Д-р Васил Терзи: 30% от жените в менопауза страдат от инконтиненция

Лапароскопската операция е най-ефективният метод за лечение на неволно изпускане на урина

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-vasil-terzi-30-ot-zhenite-v-menopauza-stradat-ot-inkontinentsiya Zdrave.to
Д-р Васил Терзи: 30% от жените в менопауза страдат от инконтиненция

Д-р Васил Терзи е началник на урологично отделение във ВМА-Варна. Той е с над 20 години медицински опит и с професионални интереси в областта на минималноинвазивната урология и онкоурология. Извършва всички видове лапароскопски операции, включително лечение на простата и камъни в пикочните пътища. Лекува инконтинеция (неволево изпускане на урина). Д-р Терзи има редица специализации у нас и в чужбина. Редовно участва в урологични конгреси в страната и чужбина. Активен член е на Европейската асоциация по урология и на Българското урологично дружество.

С д-р Васил Терзи него разговаряме за лечението на инконтиненцията (незадържането на урина). Този проблем създава сериозен дискомфорт на 30-40% от жените в световен мащаб, като голяма част от тях избягват социални контакти.

- Д-р Терзи, моля ви в началото да посочите какво е разпространението на инконтиненцията, ако, разбира се, се води подобна статистика, макар и приблизителна.

- Статистически, според медицински литературни данни, в различните държави разпространението е различно. За България няма точна статистика, но може да се каже, че около 30-40% от жените в по-напреднала възраст имат някаква степен на проява на това състояние. Като казвам „някаква степен”, имам предвид, че при някои може да само няколко капчици, докато при други – по-голям обем изпусната урина. Виждате, че процентът не е никак малък, т.е., честотата е доста голяма.

- Моля да обясните по-подробно характерното за неволното изпускане на урина. Доколкото разбрах, има два вида инконтиненция.

- Да, има два вида инконтиненция. Едната е инконтиненция при позив за уриниране. Това означава, че се получава позив за уриниране, но той е толкова внезапен, силен и неудържим, че е невъзможно да бъде удържан и се стига до изпускане на някакво количество урина. За стрес инконтиненция говорим, когато неволното изпускане на урина се дължи на физическо усилие.

Т.е., говорим за физически стрес, а не за психологически. Свързано е с физическо натоварване, като кашляне, кихане и всички състояния, които водят до повишено интраабдоминално налягане вътре в коремната кухина. Тогава пикочният мехур се притиска и се случва изпускане, дори без позив. Това всъщност е стрес инконтиненцията. Този вид на заболяването се лекува обикновено само по хирургически начин.

Д-р Васил Терзи

- Бихте ли разяснили характерното за хирургичната интервенция? За да не се страхуват от нея жените. 

- Една от причините това толкова често заболяване да се лекува в малък процент е в следното: някои жени го неглижират, в смисъл приемат го едва ли не като нормално с обяснението: баба ми се е изпускала така, майка ми също. Други се срамуват, трети пък се опитват да се справят по някакъв начин, понеже все пак това е проблем, който не води до физическо увреждане. По-скоро на преден план излиза психологическият момент. 

Оперативното лечение де факто се състои в това ние да възстановим позицията на пикочния мехур и тези разтегнати връзки на пикочния мехур, за да го фиксираме към тазовите кости. И това го правим по лапароскопски безкръвен начин. Веднага казвам, че това е елементарна операция, още на следващия ден жените могат да се приберат у дома.

- А какъв е ефектът от тази операция? Стига ли се до пълно решаване на проблема?

- Ефектът е много добър веднага след операцията, а до един месец състоянието на тези пациентки се нормализира. Е, в някои по-задълбочени случаи например се достига значително подобрение, може да има по няколко капчици изпусната урина и толкова. Не може да се говори за 100% успеваемост, но за тази операция както при нас, така и според информацията от световната литература успеваемостта е в порядъка някъде на 90-95%.

- Само лапароскопска операция ли се прилага за лечение на инконтиненция?

- Не само. За това състояние има и друг вид операция. Тя се изразява пак в окачване на шийката на пикочния мехур и на уретрата, само че в случая се използва платно.

 - Т.е., като при херниите?

-Да, може да се каже, нещо подобно като при херниите. Само че тук се прави разрез във влагалището и отстрани на таза, за да се прокара това платно през него и да се повдигне пикочният мехур, като се фиксира към таза с това платно. Ефектът е същият – намалява се мобилността на мехура. 

- Вие имате ли пациентки, които предпочитат или са се подлагали на този вид операция – с платно?

- В началото започнахме с тази методика, но постепенно интересът се премести към безкръвната лапароскопска оперативна намеса. Защото при използването на платно, колкото и да е минимален, все пак има риск от отхвърляне, от протрузия, от някакви контрактури на тези платна, организмът да не ги приеме по някакъв начин. В 5-6, може би в 7% от случаите има такива странични ефекти.

- Само жените в менопауза и в напреднала възраст ли имат този проблем? Те ли са  рисковата група?

- Може да се каже, че възрастните жени са рисковата група, тъй като при млади, 20-годишни жени, това състояние се среща само в един-два до три процента като честота. Докато с напредването на възрастта честотата на това състояние при жените се увеличава и се стига до 30%, а в някои държави даже и над този процент. 

Да, менопаузата е една от причините да се отпускат тазовите връзки на жената - тези, които поддържат пикочния мехур, свързочният апарат. Това води до мобилност на пикочния мехур. И като цяло, отпускането на тазовите органи и пролапсът на женските органи е по-често състояние при жените в напреднала възраст. Което е резултат от менопаузата при жените. 

- Само анатомични особености ли предполагат възникването на инконтиненцията?

- Когато говорим за стрес инконтиненция, е установено и друго: нормалното раждане, т.е., по естествен път, а не секцио, особено при жени, раждали 2 и повече деца, също е рисков фактор. То е свързано с разтягането на свързочния апарат в таза, на пролапс на  женските органи и притискане на пикочния мехур при самото раждане и износване на детето. И съответно, води до промяна на анатомичното разположение на пикочния мехур.

- Има ли упражнения, които биха помогнали при инконтитенция? И биха ли били достатъчни за излекуване?

- Обикновено се говори за упражненията на Кегел, вероятно много от вашите читатели са чували за тях, те се използват за укрепване на тазовото дъно. В интерес на истината, не всички успяват да постигнат нужния ефект. Процентът на успеваемост не е голям. Освен това тези упражнения изискват постоянен труд, който пациентът трябва всеки ден да полага. Защото не е нещо, което да правиш един месец или два и да нямаш проблем едва-две-три  години. Налага се всеки ден да се изпълняват тези упражнения.

- До какви усложнения може да се стигне, ако се неглижира инконтиненцията? Или се забави лечението?

- Обикновено инконтиненцията не води до някакви сериозни последствия спрямо организма. Но постоянното изтичане на урина започва физически да влияе на страдащите. Предизвиква дискомфорт като цяло. Имам пациентки, които споделят, че на самите тях постоянно им мирише, или по-скоро се страхуват, че ще замирише на хората, с които общуват. 

Много от тях не искат да излизат никъде, споделят:  като отида някъде, все имам чувството, че като се изпусна, ще издавам неприятна миризма. Тези жени просто избягват социални контакти. Затова проблемът е не толкова здравословен, колкото фактът, че влияе психологически на социализацията на жените. 

Затова искам да ги призова, ако имат такива оплаквания, едно посещение при уролог може да им реши проблема навреме. Няма нищо страшно и срамно. Вече сме в 21-ви век, а операцията е елементарна и много ефективна във всяко отношение.

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай