Доц. д-р Снежина Михайлова е специалист в Клиниката по клинична имунология в Университетска болница “Александровска”. От 3 години доц. Михайлова се занимава с диагностиката и лечението на имунодефицитните заболявания. Научните й интереси са свързани с туморната имунология, имунодефицитите и невродегенеративните заболявания. Има над 50 научни съобщения и доклади. Член е на Българската асоциация по клинична имунология и на Европейската асоциация по имунни дефицити.
Как да подкрепим имунитета при автоимунни заболявания? Защо ваксините не са препоръчителни за страдащите от такива заболявания? Каква е връзката между имунната система и здравето на стомашно -чревния тракт? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. Снежина Михайлова.
- Доц. Михайлова, по какъв начин страдащите от автоимунни заболявания могат да подкрепят имунитета си, без да предизвикат влошаване на своето състояние? Защо т.нар. имуностимулатори не са подходящи за тях?
- В основата на имунната система е нейната способност да направи разлика между собствено и чуждо. Автоимунните заболявания възникват от свръхактивен и “заблуден” имунен отговор на организма срещу субстанции и тъкани, които обикновено присъстват в организма. С други думи, тялото “изработва” автоантитела и по същество се самоатакува. В същото време специални клетки, наречени регулаторни Т-клетки, не изпълняват задачата си да поддържат имунната система в ред. Полученото увреждане зависи от вида на автоимунното заболяване. При болестта на Крон например тялото напада лигавицата на стомашно -чревния тракт; при болест на Хашимото се атакува щитовидната жлеза и т.н. Когато се приема имуностимулатор по повод често боледуване, последният подсилва както клетките, от които се очаква да се справят с инфекцията, така и “заблудените” автореагиращи клетки на имунната система.
Следователно в тези случаи е възможно влошаване на автоимунния процес. При изключителна нужда от имуностимулация/имуномодулация при болни с автоимунно заболяване е необходима консултация с имунолог, който да прецеди дали това е възможно и до каква степен. Освен това, често е погрешно мисленето, че средства от народната медицина, които “подсилват имунитета”, могат да се използват в тези случаи успешно под претекст, че ако не помогнат, поне няма да навредят.
Доц. д-р Снежина Михайлова
- А как тогава да се предпазват от вирусите, в т.ч. и от грипа, страдащите от автоимунни заболявания? За тях вероятно и ваксината не е препоръчителна?
- Ваксините не са препоръчителни, защото те също могат неспецифично да усилят „погрешно“ работещите клетки на имунната система. Затова при застрашеност от вирусни инфекции е по-скоро препоръчителен прием на съответни антивирусни препарати. Те могат да се приемат дори профилактично, т.е., когато пациентът все още няма клинична изява, но е бил в контакт с болни хора.
- Има ли нещо характерно в лечението на вирусните инфекции при болни с автоимунни заболявания?
- Добре е лечението да се започне веднага и да се намали максимално времето на изчакване “за евентуално подобрение”. Всяка инфекция, особено вирусната, има изключително голям потенциал да влоши или още по-лошо - да отключи автоимунно заболяване. По тази причина, вместо директно да се стимулира имунитетът, хората с автоимунно заболяване - било то ревматоиден артрит, или множествена склероза, системен лупус, Хашимото и т.н., трябва да възприемат друг подход. На първо място, да бъдат по-предпазливи в сезона на грипа. И, както казах по-горе - профилактичен прием на антивирусни препарати.
Те трябва да се приемат и при наличие на инфекция като тук ще допълня, че може да се стигне и до прием на антибиотик, които лекарства, разбира се, трябва да бъдат предписани от лекар. Както споменах, погрешно би било да се чака имунната система да се справи сама, а още по-зле е да се използват имуностимулатори.
Искам също така да подчертая, че при автоимунните заболявания не бива да се изчаква дълго и с приема на антибиотици, защото съществува риск от изтощаване на имунния отговор и възприемчивост към нови патогени, съответно нова инфекция. И, съответно пак се стига да прием на антибиотик.
- В една публикация заявявате, че всеки, който иска да има здрава имунна система, трябва да се грижи за стомаха и червата си. Каква е връзката?
- По протежение на храносмилателната система на човека са съсредоточени изключително голямо разнообразие елементи на имунната система. Затова се говори за лигавична имунна система, която е изключително добре функциониращ вторичен лимфоиден орган. Червата се населяват от голяма популация микроорганизми - 10 на 12-та степен на грам чревно съдържание. Наличието на тези организми, заедно с антигенния товар, идващ с храната и постоянната заплаха от потенциални патогени означава, че чревната имунна система среща повече антигени от всяка друга част на тялото. Нови проучвания показват, че чревните бактерии, или т.нар. микробиом, са се научили да говорят сложния език на нашата имунна система, имитирайки и променяйки провъзпалителния сигнал за имунно потискане. Именно тези процеси непосредствено ни предпазват от увреждания, причинени от автоимунни заболявания.
Тъй като много патогени влизат в тялото през чревната лигавица, е жизненоважно разположената в червата лимфоидна тъкан да осигури ефективен имунен отговор, когато е необходимо. Когато обаче имунната система реагира “неадекватно” към различни храни или вещества, преминаващи през храносмилателния тракт, е възможно да се развият заболявания като цьолиакия и възпалителна чревна болест. Протичането и тежестта на някои инфекции, чиито причинители са проникнали по други пътища, (а не чрез храносмилателната система), например ХИВ, зависи от силата на първоначалния имунен отговор. А той, пак ще подчертая, се осъществява именно от имунните клетки в храносмилателния тракт.
- Искам да ви попитам и за набиращите все по-голяма популярност имуномодулатори. Необходими ли са те на имунната система?
- Имуномодулаторите са препоръчителни само при проблеми с имунната система. Изборът на точно определен имуномодулатор е от изключително значение и се прави въз основа на познаване на точния дефект в имунния отговор. Подобна диагностика е осъществима от специалистите клинични имунолози или от други лекари с много добри познания върху имунологичните механизми. Неподходящо приложеният имуномодулатор е възможно дори да причини увреда.
Искам да подчертая, че имунната система е тази, която ни предпазва не само от инфекции, но и от тумори. Тя е отговорна за пречистването на организма от ненужни и увредени клетки. Също така, има отношение и към процесите на стареене. Нарушенията в имунната система са свързани с множество заболявания. Съществува изключително тясна връзка между трите основни регулатора на нашия организъм - имунна, нервна, ендокринна система. Когато възникне проблем, в която и да е от трите системи, съответно страдат и останалите.
Яна БОЯДЖИЕВА
