В последните години и десетилетия темата “затлъстяване” е водеща в световен мащаб. Най-тъжното е, че тенденцията в това отношение беше и си остава негативна. А още по-тъжното е, че ние, българите, сме в челните места в класациите по затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, мускулно-скелетни болести, метаболитен синдром. През далечната 2018 г. публикувахме материал на тема “Може ли да се отслабне с диетични и биопродукти”.
В това интервю отново ще засегнем тази тема, но с друг акцент: защо всеки търси лесният начин да се добере до желаните килограми, вместо да си даде най-накрая сметка, че това може да се случи, колкото и банално да звучи, единствено чрез здравословно хранене и активен начин на живот.
Визитка
♦ Ендокринологът д-р Красимир Хаджилазов е познат на нашите читатели от редица публикации с полезни съвети, позовавайки се винаги на научни изследвания, на собствени проучвания и на професионалния си практически опит. Той е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната във Втора МБАЛ - София. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания. Д-р Хаджилазов обучава студенти-специализанти по ендокринология и изнася лекции на пациентски организации в България. Участва в национални и международни конференции, и конгреси. Член е на Българското дружество по ендокринология.
- Д-р Хаджилазов, според вас като специалист, който познава най-добре обменните процеси в организма, който следи световните статистики и тенденции, какво пречи на съвременните хора да се справят по-ефективно с наднорменото тегло?
- Съвременното ни модерно, дори за някои хора и свръхмодерно ежедневие (предимно в градовете), ни позволява само с няколко кликвания да реализираме нашите професионални и лични ангажименти. Дори при някои технологии не е и необходимо да се докосваме въобще до каквато и да било клавиатура.
Просто изричаме на глас, още докато сме си в леглото, необходимите ни команди и хоп-троп по невидим начин някъде, някак си работите ни се случват... А ние продължаваме да си лежим. Е, понякога се налага и да посетим лично например фризьора, или пък някой МОЛ, може би по изключение и някой спектакъл.
Но днес това не изисква някакви съществени усилия – колите са долу в подземния гараж или най-много на няколко метра от входната ни врата. И може би най-голямото ни физическо натоварване би било, ако все пак държим да поддържаме някаква спортна форма, домашният или общественият фитнес център. Уви, за съжаление, все още тези хора не са болшинство.
Затлъстяването е проблем на бедняците?!
- Но ние не можем да спрем техническия прогрес и ще се възползваме от съвременните технологии…
- Разбира се, никой не е против съвременните модерни технологии във всяка област на живота ни. Аз имам предвид, че не точно този е начинът, по който трябва да ги прилагаме в живота си. Аз говоря от гледна точка на здравето. Друга група хора, може би тези, които не могат да си позволят диетични и биодобавки, няма значение, те пък са решили да приемат редица добавки и хормони, за да си осигурят евентуалната желана форма на тялото.
Нека не забравяме, че все пак на човешкия организъм са му нужни и хранителни компоненти. И пак модерното ни съвремие може да ги достави в готов, сготвен вид, дори и топли, направо до входната ни врата. Предлаганият асортимент е голям, включително и огромно разнообразие от всякакви диетични храни и напитки.
Д-р Красимир Хаджилазов
- Мнозина биха казали: колко добре звучи всичко това!
- Да, точно така биха си казали. Но на фона на всичко това статистиката показва, че сме на водещите места в класациите по затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, мускулно-ставни болести, метаболитен синдром. Разбира се, тези факти едва ли трогват всеки.
Всъщност обаче, когато в живота на съвременния високотехнологичен човек се появят различни болежки – главоболие или съхнене в устата, жажда, често нощно уриниране, пристягане в сърдечната област, затруднено навеждане при обуване на обувките заради нарасналия обем на корема, тогава започват да просветват някои алармени лампички, като тези на компютрите при проблем. И отново търсят съвет от най-верния си приятел - „чичко Гугъл“.
