Миниинвазивна хирургия, генно профилактиране и таргетна терапия - това са новите насоки в световната медицина. Роботизираната хирургия е феномен, чрез нея се преодоляват голяма част от проблемите на лапароскопската хирургия, това каза в интервю за в. “Доктор” д-р Янчо Делчев - специалист в диагностиката и лечението на онкогинекологични заболявания като рак на маточната шийка, на яйчника, на ендометриума, на вулвата, на влагалището. Член е на Европейската асоциация по онкогинекология, на Световната асоциация по онкогинекология, на Българската асоциация по онкогинекология.
За новите насоки и методи на лечение в областта на онкогинекологията, за предимствата на миниинвазивната и роботизираната хирургия, за лечението и най-вече профилактиката на най-честите гинекологични и онкологични заболявания, вижте в интервюто с д-р Янчо Делчев, който от 2013 г. е началник на отделението по гинекология в болница “Доверие”.
- Д-р Делчев, как се развива хирургията през годините във вашата медицинска област?
- Хирургията в световен мащаб се развива много динамично, като всъщност основно е насочена към миниинвазивните оперативни подходи. Целта е с минимална травма да се постигне максимален ефект. Което се изразява в извършване на сложни хирургични операции при минимална травма за пациента, оптимални резултати и бързо следоперативно възстановяване. И съответно бързо възвръщане към нормален начин на живот. Всъщност, насоките на световната медицина в момента са в три главни направления: едното е миниинвазивна хирургия, другото - генното профилактиране (знаете случая с Анджелина Джоли, която се подложи на операция заради много високия риск от рак на гърдата). Искам да подчертая, че се влагат много средства в това направление и тепърва там ще се откриват и прилагат елементарни тестове. Те ще осигуряват много голяма точност и съответно ще дават доста по-точна прогноза за евентуално развитие на такова заболяване.
И третото направление е таргетната терапия. Тя на практика влезе в действие от известно време. Характерното за нея е след изследване на определен тумор да се вземе решение за най-подходящата терапия. В случая, от една страна, нещата се унифицират като подход, от друга страна - подхожда се индивидуално към всеки пациент, като се намира най-доброто за него като начин на лечение.
- А какво е мястото на роботизираната хирургия в съвременното лечение?
- Тези нови технологии, роботите, започват да се разработват някъде през 80-те години на миналия век, а официално лиценз е издаден през 2000 г. от Агенцията за лекарствата и храните в САЩ. Така се дава разрешение за една роботизирана система, която на практика
съчетава предимствата на лапароскопските операции
с нововъведенията. Всъщност, ги разработва и ги развива така динамично, че вече е възможно да се извършват много по-голям обем движения, тъй като се създава по-добра визуализация в коремната кухина. Точно това са предимствата. Вече широко се прилага и т.нар. сингъл порт система, при която през един отвор от един сантиметър влизат цели 4 инструмента. Всичко това предполага абсолютно минимална травма за организма.
И вече има много голямо приложение, използва се както в лицево-челюстната хирургия, така и в коремната хирургия, а гинеколозите работят с тази уникална система от много години. Представете си какъв софтуер е нужен, за да се постигне всичко това? Истината е, че говорим за един нов свят, в който технологиите навлизат бурно. Говорим за нанотехнологии в роботизираната хирургия, което звучи фантастично, но най-вероятно ще бъде факт през следващите години. Имайте предвид, че от 2000 г. досега има направени над 5 милиона операции по света и повече от 1350 публикации за тази хирургия. Т.е., само за няколко години навлезе много динамично, в т.ч. да се подготвят екипи, начини, подходи за операция.
Аз например, бях изключително изненадан, когато в Барселона на един конгрес по роботизирана хирургия показаха операция на гуша, като подходиха от съвсем друго място. Т.е., всяко движение там е премислено, подготвено, отиграно. И е обучен екип, за да може да работи.
- Вероятно затова в една публикация наричате роботизираната хирургия феномен?
- Феномен е, защото голяма част от проблемите, които възникват в лапароскопската хирургия, са преодолени. Давам ви пример с един случай от моята практика, когато оперирахме 188-килограмова жена преди няколко седмици. С 64 бодимасиндекс и с 4-та, последна степен на риска според скалата на Американската асоциация по анестезия. Беше абсолютно невъзможно да оперираме тази жена по традиционния начин. Оперирахме я в хоризонтално положение. Без да се впускам в подробности, ще кажа следното: за да движиш т.нар. хидравлици през едни напръстници и да постигнеш този ефект, че след 24 часа тази жена да ходи сама по коридора, за да каже: “Благодаря ви”, това за мен е наистина феноменално.
