Тази винаги актуална тема - безпокойството и тревожността, по-скоро проблем, който за съжаление се задълбочава, ще коментираме с клиничния психолог д-р Петър Вълков - главен асистент в Педагогическия факултет, Катедра педагогически и социални науки на Тракийския университет - Стара Загора.
Д-р Петър Вълков работи повече от 10 години с тревожни и депресивни пациенти, със зависими към алкохол и наркотици, както и със семейства с проблеми във взаимоотношенията.
Защо състоянията тревожно разстройство и безпокойство са актуален проблеми в нашето общество? Какво сочи статистиката? Каква точно е дефиницията за безпокойство и вярно ли е, че то може да бъде и полезно? Кое е характерното за тревожните разстройства? И най-вече - с какви методи можем да преодолеем безпокойството? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Петър Вълков.
- Д-р Вълков, съществуват ли статистически данни за честотата на тревожните разстройства, които да определят актуалността на този проблем?
- Да, мога да посоча статистически данни по този показател:
• В Европа 14,6 % от хората поне веднъж са страдали от тревожни разстройства.
• Те са най-често срещаното психично разстройство в САЩ и от него страдат над 19 милиона души.
• Хората с тревожни разстройства посещават между 3 и 5 пъти по-често личния си лекар.
• Жените 2 пъти по-често от мъжете страдат от генерализирани тревожни разстройства и панически разстройства.
• Тревожността е най-често срещаният симптом при пациентите, посещаващи психолог или психиатър.
• Тревожните разстройства са често срещани при децата и юношите, засягащи до 13% от подрастващите.
- Какво точно е определението, дефиницията на безпокойството?
- Безпокойството е липса на спокойствие или нарушение на покоя. То е естествен отговор на определени ситуации. Според американския речник Енкарта безпокойствието означава да се чувстваш притеснен, тревожен за нещо лошо, което ти се е случило или което може да се случи. То е трайна заетост на мислите с миналите или бъдещи лоши събития.
Безпокойството е начинът на мислене, който те кара да се чувстваш сякаш преживяваш наново минало събитие или изживяваш бъдещо такова и не можеш да спреш тези мисли да се появяват. Тези мисли често се характеризират с фразите: “Само ако...” и “Какво ще стане, ако...”.
Психотерапията в комбинация с хомеопатия се справя с тревожността
- Как се отразяват тези мисли на човека, който не може да ги игнорира?
- Например, мисли от рода на “Само, ако учех по-сериозно, нямаше да ме скъсат на изпита”; “Само, ако бях отишъл по-рано на лекар, нямаше да се стигне до най-лошото”, могат да предизвикат силно безпокойство и чувства, свързани с вина, съжаление и непростителност.
Или пък мисли, като “Какво ще стане, ако попадна в автомобилна катастрофа?”, “Какво ще стане, ако ми свършат парите и не мога да си платя сметките”, или “Какво ще стане, ако моят съпруг/съпруга ме остави?”, “Какво ще стане, ако се разболея от рак”?
Тези мисли се отнасят до възможно бъдещо събитие и всеки път, когато се появяват такива мисли и човек си задава тези въпроси, тялото му реагира по същия начин, както би реагирало, ако събитието наистина се случва реално.
Д-р Петър Вълков
- А вярно ли е, че безпокойството може да бъде и полезно? Ако е така, защо?
- То има адаптивна функция: действа като движеща сила и е ценен стимул в живота. Полезен тип безпокойство ни подтиква да се заемем с хора или ситуации, които имат нужда от нашето внимание.
В ситуации на някаква заплаха тревожността води до изхвърляне на адреналин, който повишава силите ни да се справим, независимо дали ни е нападнало куче или сме на спортно състезание, или трябва да изнесем реч пред публика. Както се казва: “Трудните пътища често водят до красива дестинация”.
Тревожността до една определена степен може да мобилизира човека и да го направи по-бдителен и концентриран. Прекомерната тревожност обаче, блокира съзнанието и прави човека разсеян, тъй като цялото му внимание е заето изцяло от мислите за безпокойство.
- Д-р Вълков, какво е определението на тревожността? И как тя се отразява на здравословното състояние на човек?
- Тревожността е състояние на емоционален дискомфорт, свързан с очакване на неблагополучие, предчувствие на предстояща опасност. За разлика от страха като реакция на конкретна, реална опасност, тревожността е преживяване на неопределена, дифузна заплаха, без конкретен обект.
