Доц. д-р Мирена Василева е консултант-психотерапевт, доктор по педагогическа и възрастова психология. През 2000-2005 г. завършва ВСУ “Черноризец Храбър” - град Варна с диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен “бакалавър”, специалност “Психология”. Защитила е дипломна работа на тема: “Тревожност и агресия в юношеска възраст”.
През 2005-2006 г. във ВСУ “Черноризец Храбър” придобива образователно-квалификационна степен “магистър”, специалност “Психология”, със специализация “Психология и психопатология на развитието”. Защитила е дипломна работа на тема: “Ефекти на стреса върху семейния климат и възпитанието на децата”.
През 2009-2013 г. придобива във ВСУ “Черноризец Храбър” образователна и научна степен “доктор по психология” - докторска програма “Педагогическа и възрастова психология”. Защитила е дисертационен труд на тема: “Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст”.
Удостоена е със златен пръстен на ВСУ “Черноризец Храбър” за отличен успех, випуск 2006 г., магистър “Психология и психопатология на развитието”. През учебната 2005-2006 г. е удостоена с Първа награда за магистърска теза в конкурса “Най-добра дипломна работа/проект”. Доц. д-р Василева има 14-годишен опит в практическа психотерапия и като изследовател, тя е и квалифициран психолог във водене на кризисна интервенция. Била е главен асистент, доктор в Бургаския свободен университет по експериментална и педагогическа психология.
Работи като консултант в първата българска докторска клиника “Doctors 4 You” в Лондон. Освен консултациите в кабинета, оказва и онлайн психологическа помощ на хора от България, претърпели инцидент и страдащи от пост-травматичен стрес, работи с деца и юноши със специални образователни потребности. Член е на Великобританската асоциация на психолозите. Разговорът ни с д-р Василева е насочен към темата за причините за самоубийствата.
- Доц. Василева, какво е суицидно поведение?
- Суицидното поведение на личността е начин за разрешаване на даден екзистенциален проблем. Самоубийството е психологически мотивиран акт, който удовлетворява определена потребност на личността. Има различни типове самоубийства. Хората, които правят този избор, определено искат да бъдат забелязани. Самоубийството, независимо от вида му, е много ярко и силно послание към другите хора – искат да бъдат разбрани, да бъдат чути.
- Как се стига до решението да отнемеш сам живота си?
- Първото и необходимо условие, за да се стигне до вземане на решение за самоубийство, е развитието на процеса на социално-психическа дезадаптация на личността. Тя настъпва вследствие на преживяването на различни личностни загуби, провали, катастрофи, тежки междуличностни или вътрешноличностови конфликти, психически травми. Изразява се в нарушаване на взаимоотношенията между човека и социалната му среда.
След като се задълбочи процесът на дезадаптация, може да прерасне в състояние на психична криза. Когато това субективно чувство на заплаха и осъзнаването на невъзможността на личността да се справи с това, което желае като потребност, човек започва да се чувства като в капан или в задънена улица – т.е., съвсем безизходно положение. Всъщност, при такава формирана готовност за извършване на себеубийствено действие, дори и най-незначителната негативна промяна или обида от страна на друг човек, който въобще не предполага това, може да задвижи механизма на самоунищожението.
- Споменахте, че има различни видове самоубийства. Кои са те?
- Всяко решение за самоубийство се взема в определена тежка ситуация, които са много различни по смисъл. Самоубийствата притежават и свой, различен личностен и социален смисъл. Те могат да бъдат протест или отмъщение, самозащита, самоубийство на честта, самоубийство-бягство, самонаказание, философски самоубийства и т.н.
- Вярно ли е, че човек който заявява открито, че иска да се самоубие, обикновено не посяга на живота си наистина?
- Един от най-опасните и широко разпространени митове е, че който говори за самоубийство, рядко го прави наистина. А нещата са точно обратно. Мога да споделя с вас една трагична история от моя личен опит – имах близка, която се самоуби. По-късно нейната дъщеря направи опит също да се самоубие. След като разговарях с нея, тя ми сподели, че майка й предварително й е говорила за намеренията си, дори й е давала предложения двете да го направят.
