Д-р Михаил Ласков е онколог, хематолог, кандидат на медицинските науки, ръководител на “Клиниката на доктор Ласков” в Русия. Специалистът много често изразява различна позиция относно методите, прилагани за ранна диагностика на рака.
- Д-р Ласков, някои хора са винаги нещрек, когато става дума за това коварно заболяване. Когато човек вижда признаци на рак във всеки симптом, може ли да се предположи, че това ще му помогне навреме да забележи болестта, ако тя все пак му се случи?
- При мен понякога идват пациенти с три тома история на болестта. Те продължават „да търсят своя рак”, но за поредна година не могат да го открият. Такова поведение говори само за едно – на такъв човек му е нужен психотерапевт.
От друга страна, ако ти се е появила черна бенка, която расте и кърви, но ти нищо не подозираш, това също е голям проблем. Така че „да си нащрек да не изпуснеш рака” може да е както ефективно, така и деструктивно.
- Съществуват ли доказани фактори, провокиращи възникването на рака?
- Да, тютюнопушенето и хепатитът се асоциират с повишен риск от възникване на рак. Но дали точно вие ще развиете рак, ако пушите? Не, не е задължително. Зависи от това по колко цигари изпушвате, както и от вашата персонална медицинска история. Например, при хората със затлъстяване по-често се среща рак. Основните фактори, които могат да повишат риска от възникване на рак, са:
• напреднала възраст;
• семейна история за онкозаболявания;
• тютюнопушене;
• затлъстяване;
• алкохол;
• някои видове вирусни инфекции, като например човешкият папилома вирус;
• продължително въздействие на някои химически вещества, например работа с азбест;
• ултравиолетово излъчване (слънчево, в солариум и т.н.).
- Скринингът може ли да помогне за ранното откриване на рака?
- Дали да се подлагате на скрининг или не, е необходимо да решите заедно с лекуващия лекар. Защото скринингът крие в себе си много рискове. Често от него има повече вреда, отколкото полза. Само два вида скрининг са обосновани от научна гледна точка. И те се препоръчват от повечето лекари.
Това са скринингът на колоректалния рак (препоръчва се на хора над 50 години) и скринингът на рака на маточната шийка за жените (от 21 години нататък). За тези два скрининга съществува вече най-голяма доказателна база.
Ако човек няма семейна онкологична история, може да се замисли за другите видове скрининг след 50-годишна възраст. Но в тези случаи лекарите задължително трябва да обяснят страничните ефекти. Например, фактът, че ако ти правят гастроскопия, могат да ти скъсат хрнопровода. Аз не казвам, че това се случва често, не искам да плаша хората. Но видял ли съм такова нещо? Видял съм.
С какво е опасна хипердиагностиката в онкологията и каква е цената на ненужния скрининг?
Или пък с помощта на компютърна томография на белите дробове ти откриват огнище от 3 милиметра. Съгласно едно американско изследване, на 27 диагностични находки само една се оказва рак. И какво означава това? Че на останалите 26 човека ще кажат: поздравления, имате образувание в белите дробове. И какво значи това? Никой не може да обясни. Не е известно що за образувание е това.
- И какво следва тогава при тези пациенти?
- За да узнаят наистина за какво образувание става дума, трябва да оперират човека и да изрежат парченце от белия му дроб. Давате ли си сметка какви рискове са това? И на всичкото отгоре, човекът е принуден да чака дали ще нарасне това образувание или не. Знаете ли как се променя животът му през този период? Смятам, че не към добро.
Разбира се, всичко зависи от неговото ниво на тревожност. Знаете ли, преди време мои познати психиатри ми казаха, че еволюцията е история на оцеляване на тревожните хора
Така че съвсем естествено е всички останали хора да са много тревожни, защото иначе не биха оцелели.
Или да вземем за пример скрининга на млечната жлеза, мамографията, при която е много висок процентът на грешните диагнози. От 10 000 жени, преминали такъв скрининг, намират рак само у 5 от тях. На всичкото отгоре, всяка втора рано или късно ще чуе: „О, вие имате някакво образувание, трябва да го погледнем”. На всяка трета правят излишна пункция, на всяка пета жена – ненужна операция.
Това е като с лечението на ковид. Случва се експерименталните препарати да са по-вредни от самото заболяване.
Кой издава направление за изследване на туморен маркер?
- Как се отнасяте към изследването на онкомаркери?
- Аз се отнасям негативно към онкомаркерите като ранна диагностика на рака. Към днешна дата не съществува маркер, който да позволява точно и ефективно да се провежда скрининг, с изключение на PSA (скрининг на рак на простатната жлеза). PSA е отделна тема за научна дискусия, някои са „за”, други са „против”. Всичко останало не работи, не действа. Излизат много лъжливоположителни отговори, когато маркерът е повишен, а рак няма.
- А какви тогава са симптомите, които трябва да изострят вниманието на човек и да го принудят да отиде на лекар?
- Не е нужно да се ходи на онколог всяка година. Ако ви притеснява симптом, който не изчезва известно време, нужно е да посетите терапевт. Симптомите могат да бъдат най-различни – кашлица, неприятни усещания в стомаха, повишена температура. Ако тези неразположения и нериятни усещания са редовни, не трябва да чакате месеци наред, посетете терапевт.
Добре ще е това да е специалист, който познава вашата медицинска история, здравословното ви състояние. Нужно е редовно самостоятелно да оглеждате бенките по тялото си – дали не променят формата си, дали не кървят? Ако една бенка започне да кърви, веднага при дерматолог.
- Д-р Ласков, поддава ли се ракът на профилактика?
- Профилактиката на рака е на първо място да не пушите, все пак тютюнопушенето се асоциира с 15 вида рак. И поддържайте добра физическа форма, спортувайте.
Между другото, решението за целесъобразността от ваксинация при онкоболните, трябва да се вземе от лекар-онколог. Онкоболните са най-предразположени към заразяване с коронавируса, особено при рак на белите дробове и на кръвта в 4-ти стадий. Смъртността от ковид при онкоболни е 3 пъти по-висока, отколкото при обикновените хора. Как трябва да се провежда ваксинацията на онкоболните: ваксина може да се постави между отделните цикли на химиотерапията и облъчването, или пък когато приключат.
Яна БОЯДЖИЕВА
