Д-р Стефан Найденов е кардиолог и от 15 години работи в Университетска болница “Александровска” в София. Той е един от лекарите, които се включват от 2015 г. насам в благотворителната програма “Забавно лято, грижовна есен” за подпомагане на хората в тютюнопроизводителните региони на България - Силистра, Хасково, Кърджали и Благоевград. Дългосрочният проект е на Фондация “Бикоуз”, в сътрудничество с Фондация “Направи добро - Александровска”. Частта на програмата “Грижовна есен” предоставя на място медицински прегледи за най-възрастните хора в тези региони, а при необходимост пациентите се изпращат на допълнително лечение. По тази програма са прегледани 4900 възрастни хора. За лекарите е много изтощаваща работа, защото те пътуват рано сутрин, преглеждат целия ден до късно вечер, понякога повече от 100 пациенти на ден. И така от село на село. Но е осигурена апаратура и перфектна организация на прегледите. Така лекарите продължават да помагат за тази кауза и на следващата година.
- Д-р Найденов, какво ви мотивира да участвате в благотворителната програма “Грижовна есен”?
- Организираните от фондациите “Направи добро - Александровска” и “Бикоуз” кампании ми дадоха възможност да помогна на хора от социалноуязвимите слоеве на населението. Това са възрастни хора от селата, много от които живеят далече от своите близки и нямат лесен достъп до специализирана медицинска помощ. Фондация “Направи добро - Александровска” се свърза с мен преди около 3 години. Когато чух идеята им, изобщо не се поколебах да участвам в прегледите. И така от 2015 г. съм във всяка кампания досега, с изключение на една, когато бях в чужбина.
- Къде преглеждахте в последната кампания?
- Последната кампания беше в няколко малки населени места в областите Хасково и Кърджали. Прегледите там бяха за втори път и идваха много от пациентите, които бях прегледал при първата кампания. За моя приятна изненада огромна част от тези пациенти бяха изпълнили и се придържаха стриктно към дадените препоръки за лечебно-диетичен режим, бяха направили препоръчаните допълните изследвания и имаха значително подобрение в клиничното състояние. Тези резултати са пряко доказателство за ползата от кампаниите.
До момента аз и мои колеги от други специалности сме прегледали повече от 4900 пациенти. Това са възрастни хора с ниски доходи, които разчитат само на своята пенсия или на помощите, които техни роднини им изпращат от чужбина. Някои от пациентите бяха прегледани от лекар за първи път в своя живот - това бяха хора на възраст над 75-, дори над 80-годишни. Те ми споделяха: “Докторе, досега не съм ходил на лекар, защото не съм имал оплаквания, но напоследък не се чувствам добре. Затова идвам при вас”. Когато прегледах въпросните пациенти, много от тях бяха със сериозни заболявания, които биха могли да бъдат открити и лекувани много по-рано или дори избегнати при редовни профилактични прегледи.
- Какви заболявания откривахте най-често?
- Водещото заболяване при голяма част от пациентите беше нелекуваната или недостатъчно ефективно контролираната артериална хипертония. При някои от пациентите антихипертензивната терапия е била назначена преди много години, например през 2006 г., и не е променяна оттогава. При редица пациенти измереното артериално налягане беше много над препоръчителните стойности въпреки провежданото до момента лечение. На моя въпрос защо не посещават по-редовно личния си лекар пациентите често отговаряха, че в селото личният им лекар идва веднъж седмично за няколко часа, има голям брой пациенти и само преназначава медикаментите, които хората приемат от години. Някои от пациентите бяха с тежки прояви на исхемична болест на сърцето, с ритъмни нарушения, със сърдечна недостатъчност, с тежки клапни заболявания, изискващи хирургично лечение в съкратени срокове. Тези хора наистина не бяха преглеждани изобщо до този момент. Тежките случаи насочихме към “Александровска болница” за допълнителни изследвания и терапия, а пациентите, които имаха нужда от кардиохирургия, насочихме към съответните кардиохирургични центрове.
- Жените по-често ли ходят на преглед или мъжете?
- Като цяло, жените са по-загрижени за своето здравословно състояние. Много жени дори при минимални оплаквания търсят медицинска помощ. Не във всички случаи тези оплаквания са свързани със сериозни заболявания, но по-добре ние да установим, че няма нищо сериозно, отколкото да неглижираме оплакванията. За разлика от жените, мъжете търпят до последно. Тъй като мъжете традиционно се приемаме за по-силния пол, много мъже вярват, че са по-трудно податливи на заболявания, а когато се разболеят - че по-лесно се справят с болестта. Повечето смятат, че всяко оплакване от тяхна страна би било проява на слабост.
Не трябва да забравяме, че съвременната медицина е напреднала и много от заболяванията са предотвратими, а ако вече са възникнали, но открити рано, те са лечими. В България много от тези лечими заболявания (не само сърдечносъдови) остават недиагностицирани за дълъг период от време, моментът за тяхното овладяване е пропуснат и само можем да бъдем свидетели на тяхната прогресия.
Д-р Стефан Найденов
- Има ли разлика в патологията, която срещате в болницата и в селските райони, където преглеждахте?
- Има разлика. При “градските” пациенти заболяванията се диагностицират по-рано - тези пациенти като цяло са по-добре проследявани, идват по-често за доуточняване, за контролни изследвания. Докато в селските райони, които посетихме, на много пациенти диагнозата беше поставена сравнително късно, по време на самите прегледи, т.е никой до този момент не беше открил заболяванията на пациенти в напреднала възраст. Много от тях дори не предполагаха, че имат здравословни проблеми. При поне 1/3 от пациентите установеното сърдечносъдово заболявание беше вече в напреднал стадий. Повече от 20% от всички хора, които прегледахме, имаха индикации за хоспитализиране в болница за уточняващи изследвания и/или лечение.
- Тези хора наистина ли нямат възможност да стигнат до специалист?
- Много от прегледаните от нас споделиха, че не са посещавали лекар, когато са имали оплаквания заради липсата на удобен транспорт или заради липсата на придружител. Това бяха възрастни пациенти с артрозна болест, с дегенеративни промени по гръбначния стълб и мускулно-скелетната система, някои от тях наистина трудноподвижни. За да стигнат до най-близкото болнично заведение, повечето от тях трябва да изминат големи разстояния, поради което се нуждаят от придружител. Проблемът е, че децата и роднините им живеят и работят в големите градове или в чужбина. Пациентите споделяха често, че близките им могат да им обърнат повече внимание и да ги заведат до болница в най-добрия случай само през почивните дни или по време на годишния им отпуск.
- Какви са обичайните заболявания, които лекувате в Александровска болница?
- Сърдечната патология, с която се срещам в болницата, е разнообразна - артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, клапни заболявания и др. Постъпват и много пациенти с несърдечни заболявания, например с белодробни заболявания, които са “набедени“, че имат кардиологични проблеми. Не всеки задух например, е в резултат на сърдечно заболяване.
- Болните бъбреци също вдигат кръвното налягане, нали?
- Причините за повишеното артериално налягане могат да бъдат различни. Ако говорим за т.нар. “вторична хипертония”, която е сравнително малък процент от всички случаи на артериална хипертония, водеща причина за нея са бъбречните заболявания: хроничен пиелонефрит, гломерулонефрити, поликистозни бъбреци, диабетна нефропатия и др. При тези заболявания високото артериално налягане е само един от симптомите на основното заболяване.
Мара КАЛЧЕВА
