Доц. д-р Марин Генчев е специалист неврохирург. През 1997 г. завършва медицина във Виенския университет, Австрия, където по-късно получава и специалност по неврохирургия. В периода 1999 - 2001 г. работи в Университетската болница на Виенския университет, а от 2001 до 2004 г. в Националния институт за изучаване на болестите на мозъка, националните институти по здравеопазване на САЩ, Бетезда, Мериленд.

Доц. Генчев преминава всички стъпки в лекарската кариера от специализант в Университетската болница на Виенския университет, до началник на Клиниката по неврохирургия в Университетска болница “Св. Анна“. От април 2016 г. започва работа в собствена амбулатория за лечение на гръбначни заболявания в София.

От 2011 г. до днес е и началник на отделение в Клиниката по неврохирургия в “Клиникум Идар-Оберщайн“, многопрофилна болница към университета “Йоханес Гутенберг” в Майнц, Германия.

От 2015 г. е доцент по неврохириргия към университета “Рупрехт-Карлс” в Хайделберг, Германия, и от 2017 г. е доцент към Института по неврология на Българската академия на науките.

Доц. Генчев има обширен опит в областта на неврохирургията и по-специално в гръбначната хирургия и хирургия на болката. През 2014 г. в списание “Neuromodulation” публикува оригинална операционна техника за лечение на илеосакралната болка с невростимулация.

В периода 2011-2014 г. д-р Генчев ръководи международен екип от учени от България, Германия и Австрия за изследването на първичните злокачествени тумори на мозъка. Последни резултати са публикувани в списание “Cancer” през 2014 г. Доц. Генчев е печелил множество международни награди. 

- Доц. Генчев, феноменът баячки и псевдолечители завладя българите. Каква е причината за това според вас?

- Разрушеното доверие. В Индия например “Cobrapost” разкри процъфтяваща схема, в която големи болници раздават сериозни комисиони на лекари и по-малки болници за препращане на пациенти. Сметката я плащат болните. Това е световен феномен, който руши създаваното столетия доверие между лекари и пациенти. Не бива да се учудваме, че баячки, гледачки и всякакви псевдолечители имат все по-голямо влияние. Единственият начин това зло да се изкорени е пациентите да са максимално добре информирани и да спрат да се доверяват сляпо.

- Може ли и как да се възстанови това разрушено доверие?

- Ще ви дам един пример. Нали знаете, че Италия произвежда най-хубавите дамски обувки в света. А знаете ли коя е причината за това? Италианките. Защото те са най-взискателният потребител за обувки в света. 

Същата е причината, поради която германската индустрия за автомобили прави най-качествените коли. Защото, ако един германец тръгне да си купува кола, той отива в автокъщата и търговецът му предлага 10 чисто нови автомобила. И той преглежда всички коли така, както никой друг качествен контрол не го прави, и избира един, който е абсолютно перфектен. 

Т.е. потребителите принуждават предлагащите услуги или стоки да ги правят по тяхно качество. Ние също трябва да работим за това пациентите да са взискателни, да знаят какво искат. А по този начин ще променим и медицината. Ако тръгнем сега просто да наказваме лекари, защото например са се държали грубо, това няма да има никакъв ефект.

- Какво по-важно искате да знаят пациентите ви в подтекста на добрата информираност?

- Първо, пациентът трябва да знае на базата на какво се вземат решения. Обикновено правилното е тези решения да се вземат на базата на научни доказателства. Когато например един лекар каже: сега ще оперирам дискова херния, той трябва да знае, ако пациентът няма никакви парези, се оперира чак след 7-8 седмици. През този период 80% от пациентите се оправят и без операция. Това е един пример на алгоритъма за вземане на решения. Задачата на лекаря не е да казва на пациента: ти трябва да се оперираш, а да му обясни защо трябва да го направи и каква е логиката за вземането на решенията. Защо е важно точно сега да се подложи на операция или в рамките на три седмици? Това е правилният начин, по който трябва да се подхожда. Пациентът не трябва да се доверява на сляпо, а да получи отговори на въпроса: защо.

- Това ли е начинът да разберем, че операцията не е просто “клинична пътека”, а точно нашето лечение и не ни подвеждат?

- Това е изключително сложен въпрос. И на мен често ми е много трудно, когато ми се обаждат пациенти и ме питат: искат да ме оперират, трябва ли? Как да преценя, без да съм видял пациента, да съм го прегледал, да видя снимките. Реално няма начин да разберете. Дори много често и самият лекар не знае дали една операция ще бъде успешна, или не. Тя има различна успеваемост. Има операции, за които знам, че успеваемостта е 95%, за други - 98%, за трети - едва 50% са шансовете за успех. Вие обаче може да намалите риска от това да бъдете оперирана ненужно, ако съберете няколко мнения. 