На физиологично равнище тревожността се проявява с тахикардия, учестено дишане, увеличена циркулация на кръвта, повишаване на кръвното налягане, повишена обща възбудимост, понижаване на прага на чувствителност.
На психологично ниво тревожността се усеща като напрежение, загриженост, нервност, чувство на неопределеност и предстоящ провал, невъзможност за вземане на решение и др.
Тревожното разстройство е специфично емоционално състояние, което съдържа три компонента:
1. Мисли: “Какво ще стане ако...”, или “Само ако...” - често такива мисли са пусковият механизъм на разстройството.
2. Физически симптоми: учестено сърцебиене и дишане, повишаване на артериалното налягане, стягане в мускулите, изпотяване, свиване на стомаха, треперене, сухота в устата и др.
3. Поведение: затваряне в себе си (или вкъщи), избягване на определени ситуации, злоупотреба с алкохол и други упойващи средства.
- Д-р Вълков, кога чувството на тревожност се превръща в разстройство? И най-вече, може ли да се лекува тревожното разстройство?
- Когато чувството на тревожност нараства и започва да оказва негативно влияние върху всекидневното функциониране на човека (лично, социално, професионално), или има отрицателно въздействие върху хората около него, тогава то се превръща в разстройство. Трябва да отбележа, че според МКБ-10 и DSM-IV, към тревожните разстройства се отнасят:
• фобийни тревожни разстройства;
• паническо разстройство (страхова невроза);
• генерализирана тревожност;
• обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза);
• посттравматично стресово разстройство.
В тази връзка ще отбележа, че психологическата тревожност се поддава на лечение с психотерапия и с медикаменти.
Държа да отбележа, че една от най-пренебрегваните причини, предизвикващи безпокойство, е липсата на смисъл в живота, т.нар. “екзистенциално безпокойство”. Някои школи в психотерапията твърдят, че централният проблем и източник на безпокойство е липсата на смисъл в живота (например логотерапията и В. Франкъл).
Маточината понижава кръвното, помага при тревожност и безсъние
Липсата на смисъл в живота неизбежно предизвиква отчаяние и усещане за дезориентиране, което генерира вътрешно безпокойство, наричано екзистенциална тревожност.
Този аспект на проблема излиза извън симптомите на клиничната тревожност (панически атаки, фобия) и не може да се тушира с медикаменти.
Християнската вяра и психологическото консултиране и психотерапия предлагат ефективни методи и техники, които оказват благотворно влияние върху преодоляването на екзистенциалното безпокойство, тъй като християнската вяра предлага адекватен отговор за смисъла на живота.
Екзистенциалното безпокойство е реакция на недоверие към бъдещето или непростителност, непримиримост по отношение на някакво минало събитие. Екзистенциалната тревожност е добре описана в Евангелието от Матей, 6 гл. 25-31 стр., където Христос казва: “Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете и какво ще пиете; нито се безпокойте за тялото си - какви дрехи ще носите. Не е ли животът по-важен от храната и тялото - по-важно от дрехите?”.
- Д-р Вълков, ще бъде полезно да обясните как да преодолеем безпокойството, най-общо казано? Или по-конкретно: съществуват ли методики за това?
- На първо място, осъзнаване на правилната съразмерност, защото често реакцията към някакво събитие превишава няколко пъти реалния проблем. За намаляване на тревожността може да помогне осъзнаването на величината на проблема и величината на реакцията спрямо него.
Диспропорционалността между големината на проблема и величината на реакцията е патологична. Да, съществуват методи, които съм класифицирал, като когнитивни копинг-стратегии (1); когнитивни копинг-стратегии (2) и психодуховни копинг-стратегии. Ще ви ги представя в най-общ вид.
Когнитивни копинг-стратегии (1)
1. Дихотомно (черно-бяло) мислене. “Всички винаги ще ме критикуват”.
2. Катастрофизиране - главоболието е предвестник на инсулт.
3. Игнориране на позитивното - похвалите не се забелязват, силните страни не се приемат.
4. Етикетиране - “Аз съм безнадежден, глупав”...
5. Свръхгенерализиране - “Всичко ще е ужасно”.
6. Правене на прибързани заключения - “Нищо няма да стане”.
7. Персонализиране.
