Д-р Милена Коцева: Силният стрес може да доведе до язва на стомаха

На всички ни се е случвало да изпитаме негативните ефекти на стреса върху стомаха или червата си. При някои по-чувствителни хора стомашно-чревният тракт реагира дори при малки дози стрес и сериозно нарушава качеството им на живот.

Болки в корема, разстройство, киселини, газове и подуване са възможните симптоми при стресови ситуации. Все по-често се говори за оста мозък-черва и връзката между стреса от ежедневието и стомашно-чревното здраве.

За стреса и проблемите със стомаха, за механизмите, по които това се случва, както и за начините да се справим с неблагоприятното му въздействие, разговаряме с д-р Милена Коцева.

Визитка

♦ Д-р Милена Коцева завършва медицина през 1998 г. в МУ - София. След пет години клинична практика в областта на акушерството и гинекологията и малко преди да положи изпит за специалността, сменя попрището си и започва да работи във фармацевтичната индустрия.

Заемала е различни длъжности във фармацевтични компании, като никога не се е откъсвала от медицината и проблемите на лекарите. Работата в тези компании й дава възможност да участва пряко в процесите на регистрация и продажба на лекарствени продукти, както и да добие представа за разработката и производството им.

♦ През 2015 г. реализира проекта си „Хомеостаза”– грижи за здравето с природни средства, но на базата на медицинските и фармацевтичните й научни познания.

- Д-р Коцева, как стомахът и червата ни  разбират, че сме под стрес?

- Стомашно-чревният тракт притежава собствена нервна система, която е в непрекъсната връзка с централната нервна система. Комуникацията между чревната и централната нервна система става основно чрез невротрансмитери и чрез хормоните от оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек.

Тази комуникация е двупосочна и доби популярност с името ос мозък-черва /brain-gut axis/. Тъй като реакцията на организма към стресовите фактори се осъществява именно от централната нервна система и хормоните на хипоталамуса, хипофизата и надбъбрека, логично е и стомашно-чревният тракт да понася негативните въздействия на стреса. 

Стресът може да повлияе всяка една от функциите на храносмилателната система, включително, стомашната секреция, чревната подвижност, бариерната функция на лигавицата, кръвотока на червата и стомаха, и вида на чревната флора.

Маслините предпазват от язва

Повишава също и чувствителността на организма към болка, идваща от стомаха или червата. Нещо повече – при продължителен стрес се наблюдават необратими промени в областите на мозъка, отговорни за възприемането на болка от храносмилателния тракт.

С други думи, някои хора, подложени на хроничен стрес, възприемат болката в стомаха или червата драматично дори тя да не е силна и да не е сигнал за сериозно страдание на стомашно-чревния тракт.

Много данни както при животните, така и при човека показват, че психологическият стрес оказва сериозно влияние върху функцията на стомашно-чревния тракт. От друга страна, страдащият храносмилателен тракт и променената чревна флора могат да задълбочат реакцията на стрес и да вкарат организма в порочен кръг, от който понякога излизането е трудно.

Д-р Милена Коцева

- Кои заболявания и състояния на храносмилателната система, по-конкретно, могат да бъдат причинени от стрес?

- На първо място, бих споменала синдрома на раздразненото черво. Стресът и психо-емоционалното състояние на човека са в основата на отключването и обострянето му. Синдромът на раздразненото черво не е свързан с болестни промени в тъканите на червата, не застрашава живота на човека, но нарушава неговото качество, понякога в такава степен, че е възможно да доведе до социална изолация.

По своята същност представлява нарушение във функционирането на оста мозък-черво. Най-често се проявява с диария, запек, коремна болка и подуване. Тези симптоми, в различна комбинация и тежест, могат да се появяват и изчезват периодично, но най-често съпътстват психо-емоционалния стрес и психичното претоварване. 

При жените често симптомите се обострят по време на менструалния цикъл. Причините за синдрома на раздразненото черво са комбинация от генетична предразположеност и хроничен стрес, а понякога и промени в чревната флора по различни причини (инфекции, честа употреба на антибиотици и др.). Тези фактори водят до нарушение в движението на червата, повишена чувствителност към болка от стомашно-чревния тракт, промени в секрецията на невротрансмитери, хормони и имунни медиатори от чревната стена, както и до допълнителни промени в чревната микрофлора.