Ако накарате специалиста да ви обясни защо трябва да се оперирате и следващите лекари при втората и третата консултация ви предложат операция и ви дадат същото обяснение, тогава най-вероятно вие трябва да се оперирате. Но истината е, че няма алгоритъм, по който това да се случи със 100% сигурност. 

В момента например правя едно онлайн приложение за гръбначна хирургия, което да дава допълнителна информация на пациентите, да ги подготви за разговора с лекаря, да ги ориентира какви въпроси трябва да зададат, преди да постъпят за операция. Един вид, гръбначен справочник. В момента е в период на тестване, но до края на месеца трябва да е достъпно онлайн за пациентите. И се надявам това да им помогне. Но реално можем само да намалим риска. Както е с карането на автомобил. Не можем да предотвратим всяка катастрофа, но можем да намалим рисковете, заради които те се случват.

Доц. д-р Марин Генчев

- Освен за операции по какви други проблеми ви търсят най-често за второ мнение?

- Търсят ме по принцип за второ мнение за всякакви неврологични заболявания, които нямат нищо общо с неврохирургията. Например за множествена склероза или за проблеми със стари травми. Но по принцип в областта на неврологията имам доста пациенти, които не са за операция и въпреки това аз ги лекувам, защото те са решили да ми се доверят.

- Имате ли впечатлението, че българите не търсим второ мнение, защото се притесняваме да не обидим лекаря си. Обидно ли би било за вас като специалист, ако ваш пациент потърси второ мнение от друг лекар?

- Не, според мен самостоятелно мислещите пациенти, които вземат сами решения за себе си и не очакват аз да ги взема вместо тях, са всъщност най-добрите пациенти. Защото те са наясно с това какви са рисковете от операцията. Много хора, които са изключително притеснени, идват и казват: Докторе, вие вземете решението вместо мен. 

Те са хора, на които, дори и да им кажеш, че има риск да не се подобрят, не ги чуват тези неща. За мен идеалният пациент е този, който идва при мен и казва: Докторе, вие сте третият човек, с когото говоря. Другите ми предложиха една операция, вие - друга. Аз харесвам вашият подход повече. Искам да ме оперирате вие. 

Пациентът, който търси второ мнение, в моите очи е най-лесният за мениджиране пациент. Защото е самостоятелен, знае как се вземат решения и след това си поема отговорността за собственото тяло. Дълго време ни бяха учили, че някой друг трябва да се погрижи за нас - дали ще е партията, дали ще е държавата, дали ще е някой от родителите. Според мен това вече не е така. Ние трябва да се грижим за себе си, за родителите си, за децата си. И докато не се научим да поемаме отговорността, никога няма да сме добре.

- Заедно с ваши колеги от Германия и Швейцария сте публикували данни за нов вид минимално инвазивен имплант за стабилизиране на гръбначния стълб. Какъв е този метод и какво постигате с него?

- Това е имплант, който съществува и не е за стабилизация на гръбнака, а представлява електростимулация на определена става. Много хора по света страдат от болки в кръста - около 30%. При 20% от тези пациенти болката възниква от сакроилиачната става (между гръбнака и таза). Болките от тази става понякога много трудно се лекуват. 

Обикновено при 90% от случаите тази болка преминава с физиотерапия и лекарства. Но има малка група от тези пациенти, които не реагират на никакво лечение, а болките са много мъчителни. И затова развихме този съвсем нов метод, който се нарича стимулация на сакроилиачната става. Поставя се електрод, който стимулира нервите, като пуска много бързи електрически импулси, като по този начин се блокира предаването на болката от сакроилиачната става към мозъка. И успеваемостта на метода е много висока - над 80% при пациенти, проследявани в продължение на три години. Методът е много добър, минимално инвазивен. Големият му недостатък е, че е изключително скъп - батериите на тези стимулатори се сменят на година-две и смяната им струва около 10 000-20 000 евро. В България по тази причина за жалост не го прилагам. Но в Германия го правим много често. Там, разбира се, всичко се поема от Здравната каса, което е голямо предимство.

- Какво заболяване е сакроилеитът?

- Сакроилеитът е един вид артрит, но не на пръстите на ръцете, а на сакроилачната става. Много болезнено състояние.

- Защо в България според вас има толкова неуспешни операции с импланти, стабилизатори, костен цимент? След такива операции има пациенти, които са почти инвалидизирани или най-малкото с още по-силни и нетърпими болки.

- Защото не се спазват индикациите. За жалост, тези методи в България се прилагат от сравнително скоро време - от 10-ина години, докато в Германия съществуват повече от 20 г. Там имат много голям опит при вземането на решение кога един пациент трябва да се подложи на подобен вид операция и кога не. Има и доста по-модерни методи за поставяне на тези импланти. В Германия голяма част от клиниките имат роботи, с които работят за по-прецизното им поставяне, или специални навигатори. Тъй че има голяма разлика в начина на работа. Но тенденцията е към изравняване. Въпреки че всеки път, когато си помисля, че вече България е почти на нивото на Германия, там се появява някакъв супернов уред, който още повече намалява риска за пациента.

