическо разтоварване, против стрес.
• И най-накрая - антидепресанти. Те са медикаментите, които успешно повлияват психогенната болка.
Ако човек получи нужната помощ, за да изгради активна позиция и позитивно отношение към действителността, болката си отива завинаги.
Д-р Катя Казакова
- Д-р Казакова, споменахте, че имате доста пациенти, които идват с оплакването: имам чувството, че ще припадна. Реално ли е това и по какви причини човек действително може да изгуби съзнание?
- Един от най-честите страхове на страдащите от тревожно разстройство е да не припаднат. Разбира се, това не им се случва, но страхът ги контролира и ограничава живота им.
Ще ви посоча няколко реални причини, поради които може да се загуби съзнание:
• Остра дехидратация. Ако не пиете достатъчно вода или загубите течности, кръвното налягане спада и може да ви причернее и да припаднете.
• Нарушение на сърдечния ритъм. Това се случва, когато сърцето бие неравномерно и прави големи паузи. Тогава до мозъка не достига нужното количество кръв и човек пада.
• Ниска кръвна захар. Като симптомите тук много приличат на паническа атака: замаяност; треперене на ръцете; изпотяване; сърцебиене; слабост; гадене; загуба на съзнание. Проблемът се решава лесно с какъвто и да е въглехидрат –лъжичка мед, бонбон, сок или захар. Ако няма под ръка въглехидрат, след известно време тялото взема от резервите в черния дроб и съзнанието се възстановява.
• Диабет. Високото ниво на кръвната захар може да увреди нервите на тялото, които помагат за поддържането на стабилно кръвно налягане. Това може да доведе до необичайно ниско кръвно налягане, което провокира припадък.
• Някои лекарства могат да предизвикат такъв проблем: за високо кръвно налягане; за паркинсонова болест, както и антидепресантите. Те влияят върху начина, по който работят сърцето и кръвоносните съдове, когато човек стои дълго време прав или се изправи бързо. Може да му причернее пред очите и да се отпусне. Причината е рязкото спадане на кръвното налягане.
• Синкоп. Това е състояние, при което тялото реагира прекомерно на гледката на кръв, при внезапна и силна емоция, страх от медицинска манипулация или зъболекар. Пулсът се забавя, кръвоносните съдове се разширяват и кръвното налягане спада. Мозъкът не получава достатъчно кръв. Човек става студен, блед, изпотен и чувства гадене. Ако чувствате, че може да припаднете, лягайте и поставете краката си нависоко, главата на ниско. Състоянието е преходно, но често се повтаря в посочените ситуации.
- Какво съветвате близките на вашите пациенти?
- Според мен може да се помогне така:
• Дори само присъствието на близки хора в трудна ситуация е вид психологическа подкрепа. Готовността да слушат е лечебно изживяване. Да се отдели време и мълчаливо да се чуе как се чувства, какво преживява. Не са нужни нито съвети, нито утеха. Понякога няма какво да се каже. Просто мълчаливо и тихо присъствие.
• Безусловно положително отношение. Без преценка и неодобрение на поведението. Търпение е нужно, за да се увери страдащият, че ще получи подкрепа, независимо от всичко.
• Емпатия. Най-големият подарък, които можем да предложим на някой, изпитващ болка, е готовността да разберем какво е чувството, с което живее. Не да им казваме, че са „луди“, или да се опитваме да ги накараме да виждат нещата по различен начин.
• Винаги можем да попитаме как да помогнем. Искат ли да поговорим с тях? Да предложим нашата собствена перспектива? Да предизвикаме мисленето им? Може би просто искат някой да седне с тях. В повечето случаи човек има нужда от присъствие. Подкрепата е от значение повече от всичко, защото е в състояние да промени ситуацията.
Яна БОЯДЖИЕВА
