Д-р Насратуллах Мобаракшах е специалист по вътрешни болести, кардиология и ангиология. Част от екипа е на Университетска болница “Дева Мария” в Бургас.

От 2008 до 2011 г. практикува като кардиолог и специалист по вътрешни болести извън България. В периода 2014-2016 г. работи в Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ “Софиямед”. От 2016 до 2019 г. - в Отделението по кардиохирургия към “Аджъбадем Сити Клиник”, Бургас като лекар ангиолог и флеболог. За кратък период е част от екипа и на УМБАЛ “Сърце и Мозък”-Бургас.

- Д-р Мобаракшах, какво представляват острите аортни синдроми?

- Острите аортни синдроми включват основно три състояния, които причиняват проблеми в аортата и те са остри и спешни. Първото е дисекация на аортата или разслояване на стената й. Това е много спешно и смъртоносно заболяване.

Стената на аортата се разкъсва и пациентът усеща много силна болка, тежест в гърдите - чувства се зле, тъй като кръвта не достига до жизненоважните органи, като мозък, сърце и др. Има вероятност човек да колабира и да се стигне до летален изход както от болката, така и от недостига на кръв в съответния жизненоважен орган.

Това е спешно състояние. Най-честата причина за болестта е повишеното кръвно налягане, придружено от слабост на стената на съда. 

При нас в болницата често идват пациенти, насочени към отделението ни със съмнение за инфаркт, но се оказва, че имат дисекация на аортата или друга коронарна болест, защото често симптоматиката им се припокрива.

Второто състояние, което също спада към острите аортни синдроми, е атеросклеротичната язва на аортата и наличието на тромбоза и възпаление вътре в самата стена на аортата. И третото състояние е аневризмата - когато стената на аортата е станала много тънка, увеличила е обема си и е руптурирала.

В този случай кръвта се излива, например към гръдния кош или към корема. Най-застрашени от нея са хората над 45 г., с хипертония, атеросклероза, пушачите и тези с метаболитни проблеми.

Тези три състояния влизат в острия аортен синдром. Те се характеризират с най-висока смъртност, затова основно предизвикателство пред лекаря е да диагностицира болестта и да реагира навреме.

- Защо тези синдроми са с най-висока смъртност? Развиват се бързо и не дават симптоми или по други причини?

- По принцип, защото симптомите се развиват много бързо, а и аортата е най-основната артерия, която излиза от сърцето и се разклонява навсякъде - към мозъка, ръцете, корема, краката... 

Когато аортата дисектира, тези артерии се запушват и спират да функционират. Ако е засегната основната артерия, която храни мозъка, тогава за секунди нещата могат да се влошат критично. Ако се запушат големите коронарни артерии на сърцето, човек може да развие инфаркт. Също толкова критично ще е състоянието, ако са запушени артериите, които хранят бъбреците, черния дроб или червата.

Д-р  Мобаракшах

- Казвате, че профилактичният преглед веднъж годишно може да спаси човешки животи. Какви изследвания препоръчвате да се правят?

- По принцип, хората които са над 45-50 години, особено пушачите, имат риск да развият някое от състоянията на острия аортен синдром. Профилактичните прегледи включват контрол и следене на кръвното налягане, нивата на холестерола, триглицеридите, хомоцистеина и т.н.

Препоръчвам допълнително да се направи изследване с ехограф и доплер. Чрез тях може да се установи дали аортата е разширена, има ли някакъв проблем там или не. И всичко това може да помогне като профилактични мерки. Но в профилактиката не трябва да влизат само биохимичните изследвания или ехографът, или само контролът на кръвното налягане.

Задължително е всички те да се правят в комплекс - на шест месеца или през година, след консултация с кардиолог или ангиолог. Например, ако човек има висок холестерол, пушач е или родителите му са със съдово заболяване, тогава контролът трябва да е през една година. И съветвам това.

- Какво може да “разкаже” на специалиста прегледът с доплер?