Доц. д-р Мирена Василева
- Може ли в такъв случай тази постъпка да е в резултат на психични проблеми?
- Не е задължително да има психичен проблем човек, който решава да се самоубие. Правени са изследвания за характера на самоубиеца и психичните проблеми. Установено е, че типичният портрет на самоубиеца си прилича като две капки вода с портрета на средния гражданин на същата възраст или пол. Всичко зависи от моментното състояние и от това в кой етап от кризата се намира човек.
Освен това, всеки от нас има възможност да влиза в един специален режим на ума, т.нар. „параноиден” режим. Тогава пропускаме аспекти на преживяното през една определена цедка на доброжелателност или недоброжелателност, преценяваме колко да пропускаме и колко не, как да се разкриваме пред хората. Това нещо го има например при шизофрениците, които са в този режим на болестно състояние (който се засилва, когато са в стресова ситуация) и здравият разум не може да свери страховете с реалността.
По същия начин и обикновеният човек влиза в този режим много пъти, когато сме в стрес. За много неща, като насилието, агресията в училищата и в обществото ни, само говорим, но нищо не правим. А това трябва да бъде заложено като политика на държавата. Сега правим само едни малки, инцидентни стъпки. Трябва да има безплатна грижа, да се изгради по-висока здравна култура за силата на психологията.
- Във вашия професионален опит имали ли сте случай, когато близките са разпознали някакви тревожни симптоми, че нещо сериозно застрашава живота на техен роднина или приятел, и са потърсили вашата помощ, предотвратявайки самоубийството по този начин?
- Не, нямам досега такъв случай. Имах пациент – 16-годишно дете, което беше направило опит за самоубийство, но е спасено. То се обърна към мен за помощ след това. В разговора с него разбрах, че майка му се е самоубила, а той след това направил неуспешен опит за самоубийство.
Учени алармират: "Фаст фууд" причинява психични проблеми!
- Това е много притеснителен факт – отчуждени, неинформирани пропускаме такива важни сигнали от нашите близки или просто ги неглижираме... Къде грешим?
- Когато усетим, че поведението на наш близък човек не е в норма, не трябва да реагираме с думите: „Какво ти има? Какво ти става?”. Трябва да я има човешката гледна точка на разбиране, на подкрепа. Това е най-ефективно, защото в крайна сметка нека да не забравяме, че човек е създаден от любов и основната ни храна е именно тя!
Затова и от психологична гледна точка, повечето от самоубийствата са именно поради липсата на любов. В основата на всичко са отношенията човек-човек. Постепенно става ясно, че не гладът, земетресенията и войните, а човекът е най-голямата опасност за човека – именно в общуването се случват важните за нас неща. И затова е добре човечеството да знае откъде го застрашават най-големите катастрофи.
Твърде много първостепенни неща в днешно време са деформирани: сексуалност, възпитание, обществен климат, човешки стойности. Неумението ни да общуваме води до разпадане на човешките контакти. Тълпата и масата заместват съзнателния индивид и все повече хора изпитват ужас от себе си, а всъщност е нужно да направят само първата крачка, за да преодолеят това чувство.
Проблемите според мен, се въртят около това, как трябва да се отнасяме към човека. Затова проблемът човек-човек има огромен брой последствия за възпитанието на нашите деца и за отношенията ни въобще, като цяло.
Искам да завърша с нещо, което да даря на вас и вашите читатели: човешките взаимоотношения според мен, отразяват връзката човек-човек. И те са източник на най-големите радости и усещането за пълноценно щастие, но също така и на най-голямата болка, недоразумение и конфликти. И според мен, една част от динамиката в човешките отношения е плод на начина, по който успяваме или не успяваме да изразим себе си и да чуем другия.
Всеки човек иска да бъде изслушан, разбран, одобрен, оценен и обичан от другия. А той самият колко пъти си е задавал въпроса: как обичам, как одобрявам, как изслушвам, как разбирам и как оценявам? Именно тук е ключът към взаимоотношенията между хората и според мен, основният проблем е в отношенията човек-човек.
Милена ВАСИЛЕВА