На второ място, това е гастроезофагеалната рефлуксна болест. Състояние, при което в хранопровода попада кисело стомашно съдържимо и предизвиква парене и болка зад гръдната кост. В ежедневието при това състояние хората казват, че „имат киселини”. Доказано е, че стресът намалява тонуса на мускула, който се намира между хранопровода и стомаха. Когато мускулът не е достатъчно стегнат, стомашното съдържимо лесно преминава от стомаха в хранопровода и предизвиква парене.

Стресът също така забавя и изпразването на стомаха, а това допълнително създава условия за рефлукс. При някои хора, вследствие на стреса, не се увеличава навлизането на стомашно съдържимо в хранопровода, но усещането за парене и киселини расте, поради увеличената чувствителност от стомашно-чревния тракт. 

Знае се отдавна, че силният стрес може да доведе и до язва, тъй като намалява защитата на лигавицата от солната киселина и ензимите, които се съдържат в стомашния сок. Не е сигурно дали само хроничен стрес може да доведе до язва, но той определено играе роля в този процес.

Бих споменала и връзката между стреса и хроничните възпалителни заболявания на червата, каквито са хроничният улцерозен колит и болестта на Крон. Какви точно са механизмите, чрез които стресът отключва или влошава тези заболявания  все още не е много ясно, но се подозират промени в имунната система и бактериалната флора, предизвикани от стреса.

Препоръки при гастрит и язва

- Какви са правилните стъпки да се справим както със стреса, така и с причинените от него промени в стомашно-чревния тракт?

- За намаляване на стреса можем да прилагаме познатите ни стратегии, като балансирано хранене, избягване на преработени храни и такива, съдържащи много захар, стимулиращи напитки и алкохол; ежедневно физическо натоварване общуване с позитивни хора, релаксация – практикуване на йога, излети сред природата или любимо занимание, което ни отпуска.

Освен това, ежедневният прием на адаптогени, които приспособяват и предпазват организма от негативните ефекти на заобикалящия ни стрес е добра и ефективна стратегия за борба със стреса. Адаптогените са естествени биорегулатори, в повечето случаи от растителен произход, които се приемат във вид на храна или хранителни добавки.

Най-често адаптогените се използват като подправки и чайове. Куркумата, копривата и дивите боровинки са пример за адаптогени, използвани често в българската кухня. Отварите от малинови листа и женско биле също имат адаптогенни свойства. 

Един отскоро придобил популярност в България плод – годжи бери също е адаптоген. Обикновено обаче количествата на адаптогените, които можем да приемем ежедневно с чайове и храна, не са достатъчни за нивото на стрес, което изпитваме всеки ден. Тогава подходяща алтернатива са хранителните добавки, съдържащи адаптогени.

Важно е да се знае за тях, че увеличават устойчивостта на организма не само към стреса, но и към външни увреждащи агенти, включително вируси и бактерии. Фактът, че адаптогените имат меко имуностимулиращо действие се оказва предимство в ситуацията на ковид пандемия.

Прекалената стимулация на имунната система се избягва при Covid-19, защото това може да предизвика мощна възпалителна реакция на организма и тежки усложнения. Освен това, противовъзпалителното действие, което притежават адаптогените, допринася за по-лекото протичане на тази инфекция.

Не на последно място е от значение и свойството на адаптогените да подпомагат възстановяването на организма след прекарана вирусна инфекция. При по-тежките вирусни инфекции, след отминаването на острия период, организмът преминава през период на възстановяване – реконвалесцентен период.

Той може да продължи от 2 седмици до 1-2 месеца при по-тежко протекло заболяване. Характерни и чести симптоми при реконвалесцентния стадий са умората, сънливостта и забавените психически функции (мозъчна мъгла). Именно за преодоляване на тези симптоми и по-бързо възстановяване на организма са особено подходящи адаптогените.

Милена ВАСИЛЕВА