Д-р Румяна Трендафилова има две специалности - психиатрия и детска психиатрия. Работила е в психиатричния диспансер в Благоевград, а от 2003 до 2016 г. - в Клиниката по детска психиатрия на Александровска болница. От началото на 2017 г. е детски психиатър в София, в групова практика “Детско психично здраве”.
- Д-р Трендафилова, какво разбира съвременната медицина под аутизъм?
- Аутизмът влиза в рубриката на генерализираните разстройства на развитието, заедно с атипичния аутизъм, Синдрома на Аспергер, дезинтегративното разстройство на развитието и Синдрома на Рет.
Признаците на разстройствата от аутистичния спектър се появяват от ранното детство до тригодишна възраст, най-често след първата годинка, и продължават през целия живот. При част от децата дефицитите са видими още в кърмаческа възраст. При други началното развитие започва нормално и изведнъж към 1 - 2-годишна възразст развитието спира. Може да се загубят придобити дотогава умения - свързване с околните, речеви умения, игри. При част от децата регресът е по-отчетлив.
Аутизмът се наблюдава при всички националности и при всички социални групи. Децата и юношите от аутистичния спектър общуват и се свързват с околните по необичаен начин, имат ограничени интереси и занимания.
- Установени ли са причините за аутизма или поне какви хипотези съществуват?
- Вероятно за изявата на разстройствата от аутистичния спектър допринасят много гени. Генетично разстройство като Х-чупливата хромозома или туберозната склероза се свързват често с аутистично поведение. През последните години като рискови фактори се посочват по-високата възраст на родителите, ниското телесно тегло при раждане, фетални инфекции по време на бременността или неблагополучия при раждането. Синдромът на Рет вече доказано е причинен от генна мутация и вероятно ще отпадне от групата на аутистичните разстройства. За откриване на причините на останалите разстройства от аутистичния спектър се работи усилено от много изследователски екипи. Има хипотеза, че в основата стои патология в миграцията на невроните през вътреутробното развитие. Обсъжда се също промяна в броя на невроните и в свързването им в синаптични връзки.
- Може ли да говорим за епидемия от аутизъм в последните десетилетия?
- Има зачестяване на случаите, но няма епидемия. В България липсва статистика за броя на засегнатите деца. Честотата на разстройствата от аутистичния спектър е близка до тази в Европа, от едно на 100 до едно на 200 деца
По-често са засегнати момчетата. Ние, детските психиатри, смятаме, че зачестяването на случаите се дължи преди всичко на разширяването на диагностичните критерии и на повишената чувствителност на родителите към отклонения от очакваното развитие на децата им, заради по-добрата осведоменост за това какво е нормално.
Д-р Румяна Трендафилова
- На каква възраст на децата обикновено родителите търсят консултация със специалист?
- Още в ранна възраст на децата родителите споделят притесненията си с личните лекари. А ние, психиатрите, виждаме децата на 3 - 4 г. В последните години ни водят също деца на 2 г., дори по-малки. Надявам се, че личните лекари ще гледат по-сериозно на проблема и ще насочват по-рано децата с проблеми в развитието към детските психиатри. Защото ранната диагноза е ключова за по-успешното развитие на тези деца. Диагнозата “разстройство от аутистичния спектър” се поставя внимателно след достатъчен период на наблюдение на детето. Диагностицирането се прави от екип - детски психиатър и психолог, които извършват преценка за потенциала на детето, за неговите силни и слаби страни. Поднасянето на тази информация на родителите и приемането на диагнозата от тях е от особена важност. Защото тези деца се нуждаят от продължителни грижи и интервенции, които излизат извън системата на здравеопазването. След поставянето на диагнозата детските психиатри отстъпват място на други специалисти - психолози, логопеди, педагози, обучени да работят с тези деца. Доказано е, че структурираното обучение и специализираната подкрепа променят положително живота на хората с аутизъм, подобряват значително състоянието им. Повечето деца от аутистичния спектър показват добри резултати от прилагането на специализирани програми за обучение.
- За какви програми става дума?
- У нас се появиха центрове за работа с деца с аутистични разстройства, в които се използват различни програми. Например приложният поведенчески анализ (АВА терапия) намира начин да мотивира децата да усвояват нови поведенчески модели, да придобиват умения за социално, езиково общуване, да подобрят когнитивното си развитие. Използва се също система за комуникиране чрез размяна на картинки, за да могат децата с аутизъм да изградят алтернативна форма на общуване. Има, разбира се, и много други програми. Важно е родителите да бъдат насочени към специалисти, обучени да работят с такъв тип деца.
- За какви проблеми в развитието на детето трябва да следи родителят?
- От кърмаческа възраст може да липсва насрещна социална усмивка. Тези бебета не се фокусират върху лицето на майката, невинаги реагират на повикване, не следят действията на околните. Може да е недостатъчно детското бърборене през първата година. От 1 до 3-годишна възраст при тези деца очният контакт е нестабилен, не сочат с показалец, предпочитат да играят сами, не се интересуват от околните и трудно ги допускат в игрите си. Те не търсят вниманието на родителите си, за да споделят своите емоции. Неспособни са да разпознават и имитират емоции и жестове на околните.
Забавянето в речевото развитие е друг много характерен белег на аутизма. Речта се характеризира с повтаряне на чути думи и фрази извън контекста на тяхната употреба. Използват шаблонни фрази, имат специфична интонация и ритмика на речта. Най-тежко засегнатите деца не проговарят.
Децата от аутистичния спектър може да са свръхчувствителни или с намалена реактивност към шум, болка, светлина, допир. Много от тях имат повишен праг или променен отговор към болка Обикновено са доста музикални, тананикат си мелодии или части от песен. Други се забавляват с вестибуларна стимулация - въртене, клатене, движения нагоре-надолу. Дейностите и игрите им са повтарящи се, еднотипни. Често подреждат играчките си и предметите в редица или в кула. Показват необичайна привързаност към неодушевени предмети. Проявяват интерес към детайли, например въртят гумите на количката играчка или разлистват страница на книжка, защото им е приятен шумът или допирът до хартията. В ранното детство са минимални или липсват игрите “наужким”, в които трябва да се прояви творчество и въображение.
В училищна възраст изолираността на децата от аутистичния спектър може да не бъде така очевидна. Но те не умеят да играят с връстниците си, да се ориентират в социалните отношения, да създават приятелства. Те не разбират иронията, хумора, подтекста, затрудняват се да започнат и да поддържат разговор. Ако все пак водят диалог, личи недостатъчна взаимност, не отчитат казаното от събеседника и неговите интереси.
В юношеството част от децата с аутистично разстройство стават агресивни и автоагресивни. Удрят, блъскат главата си, хапят се. В тези случаи се налага прилагането на медикаменти. Ще отбележа, че лекарства за същинските симптоми на аутизма няма. Медикаменти се използват и при свръхтревожност, и при тикове.
- Какви постижения могат да имат тези деца и успяват ли да се впишат в обществото?
- Част от децата от аутистичния спектър са с умствена изостаналост. Но високофункциониращите деца, като например със Синдром на Аспергер, имат невероятни таланти - да боравят с големи числа, да си припомнят далечни дати от календара, да показват отлични компютърни умения и т.н. Всеизвестно е, че много от специалистите в Силициевата долина са с аутизъм. Тези хора имат проблеми в свързването с околните, което не означава, че не могат да водят независим самостоятелен живот.
Мара КАЛЧЕВА
