Доц. Венцислав Наков, д.м., завършва през 1988 г. Медицинския университет в София. Има две специалности – вътрешни болести (1994 г.) и гастроентерология и диететика (1997 г.). През 1997 г. прави специализация по гастроентерология в Холандия. През 2011 г. придобива образователна и научна степен „Доктор”, като темата на дисертационния му труд е „Фекален калпротектин – неинвазивен маркер за оценка на чревното възпаление”.
От 1996 г. досега доц. Наков работи в Клиниката по гастроентерология на Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ”. Занимава се с диагностика и лечение на заболявания на тънкото черво, възпалителни чревни заболявания (IBD) и др.; прилага колопроктология, тънкочревна аспирационна биопсия, водороден дихателен тест, изследване на фекален калпротектин, полипектомия и др.
Член е на Българското дружество по гастроентерология и на българския клон на Европейската организация за болест Крон и улцерозен колит.
Специално за читателите на в. “Доктор” доц. Наков обясни какво представлява синдромът на дразнимото черво, как се диагностицира и лекува.
- Доц. Наков, може би от 2 - 3 десетилетия се говори за синдрома на дразнимото черво. Ново ли е това заболяване за медицинската наука?
- Всъщност това не е нова болест. С нея означаваме едно състояние, известно от десетилетия на интернистите, но тогава се наричаше спастичен колит или нервно черво. До 80-те години на миналия век го наричаха раздразнен колон, а през 90-те години се появи абривиатурата IBS, която от английски превеждаме като синдром на дразнимото или на раздразненото черво.
В последните години обръщаме по-голямо внимание на това заболяване поради високата му честота и социалната му значимост, тъй като засяга предимно млади хора, които трябва да отсъстват от работа и да ползват болнични. Налагат се много и различни изследвания, някои от тях скъпи, харчат се пари на Здравната каса. Така че синдромът на дразнимото черво се очертава като сериозен медико-социален проблем, тъй като честотата му е висока.
Д-р Калина Стоянова, д.м.: Много гастроентерити и колити се причиняват от паразити
- В последните години ли се увеличи честотата на това заболяване?
- Може би дълго време не му е обръщано особено внимание. Но вероятно има и някакво повишаване на честотата. Доскоро нямахме никаква представа за реалната честота на Синдрома на дразнимото черво в България. Знаехме, че в света честотата на заболяването сред населението е между 5 и 25%. Но през 2020 г. колектив от млади лекари, ръководен от д-р Радислав Наков, който, за съжаление, вече не е между нас, направи популационно интернет-базирано проучване сред почти 2000 респонденти. Аз бях супервайзър на проучването. Оказа се, че честотата на синдрома на дразнимото черво в България е 20% - сред най-високите в света.
- Какво усещат хората със синдром на дразнимото черво?
- Основният симптом е рецидивираща коремна болка, която е с давност най-малко шест месеца, като в последните три месеца поне веднъж в седмицата се появява тази болка и е свързана с промяна в дефекацията, в честотата на изхожданията или във вида на изпражненията.
Така наречената Римска фондация периодично осъвременява критериите за синдром на дразнимото черво. Най-актуалните критерии се наричат Рим IV и са от 2016 г. Според тях водеща е коремната болка. Клиничната картина е разнообразна. Някои пациенти имат подуване на корема, куркане на червата, гадене, отпадналост, хората се чувстват напрегнати и тревожни, имат сексуални разстройства.
Доц. д-р Венцислав Наков
- Какво отключва заболяването?
- Не е ясно какво точно предизвиква самото заболяване. При синдрома на дразнимото черво е нарушена регулацията по оста мозък – черво, тоест инервацията от мозъка до червото, нарушена е висцералната перцепция (червата стават по-чувствителни), има също нарушения в серотониновото сигнализиране, в моторния мигриращ комплекс.
Част от пациентите развиват заболяването след остър инфекциозен процес. Остава хронично лекостепенно възпаление, което наричаме постинфекциозен IBS, но възпалението не е основното в синдрома на дразнимото черво. Основното е нарушената инервация на червото.
В човешкия организъм всички функции се контролират от главния мозък, съответно от симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Червата имат своя автономна нервна система, със сложен механизъм на регулация. Но като че ли голямо значение за възникването на болестта има повишената висцерална перцепция (чувствителност). Хора, които имат такава повишена чувствителност, чувстват болка, дискомфорт, подуване.
Все още не са известни много неща за това заболяване. То се смята за функционално. Не е ясно има ли някаква органична причина. Големият проблем е високата честота на заболяването. В една 7-милионна България 20% от населението да е със синдром на дразнимото черво означава, че милион и половина страдат от това заболяване, като две трети от болните са жени. Обикновено това са интелигентни, работещи жени, в активна възраст.
Смятаме, че голяма роля за това заболяване играе стресът, напрежението, несигурността, тревожността. Направихме проучване през 2021 г., което установи, че в условията на ковид има значително покачване на оплакванията точно като при синдрома на дразнимото черво.
Топ 10 на продуктите, съдържащи много пробиотици
- Как се диагностицира това заболяване?
- В последните години се използва така наречената позитивна диагностика. Смята се, че когато пациентът няма алармиращи симптоми – отслабване на тегло, кървене при дефекация, фамилна анамнеза за колоректален карцином, а само рецидивираща коремна болка веднъж седмично, с промяна с дефекацията, тогава 98% е сигурно, че става дума за синдром на дразнимото черво.
В някои случаи обаче се налага да се правят инвазивни изследвания като гастроскопия, колоноскопия, понякога скенер и ядреномагнитен резонанс, при което поставянето на диагнозата много се оскъпява. За да се избегне това, в последните двадесетина години бе въведено едно евтино изследване на маркер на възпалението – фекален калпротектин (изследват се изпражненията).
При повишен калпротектин явно става въпрос за възпаление на червата. Докато пациентите със синдром на дразнимото черво имат нормален калпротектин. Така с голяма доза достоверност – 98%, разграничаваме органичните възпалителни заболявания от синдрома на дразнимото черво.
- Какво е лечението на синдрома?
- Няма еднозначно и общоприложимо лечение. Използват се много неща, като започваме с нефармакологични средства. Например изключително важна е връзката лекар – пациент. Ние сме длъжници на пациентите, защото сме много ангажирани. А всъщност лекарят трябва да отдели поне 15 – 20 минути на пациента, за да му обясни състоянието, че това заболяване не е смъртоносно, че няма да му съкрати продължителността на живота, че може да му нарушава комфорта, но трябва да се успокои, че не страда от тежка болест и че не е нужно да обикаля от лекар на лекар.
Това е първата стъпка към лечението. Препоръчваме също на пациентите да имат добра физическа активност и да си позволяват повече позитивни емоции. От храните трябва да се избягват ферментируемите въглехидрати. Някои пациенти не понасят прясното мляко, други варивата. Затова препоръчваме на пациентите да ограничават храните, които им предизвикват оплаквания. Не искаме обаче строго да ги ограничаваме в храненето, защото една сериозна диета нарушава много качеството на живот, без значение какво е заболяването. Ето защо оставяме пациентът сам да установи кое не му понася.
Назначаваме пробиотици, които всъщност са синбиотици – съдържат и пребиотици, и пробиотици. Такива на пазара има стотици. Медикаментозното лечение е симптоматично – при диария се назначават противодиарични средства, при констипация – слабителни, при болка – спазмолитици, и т.н.
Мара КАЛЧЕВ
