Хепатолиеналният синдром се нарича още хепатоспленомегалия. Това е състояние, при което човек има увеличен черен дроб и далак едновременно. Органите се свързват помежду си със системите за инервация (общи нерви) и лимфен дренаж, така че едновременно реагират на патологичните процеси.
В почти 100% от случаите първо се увеличава черният дроб, а едва след това и далакът. Хепатоспленомегалията най-често се среща при деца под тригодишна възраст. Синдромът може да се развие на фона на наследствени нарушения и хемолитична болест (хемолитична анемия на новородени, причинена от несъвместимостта на кръвта на майката и плода за Rh фактор, кръвна група и други кръвни фактори).
Сред възрастни хората с остри и хронични чернодробни заболявания (хепатит, цироза), натрупващи се заболявания (амилоидоза, болест на Уилсън-Коновалов), инфекциозни болести, заразяване с паразити, нарушения на кръвообращението, сърдечносъдови заболявания са изложени на риск от хепатолиенален синдром в случай на проблеми със сърдечносъдовата система.
10 рецепти с мед за здравето на черния дроб, далака и жлъчния мехур
Далакът и черният дроб се увеличават поради застой на кръвта. Хепатоспленомегалия може да се появи и при миокардит, тежки сърдечни дефекти и коронарна артериална болест. Хепатоспленомегалията не е независимо заболяване. Това е синдром, който придружава други здравословни проблеми. Гастроентерологът може да открие увеличение на органите още при първоначалния преглед чрез палпация.
Вярно е, че има нюанси: далакът е осезаем само, ако е увеличен два пъти или повече. Също така е важно да се съотнесе размерът на органите. Това помага на лекаря да направи така наречената предварителна диагноза и да определи набора от тестове.
Например, инфекциите обикновено водят до увеличаване на далака и черния дроб по един и същ начин. При болести на натрупването черният дроб се увеличава повече, а при заболявания на кръвта - далакът. При цироза и портална хипертония далакът може да бъде много по-голям от черния дроб.
За да се установи точната диагноза, пациентът по правило се насочва към ултразвук на коремните органи, клинични и биохимични кръвни изследвания. След това се правят специфични тестове за инфекции, доплерография на съдовете на черния дроб и далака, ултразвук на сърцето, КТ или ЯМР. Във всеки случай самият хепатолиенален синдром не се лекува.
Терапията е насочена към заболяването, което е причинило увеличаване на черния дроб и далака. Следователно, няма стандартна схема на лечение на хепатоспленомегалия.