- При изследването с доплер ангиологът или съдовият хирург ще прегледа съдовите структури от горе до долу: каква е скоростта на кръвта, дали има атеросклероза, образувани тромби, наличие на малформации, прегъване на артерии, дали аортата е с нормален или с по-малък размер.

Важно е да се установи също и състоянието на вените за калциеви образувания, дали има рефлукс във вените на краката, дали работят както трябва, дали са разширени, дали клапите на вените работят правилно. Всичко това може да разберем с доплера. 

Д-р Атанас Янев: Задух, отпадналост, бърза уморяемост са симптоми на пулмофиброза

Хубавото е, че това е неинвазивно изследване, но с него много лесно можем да разберем състоянието на съдовете, вместо например човек да плаща за скенер или друг вид изследвания. Доплерът е рутинно изследване и хората трябва да знаят, че поне веднъж в годината човек е добре да си го прави, за да е спокоен за състоянието на съдовете си.

- Може ли всеки да си направи профилактично изследване с доплер по Здравна каса? Кой може да го назначи? 

- Всеки пациент може да се изследва с доплер по клинична пътека, като директно се консултира с лекар-ангиолог, който се занимава с доплерово изследване. Има възможност да бъде насочен както от кардиолог, така и от невролог, съдов хирург, личен лекар

А тези, които имат оплаквания: болка или подуване на краката, които са преживели инфаркт или инсулт, задължително трябва да си правят всяка година изследване на цялата съдова система.

- Ако изследването с доплер установи някакви проблеми, кога може да се приложи ефективно медикаментозно лечение и кога се налага хирургична намеса?

- Ако човек няма никакви оплаквания, това означава, че заболяването не е много напреднало и може да се предприеме профилактика, преди то да е станало сериозно. Профилактиката започва с промяна в начина на живот: ако е пушач, трябва да намали цигарите или да ги спре, да се движи повече и да премине към здравословно хранене. Това е първото нещо. 

А второто - ако има образуване на плаки и задебеляване на стените на съдовете, а холестеролът, хомоцистеините, триглицеридите и някои от другите параметри са извън нормите, трябва да приема редовно предписаните му лекарства, за да предотврати образуването на повече плаки.

Но, когато тези плаки са повече и стесняват съдовете, има методи и система SCORE за оценка на сърдечносъдовия риск, чрез които може да преценим дали при дадения пациент трябва да приложим манипулация или профилактика, през колко време да идва на консултация за проследяване и наблюдение. 

Ако има например, запушена артерия на единия крак или тя е близо до запушване, тогава може да я отпушим с безкръвен, ендоваскуларен метод. 

Ако аортата е разширена, без да оперираме, без да отваряме корема, с безкръвни процедури може да сложим протези и да спасим живота на пациента. Но когато не можем да постигнем желаните резултати чрез ендоваскуларните методи, тогава прибягваме до хирургичните - да отпушим артерията, да направим байпас или да свържем една артерия или вена към друга с изкуствени материали. Това е другата процедура и е вторият етап от инвазивното лечение.

- Споменахте инсултите. Защо най-често се случват рано сутрин? Има ли някакво обяснение?

- Да, има обяснение. По принцип, сутрин, когато човек рязко променя позата си от легнало в изправено състояние, нивото на катеколамините и на хормоните в тялото ни се увеличават. Настъпват промени и в кръвното налягане, плаките могат да се раздвижат, да се откъснат и да причинят инсулт или инфаркт.

- И в края на интервюто ни няма как да не стане дума и за коронавируса. Оказа се, че пациентите със сърдечносъдови заболявания са в най-рисковата група от усложнения при тази инфекция? Защо?

- За съжаление, е така, защото имунитетът при тях е по-нисък, по-отслабен. Знаем, че имунитетът ни зависи от левкоцитите и други фактори. Благодарение на специфични биохимични реакции имунните ни клетки достигат до повърхността на кожата, където трябва да атакуват попадналите в нея вируси и бактерии.

