Д-р Мария Вретенарска: Стрептококовите инфекции увреждат бъбреците!

Оказва се, че всяко бъбречно заболяване се обозначава с думичката нефрит. Най-честата причина за нефрита са инфекциите, но нарушения в имунната система, травми, отравяния, обменни нарушения – те също могат да провокират това заболяване. В зависимост от локализацията на процеса в бъбрека се различават пиело- и гломерулонефрит. В тази връзка специалистите са забелязали определена статистика относно заболеваемостта по показател възраст. Така например от пиелонефрит боледуват обикновено деца между 4 и 8 години, млади девойки и мъже над 55-годишна възраст. Докато за гломерулонефрита е типичен възрастов коридор от 15 до 35 години, независимо от пола. В днешния брой на в. „Доктор” ще се съсредоточим върху основните моменти, касаещи гломерулонефрита, най-вече поради факта, че за това заболяване не се знае достатъчно от хората. По темата разговаряме с нефролога д-р Мария Вретенарска – доскорошен главен асистент в една от нефрологичните клиники на Александровска болница, отскоро пенсионер, но продължава да работи в една от градските болници в София.

- Д-р Вретенарска, що за заболяване е гломерулонефритът? Сякаш за него се говори и пише много по-рядко...
- Така е. Май не се знае достатъчно, но имайте предвид, че това заболяване не е за подценяване. Гломерулонефритът е дифузно двустранно бъбречно заболяване, като предимно ангажира хора от по-младата възраст.

- Важно е да посочим кои са предразполагащите фактори, провокиращи тази болест.
- Веднага казвам – предразполагащ фактор са инфекциите, предимно стрептококовите. Именно те предшестват това заболяване. Това най-често са гърлени инфекции – ангини; това са зъбни инфекции; хронични синузити и т.н. Както казах, преобладават стрептококовите. За гломерулонефрита искам да уточня, че има няколко форми, които се разпознават с пункционна бъбречна биопсия.

- След като посочихме основните провокатори, е редно да ви попитам как се проявява болестта? Каква е клиничната картина?
- Основното в клиниката на болестта е повишаването на кръвното налягане и загубата на белтък.

- Т.е. това са основните симптоми. Има ли и други признаци?
- Възможно е да се появи треска, както и повишена температура, но не е задължително. Аз искам друго да обясня. При повечето форми на болестта може да се проявят и двата основни симптома, докато например една от формите – т.нар. мембранозен гломерулонефрит, се проявява предимно със загуба на белтък и с отоци по подбедриците, отоци по цялото тяло. А също и с намаляване на белтъка в кръвта, намаляване на общия белтък и албумина, както и загуба на белтък с урината.

- Аз имах предвид кой симптом или признак, кое състояние би принудило болния да посети специалист, за да се започне навременно лечение?
- Пак ще повторя колко показателни са двата основни симптома – повишеното кръвно налягане и загубата на белтък. Относно отоците трябва да отбележа следното – за да стане ясно, че те се появяват заради нарушения в бъбреците, а не по друга причина, специалистите се ръководят от

загубата на белтък с урината и повишеното кръвно налягане

И още нещо типично - тези 5-6 морфологични форми могат да имат само единия признак – загубата на белтък; могат да имат другия признак – повишеното кръвно налягане. И, разбира се, може да се проявяват и с двата симптома едновременно. Следва да се отбележи, че когато болестта е съпроводена с повишено кръвно налягане, загубата на белтък обичайно е по-малка.

- Д-р Вретенарска, как се стига до точната диагноза?
- Заболяването се доказва с пункционна бъбречна биопсия, аз вече споменах, че по този начин се определя формата на гломерулонефрита.

- Стигнахме до лечението. Как се осъществява то?
- Първо трябва да отбележа, че лечението на гломерулонефритите обичайно се провежда в университетските нефрологични клиники. Прилагат се няколко начина на лечение. Ще ги посоча накратко. Ако открием активна инфекция, прилагаме антибиотично лечение.

Съществува и т.нар. патологично лечение, което се изразява в следното – на болния се дават няколко медикамента, които биха могли да бъдат в конвенционална, т.е. обикновена доза. Но могат да се дават и в т.нар. пулсова доза, т.е. започва се с висока доза и постепенно се намалява до по-ниска.

- Продължително ли е лечението?
- Да, продължава няколко месеца. Освен това е редно пациентът да бъде диспансеризиран за неколкогодишно наблюдение.

- В крайна сметка, може ли да се излекува гломерулонефритът?
- Вижте, може да се каже, но е доста условно. Съществува една-единствена форма, при която може да се стигне до пълно излекуване на заболяването. И без да плашим хората, защото няма кой знае какво страшно, но

в повечето случаи заболяването е дългогодишно

Затова освен че се проследява неговият клиничен ход, се следи също така и състоянието на бъбречната функция. Това е много важно.

- Защо?
- Логично е в продължение на няколко години заболяването да приеме тенденция към влошаване. Запомнете, не е задължително, защото би могло и да се стационира, т.е. да се запази такова, каквото е. Но не са малко случаите, когато бъбречната функция така или иначе се влошава. А това изисква периодично лечение и неколкогодишно наблюдение.

- В какво се изразява това наблюдение?
- Изследваме бъбречната функция именно по тези белези, за които говорихме – повишеното кръвно налягане и загубата на белтък с урината.

- Ние дотук говорим за хроничния гломерулонефрит, доколкото аз разбирам. Какво ще кажете за острата форма на заболяването?
- Острият гломерулонефрит би могъл да бъде напълно излекуван. Би могло да се каже, че това е най-благоприятната форма на болестта.




Яна БОЯДЖИЕВА