- Споменахте, че много хора страдат от болки в гърба и кръста. Така е и у нас, но голяма част от българските пациенти не намират лечение и им се налага да търпят болката. Какви са правилните стъпки в овладяване на болката? Докъде може да помогне едно консервативно лечение?

- Зависи от вида на болката. Ако болките в кръста са предизвикани от възпаление на ставите на гръбнака, там консервативното лечение може да помогне много добре. Ако болките са предизвикани от прищипване на нервно коренче, там консервативното лечение почти няма шанс. Ако имате механично притискане на нерв, каквото и лекарство да дадете на пациента, той няма да се оправи.

- В този ред на мисли каква трябва да е операцията при лумбална стеноза и спондилолистеза? Казвате да не се бърза със стабилизацията. Защо?

- Да, това са най-новите данни. Те бяха публикувани в най-престижното списание по медицина в света - “New England Journal of Medicine“, и са абсолютно еднозначни. В повечето случаи е абсолютно без значение дали се слага стабилизация или не. Единственото, което е наистина важно, е да се направи добро отбременяване, добра декомпресия на нервните коренчета. Смисълът да се прави стабилизация там е много, много ограничен. Има смисъл единствено при хора със свръхподвижност. Но тези пациенти са изключително редки. Обикновено спондилолистезата при възрастни хора е в резултат на дегенеративни промени. Точно при това заболяване обикновено няма нужда да бъде стабилизиран пациентът.

- Какво от практиката ви в Германия ви помогна да промените подхода към лечението и на българските ви пациенти?

- Германците имат две много важни качества: професионализъм и систематичност. Тази търпелива систематичност, която в по-южните страни много по-рядко се среща. Аз съм завършил медицина във Виена, работил съм дълги години в САЩ и в Германия и малко или много системата ме е принудила да приема този подход. Това е много ценно качество, защото невинаги нещата вървят, както сме ги планирали в началото. А човек трябва да бъде систематичен и при поставянето на диагноза, и при решението какво ще бъде лечението. Ако се остави на първия си порив - често могат да бъдат пропуснати някои заболявания. Например влиза пациентът и се оплаква от болки в кръста и веднага, още от вратата, му се лепва етикета - дискова херния, не го изследват докрай - систематично, спокойно, целенасочено. Аз също съм имал такива пациенти, при които моята диагноза е била погрешна и това е точно заради липсата на систематичност. Средата в Германия в това отношение е много възпитаваща: след като всички работят по този начин, няма как и ти да не го правиш.

В областта на гръбначната хирургия у нас няма нито една клиника с модерна техника

Често чуваме, че в България разполагаме с най-съвременната техника за лечение и с подготвени специалисти. Така ли е наистина? Защо тогава все по-често търсим лечение в чужбина?

“В областта на гръбначната хирургия у нас няма нито една клиника, оборудвана наистина с модерна техника, както е в Германия. Голям проблем е и фактът, че по разни европроекти уреди се купуват, но не се поддържат. Имате една супернова машина, но след три месеца или година тя се разпада и няма кой да я поддържа. И тогава става абсолютно безсмислен фактът, че имаме такъв апарат. 

Освен това голяма част от модерните уреди изискват скъпи консумативи. Това също в България е голям проблем. Какво от това, че имате скъпи фрези, а пък самите болтчета, които трябва да се сложат на машинката отпред, никой не може да си ги купи. В това отношение единствено Швейцария може да се сравнява с Германия като обезпеченост, като апаратура, като умение да се работи с нея. Смея да твърдя, че много малко места и в Америка може да се сравнят и да работят на подобно ниво, като в Германия и в Швейцария. В по-малка степен Германия и в по-голяма Швейцария са абсолютният еталон в гръбначната хирургия.

Друг проблем е, че ако искате да наложите нов метод, трябва да изберете да работите в Германия - в България това ще е изключително трудно. Например, ако искате да направите нов ауспух и живеете във Волсбург или в Мюнхен, може да отидете да го предложите на “Мерцедес”, “Фолксваген” и те ще решат дали той е наистина толкова добър и ще го експериментират. 

Ако направите в България нов ауспух, няма на кого да го занесете. Просто цялата система в немското здравеопазване е като в немското автомобилостроене - работят на високи обороти и качествено. И търсят точно това. Разбира се, много от проблемите, които имаме ние, ги имат и те. Като тези, за които говорихме - ненужните операции. Например в Германия те процъфтяват. Но ако говорим за качеството на работата, което предлагат болниците, то там е на наистина много, много по-високо ниво“, допълни експертът. 

Милена ВАСИЛЕВА