Защото е невъзможно да се случи с класическата хирургия. Може би точно тук е мястото да спомена за нашия опит с роботизираната хирургия. Ние от 2014 г. работим с робота “Да Винчи” и сме извършили около 700 операции. Ефектът е изключително добър, процентът на някакви усложнения е толкова минимален, че просто е незначителен спрямо броя операции. Имаме само 2-3 жени, които получиха някакво кървене, като едната жена се беше натоварила физически след операцията. А в края на септември отиваме на конгрес в Милано, където от Кеймбридж ще представят нова роботизирана система, мисля, че 5-6 държави засега работят с такава. Но съм убеден, че тази технология ще навлезе и ще се развие много бързо, и тогава наистина хората ще разберат, че това не е екзотика. Колкото повече специалисти работят с тези нови технологии, толкова повече ще се усъвършенстват и ще могат да усетят разликата в нивото на лапароскопа и робота. Знаете ли какво означава един образ да се резюмира 10 пъти? Това е нещо огромно. Светът върви напред!
- Д-р Делчев, при кои заболявания и състояния е показана роботизираната хирургия?
- Там нещата са много динамични. Аз мисля, че през следващите години роботизираната хирургия ще навлезе още по-динамично в различните области. Например
в урологията вече се правят перфектни операции при карцином на простатата.
При рак на маточната шийка е удачно и удобно д се оперира с робот, но само до първи В стадий. Оттам-нататък по стандартите на преден план идва лъчетерапията. За съжаление, само около 30% от жените са в първи стадий, всички други са втори, трети, четвърти, което е свързано с късна диагностика. Но тези около 300-350 жени в първи В стадий, са подходящи за такава операция. И е много по-щадящо, много по-бързо стигат до лъчетерапия и се възстановяват.
Д-р Делчев
- Има ли случаи, когато не може да се избегне класическата операция?
- Има заболявания, които не е редно да се оперират с ендоскопска хирургия. В различни литературни справки дават между 4 и 9%, когато при роботизирана операция може да се стигне до отворена. Това се налага първо, за да не се навреди на болния. Така е коректно и морално. Имали сме случаи, при които например оперираме голям тумор и на практика го отстранихме, откачихме го от всички връзки, но в момента, в който тръгнахме да го извадим през влагалището, се оказа невъзможно заради големия обем на тумора. Тогава спряхме, направихме отвор и го извадихме оттам, за да не разкъсаме влагалището и да не предизвикаме някакво усложнение.
- Каква е тенденцията относно заболеваемостта от рак на маточната шийка - нараства или намалява тя?
- За съжаление, заболеваемостта се увеличава, а възрастта намалява. Т.е., все по-млади хора заболяват, при все по-млади жени се срещат предракови състояния. Наскоро оперирах млада, 23-годишна жена, с 11-сантиметров миомен възел. Та тя си е дете, кога е дошла менструацията, кога се е образувал този възел. А той трябва да се махне, но едновременно с това да се съхрани матката, за да може след това момичето да забременее и да роди. В това отношение трябва да се замислим каква е причината - дали е храната, дали е начинът на живот, дали са други неща. Сигурно са комплексни причините. Странно е, защото в старите ни учебници се пишеше за миома от 40 и нагоре години. И тогава е имало, но сега зачестяват много тези заболявания при младите. Явно нещо се променя и трябва да се мисли в тази посока. Относно рисковите фактори, те са известни от много години. Като водещ в цитологията напред излезе папиломният вирус, знае се кои типове се считат за високорискови. Макар че сега има леко отдръпване от тази теория, се счита, че папиломният вирус променя генома на нормалната клетка и оттам отключва предраково състояние и после рак на маточната шийка. Но, уверявам ви, класическият профилактичен преглед и цитонамазката са мерките, които могат да държат състоянието под контрол. Дори и да го има този папиломен вирус, дори и да има предразположение, дори и да е тръгнал да отключва предраково състояние, ако една жена ходи поне един път в годината на преглед и си прави цитонамазка, няма начин да се изпусне.