Откриване на алтернативни начини на мислене – 5 въпроса:
1. Какви са доказателствата за тази мисъл?
2. Какви са доказателствата против тази мисъл?
3. Кое е най-лошото, което може да се случи?
4. Как бих могъл да се справя?
5. Кой начин на разглеждане на тази ситуация е по-конструктивен?
В тази връзка бих споделил още една сентенция: “Стресът не е това, което ни се случва, а реакцията на случилото се”.
Когнитивни копинг-стратегии (2)
Изразяват се в корекция на автоматичните, ирационалните мисли.
1. Персоналност: “Това е моята вина”, “За всичко аз съм виновен” - тревожни мисли за неща, за които нямаме вина (личен характер).
2. Перманентност: “Това никога няма да се промени”, “Винаги ще съм зле”.
3. Глобалност: “Всичко е зле”, “Това ще повлияе на всички области от моя живот”.
Психодуховни копинг-стратегии
• Вяра. “Християнската вяра променя мисленето в позитивна посока - тя дарява надежда, утешава, насърчава и насочва погледа нагоре. Вярата може да се окаже истинска помощ при превъзмогването на безпокойството. Тези, които имат вяра, е по-вероятно да оценят стреса като променлив и конкретен, както и като произтичащ от външни източници. Когато хората изпаднат в криза (особено при тежка болест или загуба на близък), те неизбежно си задават въпроса, защо се случва всичко това и за консултанта е много трудно и най-често е невъзможно, да даде точен отговор.
Ако пациентите имат вяра в Бог, може да им се каже, че кризата има Божествен промисъл и всичко е подчинено на Божия контрол. Консултантът може да насочи вниманието към педагогическия потенциал на кризите, който изгражда характера, води до откриване на истинския смисъл на живота и стимулира ръста.
• Надежда. “Нито един лекар не знае по-добро лекарство за измореното тяло и душа от надеждата” - Стефан Цвайг, австрийски писател.
“Очакване, оцветено с надежда и вяра, е действена сила, която трябва да прилагаме при всички наши случаи на третиране и лечение” - Фройд.
Като силно желание и уверено очакване, надеждата се различава от вярата и любовта заради своята изключителна насоченост към бъдещето. Сигурната надежда е твърда убеденост, а не просто мислене, оцветено с очакване за нещо добро. Надеждата противостои на отчаянието, защитава психиката от разрушителното действие на отчаянието. Надеждата, подобно на вярата, намалява тревожността и страха на човека пред неясното бъдеще.
Според проф. Р. Стаматов, надеждата ни изпълва с очакване, че “зад ъгъла на настоящето” ни очаква нещо по-добро. Чрез надеждата безпокойството относно бъдещето намалява. Животът започва да придобива смисъл. Надеждата е вкоренена в очакването на нещо добро в бъдещето.
“Надеждата не означава дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд, но надеждата е обещание за сила на дните, утеха за сълзите и светлина по пътя”.
• Любов. Безпокойството и тревожността намаляват, когато започнем да се интересуваме от другите и да обичаме ближния като себе си. В любовта страх няма. Няма страх, който любовта да не може да победи. Негативните мисли, тревоги и безпокойства остават на заден план, защото любовта означава “несебична, лоялна и доброжелателна загриженост за доброто на другия.
Дневникът на Бенджамин Франклин е известен с двата въпроса, които американският президент си записвал за всеки ден: “Какво добро да направя днес” (сутрин) и “Какво добро съм направил днес” (вечер). Подобни въпроси, свързани с поведение на любов към другите, генерира положителни мисли, намалява стреса, засилва приятелствата и изгражда сигурни, подкрепящи взаимоотношения с другите. По-лесно е да спрат засилващите стреса мисли, ако се заменят с други. Природата не търпи празно пространство. Човешкият мозък - също.
Затова правилото “да обичаш ближния като себе си” е ефективен начин да се заменят мислите, свързани с безпокойство, гняв, отчаяние с положителни мисли на любов, загриженост и доброжелателство. Докато безпокойството и стресът често отвеждат мислено човека в миналото (“Само ако...”) или в бъдещето (“Какво ще стане ако...”), то любовта е тази, която помага на човека да бъде “тук и сега”, прави настоящето по-привлекателно и човек изживява по-пълноценно живота си, използвайки наличните ресурси, с които разполага в момента.
Яна БОЯДЖИЕВА
