Колоректалният рак е събирателен термин. Включва злокачествени новообразувания на дебелото черво. Според световната статистика, ракът на дебелото черво е на второ място по честота при жените и мъжете. В световен мащаб всеки десети, новодиагностициран със злокачествен тумор, е с карцином на дебелото черво или колоректален рак. Важно е да знаем, че болестта не се появява внезапно, а се развива дълго време, в продължение на години и дори десетилетия. Освен това самият тумор има свои собствени предшественици, така наречената предракова патология. Затова е изключително важно да знаем как се открива този вид рак още в ранните му стадии, кои симптоми алармират за наличието му и какви са възможностите за лечението му с методите на съвременната хирургия. По тези и други въпроси разговаряме с д-р Звездан Милески.
Визитка♦ Д-р Звездан Милески е специалист-хирург в Пловдив, с над 25 години медицински опит. Интересите му са в областта на коремна и лапароскопска хирургия, ехография и хирургия на млечни жлези. ♦ Д-р Милески завършва Медицински университет, гр. София през 1997 г. През 2011 г. придобива специалност „Обща хирургия“ и магистърска степен по „Здравен мениджмънт“. Преминал е редица квалификации, сред които: лапароскопска хирургия; абдоминална ехография и ехография на повърхностни структури; следоперативни усложнения в хирургията; симулационно обучение по лапароскопски и 3D визуализация в реалната лапароскопска хирургия; лапароскопска и роботизирана хирургия. ♦ От 1998 г. до 2006 г. д-р Милески работи като личен лекар в Охрид, след това – в „Бърза помощ“ и в Института по нефрология и хемодиализа в Струга, Македония. Работил и специализирал е в Клиника по гръдно-коремна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“, гр. Пловдив, както и във Второ хирургично отделение на „МБАЛ Пловдив“. От 2019 г. до момента е част от екипа на Хирургичното отделение на МБАЛ „Света Каридад”, гр. Пловдив. |
- Д-р Милески, в какво се изразява особеността на колоректалния рак? Как започва развитието му?
- Колоректалният карцином е вторият по честота тумор, след белодробния при мъжете и рака на гърдата при жените, с увеличаваща се заболеваемост и смъртност в индустриално развитите страни. Особеността е в това, че може да се прояви с много и различни симптоми, без при това да се посочи някой, който да е водещ, както и с редица специфики, в зависимост от локализацията – дали е в дясната или лявата половина на дебелото черво или в ректума.
В основата на развитието на карцинома са видоизменени клетки на червото, които започват да се разрастват и оформят туморна маса.
- Възможно ли е да се установи наличието на тумора чрез лабораторни изследвания?
- При наличие на определена клинична картина, изследванията започват с фекален тест за окултни (невидими) кръвоизливи. Това всъщност, е най-безобидният и неинвазивен метод. Като тук веднага бързам да уточня, че отрицателният тест не изключва наличието на тумор, а и положителният резултат не е диагноза за рак. Възможни са и други причини за окултните кръвоизливи, като хемороиди, фисури, болест на Крон, доброкачествени полипи, язви и пр. Необходимо е допълнително уточняване.
Друг метод за диагностика е фекалният ДНК тест, но той се извършва по препоръка на лекар. Най-често провеждането му се налага при наличие на фамилна обремененост при пациента. Може да се проведат и други изследвания, като колоноскопия с биопсия, компютърна томография и КАТ колонография (при противопоказания за колоноскопия), ехография на коремни органи и ЯМР. Но провеждането на всички тези изследвания се преценява индивидуално от специалист, в зависимост от конкретния случай.
- Кои са по-значимите рискови фактори за развитие на колоректален рак?
- Това дали ще се развие рак на дебелото черво или не при даден човек, невинаги може да се установи предварително. Например, възможно е хора с определени рискови фактори никога да не развият заболяването, а други, без да са застрашени, да се разболеят.
Най-честите рискови фактори които могат доведат до рак, са:
• Възраст: въпреки, че може да се прояви във всяка възрастова група, най-често колоректалният рак се среща над 50-годишна възраст, с лек превес при мъжете.
• Фамилна анамнеза: при хора с фамилна обремененост честотата се увеличава двойно при първа линия на родственост, а прогресивно нараства при наличие на повече членове на фамилията и по втора линия. Тук е мястото на генетичното изследване, за което вече споменах.
• Възпалителни заболявания, като болест на Крон и улцерохеморагичен колит също трябва да се проследяват по-често, поради по-висок риск от заболяване от рак на дебелото черво.
• Предшестващи карциноми, аденоматозни или вилозни полипи.
• Наследствени ракови синдроми, като: фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Линч, синдром на Гарднър, синдром на Турко, синдром на Пьотц-Йегерс, и др.
• Начин на хранене: нискоцелулозната, с високо съдържание на въглехидрати, храна и червени и обработени меса се асоциират с по-голяма честота на заболеваемост.
• Заседналият начин на живот, без физическа активност, диабетът, тютюнопушенето.