В тази връзка ще кажа няколко думи и за ваксината против папиломния вирус
При положение, че са сложени над 140 милиона ваксини, се говори за уж 6 смъртни случая, които може и да не се дължат на нея. Но понеже човешката психика е настроена да вярва на лошата новина по-лесно, отколкото на добрата, се играе по тази струна. И като кажат - не слагайте ваксини, хората се подвеждат по това внушение. Но смятам, че човек като не знае, не познава някаква материя, то не е редно да я коментира. В крайна сметка, има си специалисти и вирусолози.
- Според вас случва ли се превенцията на практика у нас?
- Като цяло смятам, че в България има добре изградена система, друг е въпросът доколко ефективно функционира тя. Макар и бавно, аз мисля, че младите поколения вече са много по-добре информирани. Въпреки това, все още не можем да постигнем онези резултати, които, колкото и да не ви се вярва, се постигаха едно време. Тогава системата беше организирана по друг начин, не се пропускаше преглед. Колкото и елементарно да ви звучи сега, тогава правехме преглед от ТКЗС-тата, а цитонамазката показваше състоянието. Мога да кажа, че тогава системата мислеше за пациента.
Докато сега уж личният лекар трябва да го направи, уж самият пациент трябва да се загрижи сам за здравето си, а не се случва същинска превенция. Нещата са комплексни относно профилактиката. Аз бях много изненадан, когато през 1991-92 г. бях на специализация в Швейцария и там видях каква е тяхната система. Там човек има задължителни прегледи за година. И ако не е минал през тези задължителни прегледи, на следващата година Здравната каса не му плаща, защото не е бил коректен към нея. И за да не пропуснат тези важни за тях прегледи от всяка гледна точка, хората се подлагаха на тях като наближи рождения им ден. Елементарно, като се замисли човек, но върши работа.
Аз винаги съм бил оптимист за българската медицина,
макар че минахме през много перипетии и все още има доста проблеми, които трябва да се изгладят. Ние, в България, имаме добра школа, имаме добри лекари, неслучайно много от тях отидоха в чужбина и там ги оценяват. Имаме добра хирургична школа, имаме добри оператори. Малко е жалко обаче, че се заблуждаваме донякъде от западняшкия вариант на медицинско обслужване да го кажа. Мога да дам доста примери в това отношение. Например на малкото дете на моя брат, който от 25 години живее в Дания, личният лекар му е дал час за специалист чак след един месец, при условие, че детето е било с диаричен синдром. Тогава си дойдоха тук и за една седмица детски гастроентеролог го излекува.
Имам пациенти, които идват от Англия по подобни причини. Имам пациентка от Канада, на която за един ендометриален полип й бяха назначили ядрено-магнитен резонанс. А тук направихме една хистероскопия и на втория ден жената си тръгна по живо, по здраво. Достъпът до лекар там е много по-труден. Не можеш да стигнеш до доктора, да контактуваш с него, да му споделиш какъв е проблемът ти. Имал съм пациенти, които са ми обяснявали как в Канада са чакали цели 6 часа в чакалнята пред лекарския кабинет, за да дойте той накрая да направи бърз преглед за няколко минути, да даде някакви назначения и да си тръгне.
С една дума, имаме елемент на чуждопоклонничество, което според мен играе лоша шега на моменти. В тази връзка, много е неприятно, когато се оплюват български лекари. Това явно е по-лесно, отколкото да изградиш нещо. Креативността е трудно нещо. За да стигне един лекар до тази позиция, той е минал през много неща. Затова е много некоректно да кажеш: прочетох в интернет, докторът не е прав. Не може човек, който няма нищо общо с медицината, да дава ей така оценки, да лепи етикети едва ли не.
Аз съм приятно изненадан от младото поколение лекари, които не само много четат, но и придобиват нови умения. Много приятно съм изненадан, имам поглед. Ако успеем да задържим завършващите в България, ще бъде много добре. Темата е общо взето необятна, но нещото, на което да акцентираме, е оптимизмът и фактът, че ние наистина имаме добра медицина.
- Стига да не пречат чиновниците, малко грубо казано...
- Най-вероятно навсякъде администрацията си има своите проблеми. Най-вероятно и на тях не им е лесно да организират своите задължения справедливо. Защото от една страна, разходите за медицина нарастват във всяка държава - все по-нови технологии, нови медикаменти и прочее.
От друга страна - изискванията стават все по-големи. Например според Европейската харта на човека за здравето всеки има право на достъп до иновативни технологии, има право да няма болки, има право да бъде информиран. Затова казвам, че и на чиновниците не им е лесно. Но от друга страна, не е редно да се примиряваме с бюрокрацията.
Яна БОЯДЖИЕВА
