Кардиотоксичността е отровен ефект на химикали, лекарства или терапии върху сърцето, който може да доведе до мускулно увреждане, сърдечни аритмии или сърдечна недостатъчност. Това е важен, понякога сериозен, страничен ефект на някои противоракови терапии, особено антрациклините, и се влияе от фактори като кумулативна доза, възраст, предшестващи заболявания и комбинация с други терапии. Рискови фактори и биомаркери се изследват за ранно откриване и предотвратяване на сърдечно увреждане. Разрушаването на сърдечните мускулни клетки (миокард) води до сърдечна недостатъчност, сърдечни аритмии или дори внезапна сърдечна смърт. Всичко за това сериозно състояние - от кардиолога доц. д-р Красимира Христова.
Визитка♦ Доц. д-р Красимира Христова е председател на Българската асоциация по сърдечносъдова образна диагностика, член на борда на Европейската асоциация по сърдечносъдова образна диагностика и на Американската сърдечна асоциация, член на борда на директорите на Световната лига по хипертония и директор на регионалния офис за Източна Европа. Тя е единственият български лекар, поканен да изнесе лекция в Университета “Джон Хопкинс” в САЩ. Директор е на Медицинския център по сърдечносъдови заболявания в София. Има две специалности – вътрешни болести и кардиология. Доц. Христова представя България в един от най-авторитетните международни изследователски проекти – SECURE, насочен към проследяване и превенция на кардиотоксичността при жени с рак на гърдата. |
- Доц. Христова, какво точно означава „кардиотоксичност“ и защо се говори все повече за нея през последните години?
- Кардиотоксичността е термин, който описва увреждането на сърцето, причинено от определени медикаменти или терапии, най-често използвани при лечението на рак. Това увреждане може да засегне различни структури и функции на сърцето – от сърдечния мускул и клапите до ритъма, кръвното налягане и способността на сърцето да изпомпва кръв.
През последните години кардиотоксичността стана все по-обсъждана тема поради няколко основни причини. Първо, благодарение на напредъка в онкологията все повече хора живеят дълги години след поставена диагноза рак. Това означава, че дългосрочните странични ефекти от лечението, включително увреждания на сърцето – излизат на преден план. Друга причина е, че съвременните химиотерапии, имунотерапии и таргетни терапии са по-прецизни, но някои от тях крият повишен риск за сърдечната функция
Например, антрациклините (като доксорубицин) и HER2-таргетните терапии (като трастузумаб) са ефективни, но могат да увредят сърдечния мускул. И трето, създаването на нови специализирани направления като кардио-онкологията доведе до по-задълбочено проучване и по-ясно разбиране на връзката между лечението на рака и сърдечните заболявания.
Кардиотоксичността не е ново явление, но ние кардиолозите вече сме по-добре подготвени да я разпознаваме, проследяваме и лекуваме. А това е от изключителна важност, защото мисията ни като лекари не е само да победим рака, а да го постигнем, без да навредим на сърцето.
- Кои онкологични терапии най-често водят до кардиотоксични усложнения?
- Някои от съвременните противотуморни терапии, макар и животоспасяващи, могат да окажат нежелан ефект върху сърдечносъдовата система. Когато сърцето реагира неблагоприятно на лечението, това може да доведе до временни или трайни увреждания в неговата функция.
Кардиотоксичността може да се прояви в различна степен и форма, в зависимост от вида на терапията, дозата, продължителността, както и индивидуалните характеристики на пациента – включително наличие на предшестващи сърдечни заболявания. Най-често кардиотоксични ефекти се наблюдават при няколко основни групи терапии. При химиотерапия с висока интензивност, особено когато се прилага дългосрочно или в по-високи комулативни дози.
Този тип лечение може директно да увреди сърдечния мускул като в някои случаи води до отслабване на помпената функция на сърцето и развитие на сърдечна недостатъчност. Таргетните и имунотерапиите, които са създадени да атакуват конкретни молекули или механизми в раковите клетки, бележат сериозен напредък в онкологията.
В определени случаи обаче могат да доведат до възпалителни процеси в сърдечния мускул (миокардит) или да причинят нарушения в сърдечния ритъм, включително поява или обостряне на аритмии. При лъчетерапия в областта на гръдния кош - когато сърцето попада в обхвата на лъчевото въздействие, съществува риск от увреждане на сърдечните клапи, коронарните съдове, перикарда (сърдечната обвивка), както и самия миокард.