Д-р Звездан Милески
- Влияе ли и как ранната диагностика на колоректалния рак върху прогнозата на заболяването?
- Изчислява се петгодишната преживяемост, която се подобрява в годините, благодарение на подобрените скринингови, диагностични и лечебни методи. Колкото по-рано се открие заболяването, толкова е по-добра и прогнозата. Разбира се, това зависи и от други фактори, като придружаващи заболявания, които могат да се отразят при рано открит карцином.
- Всички ли полипи носят риск от злокачествено израждане? Как се определят рисковите?
- Не всички полипи носят риск от злокачествено израждане. Това са доброкачествени образувания, какъвто е хиперпластичният полип, при който малигизация е много малко вероятна. За такъв риск можем да говорим по-често при аденомите (тубуларни, вилозни или смесени), които могат да бъдат премахнати ендоскопски. Рискът се определя хистопатологично, в зависимост от степента на дисплазия и определяне на резекционните линии за изрязване в здраво.
- Метастатичният колоректален рак също често се среща в клиничната практика. Дори понякога първо се откриват метастази, а след това и първичният тумор. Какъв е подходът в лечението на тези пациенти?
- В четвърти стадий се подхожда конзилиарно, което може да включва: хирургично лечение, което не води до излекуване, а евентуално до предотвратяване на чревна непроходимост, радиотерапия, химиотерапия, имунотерапия, методи, които да забавят развитието или да намалят размерите на тумора.
- При рака на дебелото черво най-често се прилага хирургично лечение. Освен операцията, кои други методи намират място като част от комплексната терапия?
- Оперативното лечение зависи от стадия на заболяването. В начален стадий може да е достатъчна само полипектомията, която се извършва колоноскопски. Например, в първи стадий туморът се премахва с регионална лимфна дисекция, във втори и трети – с регионална лимфна дисекция, която се комбинира с химиотерапия. А при ректален рак се включва и химио- и лъчетерапия.
- Лапароскопската хирургия ли заема водещо място в борбата с колоректалния рак?
- В съвременната хирургия водещо място заема лапароскопската хирургия, като минимално-инвазивен метод, позволяващ онкологична резектабилност, като своето място има и конвенционалната хирургия. Но медицината се развива с бързи темпове и в това отношение – вече започва да навлиза по-масово в практиката и роботизираната хирургия, но тук голямо значение има финансовият ресурс.
- В кои от случаите се налага поставянето на външна стома?
- В зависимост от стадия и локализацията на тумора, както и наличието на чревна непроходимост, може да се наложи временна или дефинитивна колостома. Временната колостома или илеостома се налага като протективна при осъществена първична анастомоза помежду краищата на дебелото черво или тънко с дебело черво, в зависимост от резекцията, която след зарастване на анастомозата се премахва и се възстановява проходимостта.
Колостомата може да е и дефинитивна (противоестествен анус) в случаите, когато не може да се осъществи анастомоза или се налага премахване на дисталния ректум със сфинктерите.
- Знаем че дебелото черво е пряко свързано с храносмилането на храната. Има ли диета, която трябва да се спазва след операция на рака?
- Най-важното е да се промени режимът на живот, да се намали приемът на червени меса, рафинирани и висококалорични храни, да се консумират повече продукти, богати на фибри, сурови плодове и зеленчуци.
- Известно е, че в ранните стадии ракът на дебелото черво е асимптоматичен, така че как да не пропуснем това заболяване?
- Като не се омаловажават понякога на вид безобидни симптоми, като подуване на корема, чести газове, промяна в ритъма на изхождане (редуване на запек с диария), болки, по-изразени след хранене. Сигнал за проблем и червена лапичка, че трябва да се обърнете към специалист, е и чувство за непълно изпразване на ректума – тенезми, кървене с ясна или тъмна кръв, или примесена с изпражненията, тънки изпражнения, обща отпадналост и анемия, отслабване на килограми, без спазване на диета и пр.
- Кога трябва да започнем редовно да се подлагаме на профилактични тестове за ранното му откриване, на каква възраст, колко често?
- Скринингът трябва да започне на 50-годишна възраст, а при фамилна анамнеза за рак от първа линия – с десетина години по-рано от откритото заболяване при родителя. При наследствените синдроми този период е от около 25-годишна възраст, през 2 години.
- Кой може да се разболее от колоректален рак, ако не вземаме предвид фактора наследственост?
- Никой не е застрахован от такъв риск. Само при около 5% от случаите има значение наследственият фактор, по-често колоректалният рак се развива вследствие на генни мутации след раждането и не се предава в следващите поколения.
- Има твърдения, че ракът в тялото на възрастен човек се развива бавно, така че много лекари препоръчват да не се намесваме в хода на заболяването при по-възрастното население. Вие на какво мнение сте?
- Методите на лечение не се определят от възрастта, а от стадия на заболяването, мултидисциплинално.
Милена ВАСИЛЕВА
