Д-р Стефан Ковачев: Хернията се лекува само с операция!

„Има запуснати случаи, при които хората доста време чакат, за да се престрашат и да отидат до доктора. Причините са най-различни - не само от липса на време, но и от естествен страх, че ще се ходи на доктор. Колкото и да не звучи добре, една част са неосигурени и се страхуват въобще да си помислят да се преглеждат. Макар че спешната помощ в България е безплатна и хората са защитени от държавата, изискванията обаче са по време на престоя те да си възстановят здравните права. И това е правилно спрямо останалите пациенти”, категоричен е д-р Стефан Ковачев, един от най-добрите коремни хирурзи, зам.-началник на Първо хирургично отделение към Клиниката по хирургия на столичната болница „Св. Анна”, по-известна като Окръжна болница.

- Д-р Ковачев, споделете нещо за отделението, в което работите?
- Клиниката по хирургия е известна сред пациентите на столицата. В тази клиника е извършена първата лапароскопска интервенция от проф. Тома Пожарлиев през 1994 г. Това се е случило преди повече от 20 години... От тогава всички новости в тази насока много успешно са внедрени в тази клиника.

- Пациенти наричат тази операция по различни начини...
- Известна е като безкръвна, някои употребяват думата лазерна интервенция – просто има една светлина, една точка, една 10 мм оптика, със светлинен източник. Хората смятат, че лазерът няма нищо общо.

Това е миниинванзивна хирургия, при която се работи с малки разрези, а операторът, посредством инструменти, работи в коремната кухина или в други части на тялото. Този метод е съвършенство на откритата хирургия, осъществява се с помощта на специфични инструменти – не със стандартния скалпел. Ще спомена, че травмата върху организма е изключително минимална. Известни са и предимствата й, хората ги познават и най-често се подлагат на този вид интервенция. Това не е революция, а съвсем естествено развитие и усъвършенстване на хирургичната техника.

- Разполагате ли с достатъчно нова апаратура?
- Болница „Св. Анна” е водеща в това направление – както споменах, все пак при нас е извършена първата лапароскопска операция още през 94-та година. И не сме спрели дотук. В момента от 4 операционни зали три от тях са напълно оборудвани с лапароскопска техника. Не са последен модел, но имаме и съвсем нова апаратура. В болницата има два томографа, които не спират да работят и подпомагат не само хирургията, но и всичките звена на здравното заведение.

- Кои са най-честите заболявания, с които се сблъсква един коремен хирург?
- Много зависи от това точно какво работи – дали извършва само планови операции, или е зает и в спешното отделение. От плановите най-честите са херниите, злокачествените образувания, хроничните цистити, а от спешните за съжаление най-често оперираме панкреатити, острите холецистити, а също и съдови проблеми в коремната кухина.

Едно от най-масовите заболявания, срещани у човека, са херниите. Всяка година в България се оперират между 15-20 хиляди души. Около 70-80% от всички хернии са слабинните. Те се срещат много по-често при мъжете, отколкото при жените. Слабинни хернии могат да се формират във всяка възраст –

и при новородено, и при малки деца, и при възрастни хора

Но най-често се формира в активна възраст. Става дума за хора, които се занимават с тежка физическа работа. Едно трябва да се знае: хернията е често срещано заболяване и няма друга алтернатива за лечението й освен операцията. Както и че е добре интервенцията да не се отлага прекалено дълго след формирането й.

- До какви болести води хернията?
- С напредване на възрастта се наблюдават друг тип заболявания от рода на хроничен бронхит. Той е особено активен при пушачите. Запекът е типичен за напредналата възраст. При мъжете често се среща затруднено уриниране, особено когато простатата започне да им създава проблеми.

- Търсят ли навреме българските пациенти лекарска помощ?
- За мен има запуснати случаи, при които хората доста време чакат, за да се престрашат и да отидат до доктора. Причините са най-различни - не само от липса на време, но и от естествен страх, че ще се ходи на доктор. Колкото и да не звучи добре, една част са неосигурени и се страхуват въобще да си помислят да се преглеждат. Макар че спешната помощ в България е безплатна и хората са защитени от държавата, изискванията обаче са по време на престоя те да си възстановят здравните права. Ако погледнем реално и хората мислят за своето здраве,

минималната вноска не смятам, че е проблем за някой човек

Ако сметне, вместо да пуши по кутия цигари и да пие по две кафета на ден, може с две цигари по-малко и с половин кафе по-малко да си отделя на ден, за да има здравни права в тази държава. И оттам – да няма такъв висок процент на неосигурените у нас. Постоянно се тръби, че няма средства, а като прибавим и това, че държавата осигурява на 4% тези, които трябва да осигурява, а не както трябва – на 8%. Откъде да дойдат парите? После режем бюджети на други ведомства...

- Ще стъпи ли здравеопазването ни на двата си крака?
- Верният отговор е „да”! В последните години, който дойде на власт, му е ясно какви са проблемите в системата, но нищо не се случва. Рано или късно тези хора ще бъдат принудени да направят нещо добро и смислено в здравеопазването. Според мен ще дойдат по-добри дни, когато българинът започне да си плаща здравните осигуровки и когато се спре с политическата конфронтация по отношение на промените в системата.

Иска ми се и смятам, че съм оптимист, само че има доста условности, които ако се преодолеят – категорично ще е „да“. Искат или не искат, защото нещата не зависят от лекарите в тази страна, а за съжаление от политиците. Има нужда от радикални промени, за да тръгнат нещата в правилна посока. Нещата не могат да се променят от раз, изведнъж, но все трябва да се започне отнякъде. В последните години, който дойде на власт, му е ясно какви са проблемите, но не се решават. Трябва желание и решителност. Другото е конфронтацията - тя до нищо не води.

- Младите лекари продължават да напускат страната...
- Не само липсата на пари е причина младите лекари да бягат в чужбина. Бягат основно новозавършващите. По време на обучението си те се сблъскват с недостатъците на здравната ни система, виждат какво е. Перспективите не са много добри, а начинът да специализират – кошмарен. По-лесно е да започнеш специализация и да я защитиш в Европа, отколкото да започнеш да специализираш в България. Парадоксът е, че преди известно време специализантите заплащаха, за да специализират, а не обратната система, в което няма логика – пълен парадокс. И затова ние постепенно застаряваме, няма кой да дойде от скамейката, както се казва, да поеме опита и знанията на водещите в съответните области, да ги усвои, да поеме щафетата и да има взаимозаменяемост.

И в един момент ще се окаже, защото тенденцията е такава, че има недостиг, и то значителен, на персонал. Говоря за висшия персонал. За нисшия - сестринския персонал - този проблем отдавна е толкова наболял, че просто нямам думи. За тях никой не мисли, а те са част, и то съществена, от здравните работници, без които никой не може. Ние сме взаимно свързани. Да, има водеща роля, затова е висш медицински персонал, но без сестри нищо не става.




Люба МОМЧИЛОВА