Някои хора не признават сериозността на психичната травма, отнасят се към нея с пренебрежение: “Ще изчезне само, това не е сериозно!”. Тази позиция е фундаментално погрешна. Психичната травма е не по-малък проблем, а в някои случаи и много по-сериозен от “нормалната“ соматична травма, като фрактура, например. Освен това, ако я пренебрегнете, не правите нищо, за да премахнете последствията от нея, такава травма може да предизвика специфични заболявания.
В психиатрията има цяло направление - психосоматика. Това са соматични, общи медицински заболявания, в които психологическият или стресовият фактор играе важна или фундаментална роля. Към психосоматозите се отнася например хипертонията, бронхиалната астма, като и много заболявания на стомашночревния тракт. Някои от тези проблеми обикновено могат да бъдат лекувани изключително с психотропни лекарства.
Освен това, съществува и феноменът “бягство в болестта”. Това се случва, когато човек се опитва да привлече вниманието към себе си и несъзнателно удължава заболяването. В такива случаи пациентите наистина не могат да се възстановят точно поради психологическия фактор.
Стресът и психичната травма са относителни неща. Един и същи опит или преживяване могат въобще да не повлияят на даден човек, но да травмират дълбоко друг. За някои психичната травма е преживяна катастрофа или смъртта на любим човек, за други - раздялата с приятел. Всичко зависи от възприятията на човека, от предразположението му към тревожността.
Тревожността от своя страна задейства определени механизми. Получава се порочен кръг: стресът предизвиква тревожност, а тя провокира много различни симптоми. Например, източникът на панически атаки е точно тревожността, докато в същото време симптомите им са общи, соматични.
В общи линии, всичко това е взаимосвързано, а в основата по правило е психичната травма на уязвим към нея човек. За психосоматичните заболявания се изисква интегриран подход към лечението.