Важно е да се подчертае, че подобни усложнения могат да се проявят не само по време на лечението но и години, десетилетия дори, след приключването му. Онкологичните терапии могат да повлияят на сърцето по няколко начина. Могат да причинят структурни увреждания на клетките на сърдечния мускул, да влошат кръвоснабдяването на сърцето и да доведат до исхемия, да нарушат електрическата проводимост и да провокират аритмии, или да отключат автоимунни и възпалителни реакции, които засягат сърдечната тъкан. Тези усложнения невинаги се проявяват веднага.
В някои случаи кардиотоксичните ефекти настъпват месеци или дори години след приключване на онкологичното лечение. Точно затова проследяването на сърдечната функция – преди започване на терапията, по време на нейното провеждане и след нея, е от съществено значение. То позволява ранно откриване на потенциални увреждания и навременна намеса, която да ограничи риска от тежки сърдечносъдови събития.
- Има ли разлика в риска при различни видове рак – например, рак на гърдата спрямо хематологичните заболявания?
- Да, рискът от кардиотоксичност варира значително в зависимост от вида на рака и използваното лечение. При пациенти с рак на гърдата рискът от сърдечни усложнения може да бъде до три пъти по-висок, особено при комбинирани терапии, включващи лъчетерапия в областта на гръдния кош и системни лечения. Това може да доведе до увреждания на сърдечните клапи, миокардита и дори до сърдечна недостатъчност години след терапията. При хематологичните заболявания, като левкемия и лимфом, също съществува повишен риск от кардиотоксичност, но той често се проявява по различен начин - например, с възпалителни процеси в сърдечния мускул или нарушения на сърдечния ритъм.
Рискът при тези пациенти може да бъде значителен, но статистически често е по-нисък в сравнение с някои форми на рак на гърдата. Важно е да се има предвид, че освен типа рак, фактори като възраст, общо здравословно състояние и наличие на предшестващи сърдечни заболявания също влияят на риска. Затова индивидуалният мониторинг и съвместната работа между онколози и кардиолози са от съществено значение за оптималното лечение и намаляване на страничните ефекти.
- Има ли симптоми, по които пациентът сам може да разпознае евентуална сърдечна увреда?
- Пациентите, които са преминали през химиотерапия или лъчетерапия, трябва да бъдат особено внимателни към сигнали, които могат да показват увреждане на сърцето. Някои симптоми могат да бъдат сигнал за възникнала сърдечна увреда и е важно те да не се пренебрегват. Сред най-честите признаци са необяснима умора и слабост, които не се дължат на обичайните ежедневни дейности. Трудности с дишането, както при физическо усилие, така и в покой, също могат да са тревожен сигнал.
Подпухването на краката, глезените или корема може да показва задържане на течности и начална сърдечна недостатъчност. Нередовният или ускорен сърдечен ритъм, усещането за прескачане или сърцебиене, както и болката или дискомфортът в гръдния кош, които не отшумяват бързо, са още симптоми, които изискват внимание. Внезапното повишаване на телесното тегло за кратък период може да е свързано със задържане на течности и също трябва да бъде повод за консултация със специалист.
Доц. д-р Красимира Христова
- Какво включва профилактиката на кардиотоксичността?
- Профилактиката на кардиотоксичността започва още преди самото онкологично лечение и е ключова за опазване здравето на сърцето по време и след терапията. Преди започване на лечението се провежда цялостен кардиологичен преглед, включително оценка на сърдечната функция чрез ехокардиография и други съвременни изследвания. Целта е да се установи дали сърцето е здраво и да се идентифицират потенциални рискови фактори. Важно е да се обсъдят с пациента всички съпътстващи заболявания, като високо кръвно налягане, диабет или предишни сърдечни проблеми, и да се оптимизира тяхното лечение преди започване на онкологичната терапия.
Също така, препоръчва се пациентът да адаптира начина си на живот – здравословно хранене, редовна физическа активност, без цигари и стрес
Това укрепва сърдечносъдовата система и намалява риска от усложнения. В някои случаи, особено при пациенти с повишен риск, кардиологът може да предпише медикаменти, които защитават сърцето по време на лечението. Превенцията на кардиотоксичността е комплексен процес, който започва с подробна оценка на състоянието на пациента и включва както медицински, така и немедицински мерки. Това гарантира, че лечението на рака ще бъде максимално ефективно и същевременно безопасно за сърцето.
- Как помага подходът „кардио-онкология“?
- Ролята на съвместната работа между онколози и кардиолози, известна като кардио-онкология, е изключително важна за успешното и безопасно лечение на пациентите с рак. Кардио-онкологията обединява клиничния опит и експертността на двамата специалисти, за да се осигури най-добрата грижа за сърцето по време на онкологичното лечение. Този интегриран подход позволява ранно идентифициране и мониторинг на сърдечните рискове и усложнения, свързани с терапиите за рак.