Но, когато съдовете имат проблеми, няма добро кръвообращение, поради натрупването на холестерол в тях. Например, всичко това влияе - не достига достатъчно кръв докъдето трябва. Това е едната причина, която води до намаляване на имунитета.

Допълнително лекарствата, които пием за хипертония, за холестерола и за други здравословни проблеми, понижават имунитета и функцията на имунната система и създават по този начин проблеми.

И това е причината имунната защита на тези пациенти да не е толкова успешна, колкото при здрав човек. Затова при хората, които имат хипертония и сърдечносъдово заболяване, заразяването с коронавируса ще протича по-тежко и рискът от усложнения ще е по-голям. 

Например, когато сърцето страда от сърдечна недостатъчност, кръвообращението вътре в белите дробове не е така добро. Получава се застой на кръвта и това повишава риска, въпреки че белите дробове са абсолютно нормални - няма нито астма, нито хроничен бронхит, нито емфизем или нещо друго. Но, тези пациенти пак попадат в най-високо рисковите групи.

Искам да обърна внимание на вашите читатели и на още един проблем - тромбозата на дълбоките вени. Заболяването може да причини емболия от мигриращ тромб, който да попадне в белите дробове и да предизвика същите симптоми, както при заразяване с коронавируса - задух, кашлица, болка в гърдите, характерни и за пневмонията. Може да има фертилитет и храчки. Разбира се, в този случай и лечението ще е различно. 

Д-р Александър Симидчиев: Без паника: кашлицата и задухът не са симптоми само на коронавируса

Важно е, вашите читатели да знаят това и да не се паникьосват, че са се заразили с коронавирус. Но в същото време и да не подценяват това заболяване - белодробната емболия, тъй като тя може да протече много бързо и да доведе дори до смърт, ако не се проведат спешни мерки.

Така, че ако човек има някакво венозно заболяване или страда от разширени вени, да е внимателен, да приема повече вода, да се движи повече. И, ако почувства изведнъж силен задух и кашлица, да не си мисли веднага за инфекция с коронавируса, а да потърси спешно помощ - това е сериозно заболяване.

Не искам да плаща излишно хората, те и без това са много уплашени, но трябва да знаят за това заболяване и да са внимателни към здравето си.

Симптоми на болестта

Тромбоемболията не е най-лесната патология за лекарите: те дори често я наричат болест-призрак и “кралицата с много маски”. Това е заради факта, че няма ярки и характерни симптоми, които биха посочили на 100% развитието на такава патологична ситуация. Симптомите могат да се срещнат при голям брой други заболявания. Освен това, невинаги сериозното състояние на пациента може да показва, че тромбоемболията протича тежко.

Въпреки това специалистите определят следните основни симптоми на болестта:

• Задух

• Наличие на болка в гръдната кост (те могат да се засилят при опит да поемете дълбоко въздух)

• Кашлица, често придружена от храчки с кръв

• Понижаване на налягането

• Учестен пулс

• Появата на студена и лепкава пот

• Бледност на кожата

• Повишаване на температурата

• Загуба на съзнание

Болестта е коварна, защото, ако на пациента не бъде оказана спешно помощ, той може да загине много бързо. В същото време, тромбозата на дълбоките вени е сериозно, но обикновено лечимо заболяване, при което в дълбоката вена на крака, бедрото или дори рамото се образува кръвен съсирек. Ако част от тромба се откъсне и попадне в белите дробове с кръвния поток, това може да доведе до това животозастрашаващо състояние - белодробна емболия, най-сериозното усложнение на тромбозата на дълбоките вени. Необходима е бърза диагностика на дълбоката венозна тромбоза или белодробната емболия и лечението на такива пациенти, за да се предотврати по-нататъшния растеж и образуването на нови кръвни съсиреци.

Развитието на белодробна емболия може да бъде предотвратено чрез елиминиране или минимизиране на риска от тромбоза.

Милена ВАСИЛЕВА