Той ще се представи и като доктор, и като фитнес инструктор, и като диетолог дори. И всъщност се оказва, че най-лесният начин да запазим същия мързелив начин на живот, е да се снабдяваме и консумираме по-качествени храни. И най-хубаво би било те да са от т.нар. „диетични“, био“, „гео“ и то доставени пак чрез интернет до адреса ни.
Не само това е спасението на фона на ленивия автоматизиран съвременен живот. Да припомним, че по дефиниция биопродуктите би трябвало да са продукти, при производството на които не се влагат изкуствени торове; земята, върху която се отглеждат, да не е обработвана поне през последните 5 години с пестициди и подобни; в района да няма вредни производства.
Относно животните – да не са приемали хормонални и други субстанции са ускоряване на растежа и да са свободно движещи се. Крайните продукти пък да не съдържат вредни консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители. В понятието „диетични“ доста фирми включват и биопродуктите, други не. Проблемът от диетична гледна точка обаче, не се свежда само до произхода на продуктите, а до състава на основните хранителни компоненти: въглехидрати, мазнини, белтъци.
• всеки 1 г въглехидрати доставя 4 ккал енергия;
• всеки 1 г мазнини доставя 9 ккал енергия;
• всеки 1 г белтъци доставя 3,9 ккал енергия.
На опаковката на всеки продукт трябва да са обозначени задължително съставът на хранителните компоненти и срещу тях съдържанието им на енергия (на 100 г), както и нехранителните добавки. Ако се зачетете по етикетите ще установите, че калориите в биохраните са толкова, колкото и в другите храни. Например, млечен биошоколад, произведен от биозахар, био какаово масло, био сухо мляко, съдържа 576 ккал/100 г. В същото количество обикновен шоколад калориите са около 560. Или пък безглутенови бишкотени бисквити от биояйца, биоцаревично брашно, биооризов сироп, биотръстикова захар съдържат 416 ккал/100 г, почти толкова, колкото в обикновените бисквити.
Прекаляването с витамини предизвиква затлъстяване?
- Какъв извод трябва да си направим от всичко това?
- Оказва се на практика, че водещо при здравословното хранене на първо място, е количеството на приетата храна, начинът на комбинираните хранителни продукти и, разбира се, адекватната физическа активност. Тук ще си позволя да вмъкна, да припомня: преди 2-3 години за пореден път се „вдигна“ предимно медиен шум около качеството на предлаганите хранителни компоненти и готови хранителни продукти и напитки на българския пазар от чужди вносители. Специални групи по хранене посетиха тогава супермаркети в няколко западноевропейски държави, които имат аналози и в България
Закупиха еднакви храни, предлагани там и тук у нас, след което се направи анализ на съдържанието им. Резултатите показаха почти изцяло еднакви като количество и съотношения хранителни компоненти. Но не и като качество на използваните хранителни компоненти. А това остави една мнителност у нашите потребители. Така или иначе, не са много хората у нас, които биха могли да си позволят значително по-скъпите биопродукти.
- Така е, малко са тези, които се снабдяват с биопродукти, но няма как да не ви попитам какви са ползите за здравето от тях?
- На първо място, ще си спестим много антибиотици, пестициди, торове и други химикали, оцветители, изкуствени стабилизатори. А също така и растежни хормони, които като попаднат в човешкото тяло, биха стимулирали натрупването на излишни количества мазнини; по-ускорено израстване на организма; напълняване; риск от ранни нарушения в хормоналния баланс на човека. Това би довело до разстройство в менструалния цикъл, риск от покачване на кръвната захар, на артериалното налягане и други, особено пък при съвременния по-заседнал начин на живот. Ако е възможно, тези вредни въздействия да се избягват още от ранна детска възраст.
Най-голямото предимство на биохраните е, че те биха били една добра профилактика спрямо съвременните модерни заболявания, стига да се съобразим с всичко гореизложено. И задължително да прилагаме принципите на здравословното хранене. Т.е., правилото на 5-те „К“-та: не само какво, но и колко да ядем; как да са приготвени ястията и кои комбинации от хранителни продукти да се използват.
Яна Бояджиева