Онколозите фокусират вниманието си върху ефективното лечение на самото онкологично заболяване, а кардиолозите се грижат сърцето да остане здраво и да функционира правилно по време на и след лечението.
Те работят заедно, за да адаптират терапията спрямо индивидуалните нужди на пациента и риска за сърцето. Този съвместен подход позволява не само по-добра превенция на кардиотоксичните усложнения, но и навременно лечение, ако те се появят. По този начин се подобрява качеството на живот и дългосрочната прогноза за пациентите с рак.
Кардиоонкологията е бъдещето на грижата за онкоболните, като съчетава най-доброто от двете дисциплини за постигане на оптимални здравни резултати
- Какви диагностични методи се използват за проследяване на сърдечната функция по време и след онкотерапия?
- За да се следи здравето на сърцето по време на лечение на рак, се използват различни диагностични методи, които позволяват ранно откриване на евентуални увреждания и навременно вземане на мерки. Основният метод е ехокардиографията – ултразвуково изследване на сърцето, което оценява структурата и функцията на сърдечния мускул и помага да се измери изпомпващата му способност. Този метод е безболезнен и може да се повтаря многократно. Ехографското изследване по протокол трябва да е задължително със спекъл тракинг ехокардиография и триизмерна ехокардиография за оценка на сърдечната функция. Желателно е да се проследява на един и същи апарат.
- Има ли специфика при проследяването на пациенти, които са били на евентуално кардиотоксични процедури?
- Да, съществуват утвърдени насоки и протоколи за наблюдение на пациенти, които са преминали през терапии с потенциален риск за сърдечна токсичност. Тези насоки са разработени от водещи международни организации в областта на кардиологията и онкологията и имат за цел да осигурят системен и ефективен подход за ранно откриване и управление на сърдечните увреждания, свързани с онкотерапията.
Проследяването обикновено започва още преди започване на лечението, когато се оценяват сърдечният статус и рисковите фактори на пациента. След това пациентите се наблюдават периодично по време на лечението чрез клинични прегледи, ехокардиография и други подходящи тестове, които да установят ранни признаци на увреждане.
След приключване на онкотерапията контролът продължава с регулярни прегледи и изследвания, тъй като кардиотоксичността може да се прояви и с години закъснение. Протоколите включват ясни препоръки за честотата на изследванията и видовете тестове, които да се извършват в зависимост от вида на терапията и индивидуалния риск на пациента. Освен това се отделя внимание и на превенцията, включително оптимизиране на сърдечносъдовите рискови фактори, и ранно лечение при откриване на сърдечна дисфункция. Този системен подход, познат като кардиоонкология, гарантира, че пациентите получават персонализирана грижа, която минимизира риска от сериозни сърдечни усложнения и подобрява общия им здравен изход.
- Ако все пак се стигне до проблем със сърцето, какво следва? Може ли то да се възстанови?
- Ако се появят проблеми със сърцето по време или след онкотерапия, първата стъпка е да се постави точна диагноза и да се определи степента на увреждането. Това става чрез подробно кардиологично изследване, включително ехокардиография и, при нужда, допълнителни изследвания като магнитен резонанс или лабораторни тестове. Добрата новина е, че в много случаи сърдечната функция може да се подобри или дори да се възстанови, особено ако проблемът бъде открит рано и се предприеме навременна терапия. Лечението обикновено включва медикаменти за защита и подобряване на сърдечната функция, корекция на рисковите фактори и в някои случаи – адаптиране или промяна на онкологичната терапия.
- Какво е бъдещето на науката в тази посока?
- Науката в областта на кардиоонкологията непрекъснато се развива и прави значителни крачки напред в защита на сърцето по време на лечение на рака. Вече се разработват и прилагат нови методи за ранно разпознаване на сърдечните увреждания и за минимизиране на риска от кардиотоксичност. Това включва по-прецизни диагностични техники, които позволяват да се открият дори най-малките промени в сърдечната функция още в началото на лечението. Също така се изследват и нови лекарства и терапии, които могат да предпазят сърцето или да намалят негативния ефект на онкотерапиите. Важна роля имат и персонализираните подходи, при които лечението се адаптира спрямо индивидуалния риск на пациента, като се вземат предвид както особеностите на тумора, така и състоянието на сърцето. Всичко това цели да даде възможност за ефективно борба с рака, без компромис със сърдечното здраве, и да подобри качеството на живот на пациентите в дългосрочен план.
Милена ВАСИЛЕВА
