В днешния брой на в. “Доктор” ви предлагаме статия по тази актуална тема, предоставена ни специално от Зорница Спасова - главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), дирекция “Промоция на здраве и превенция на болестите”. Завършила е специалност “География”, има специализация по “Климатология и хидрология” и докторантура по “Климатология“ в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Професионалните й интереси са в областта на промените в климата и въздействието им върху човешкото здраве. Автор е на брошура по темата, съвместно издание на СЗО и НЦОЗА.
Когато стане въпрос за метеорологични бедствия, най-често ги асоциираме с проливни валежи, бури, урагани, торнада и т.нар. екстремни явления и катастрофи. И някак незабелязани остават смъртните случаи по време на периоди на големи горещини или студове. А те са многократно повече - стотици и хиляди. Горещите вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен. През 2003 г. Западна Европа беше връхлетяна от такава гореща вълна с продължителност повече от две седмици и само във Франция смъртните случаи над обичайните за това време на годината бяха 70 000. Болшинството жертви бяха възрастни хора над 65 г., живеещи в големите градове.
Особено обезпокоителен е фактът, че случаите на горещи вълни зачестяват на фона на наблюдаваните през последните десетилетия изменения в климата. Последните са свързани не само с увеличение на средната глобална температура на въздуха, но и с промени в честотата и интензивността на горещите вълни. Установено е, че в умерения климатичен пояс, където се намира и България, честотата на екстремните горещи дни се удвоява на всеки 2 до 3 градуса повишаване на средните температури през лятото.
Съществуват различни дефиниции на термина “гореща вълна”. В умерения климатичен пояс като гореща вълна се определя период от поне 3 последователни дни, през които температурите достигат и надхвърлят 30 градуса по Целзий. Но не съществува универсална дефиниция на този феномен. Определено терминът се отнася за необичайно горещо време, доколкото температурите, нормални за горещ климат, могат да се възприемат като гореща вълна при един по-хладен климат. Очаква се заради промените в климата горещите вълни да увеличат своята честота, интензивност и продължителност. През 2030 г. според един от сценариите за изменение на климата, който не предвижда намаление на емисиите, над 400 души годишно ще загиват от жегите само в градовете Атина, Париж, Рим и Будапеща.
Най-рисковите за нахлувания на топъл въздух региони в България са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново, а феноменът, който преди е бил характерен основно за южните части на страната, вече може да бъде регистриран, макар и рядко, и в останалите райони. Въпреки че не е в списъка с най-рискови градове, София също е засегната от горещите вълни, което поставя под риск живота и здравето на големия брой жители на столицата.
Изследвания показват, че повечето смъртни случаи при горещи вълни са в районите на големите градове. Поради голямата си площ и специфично застрояване милионните градове формират специфичен местен климат. При благоприятна синоптична обстановка разликата между градския център и периферията може да достигне и надмине 10 градуса по Целзий. В центъра на града се формира т.нар. остров на топлината, който е една от най-характерните особености на градския климат. Затоплящото влияние на града е изразено най-добре в северните части на умерените ширини. В по-южните райони през лятото градът може да се окаже по-хладен от околностите си и дори да се образува “студен остров” поради това, че голяма част от територията му е закрита от сградите. Понастоящем в света има над 350 големи града и се смята, че до 2030 г. 60 % от световното население ще живее в градовете, което значително увеличава човешката популация, изложена на екстремно горещо време.
Понастоящем около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Според учените този процент ще се повиши и ще застрашава 48% от цялото население на Земята до края на това столетие, дори ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. Изследването на Камило Мора от Хавайския университет и главен автор на проучването показва, че рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма съкращаване на емисиите.
Топлинният удар е едно от най-сериозните състояния на организма при гореща вълна. Той може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40 градуса по Целзий. Признаци, по които може да се разпознае топлинният удар преди фаталния му развой са: изтощение, което е най-показателният първи признак, както и мускулни крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Особено показателна е липсата на потене, въпреки високата температура на тялото и околната среда.
Рискови фактори за свързаните с топлината заболявания
Напредналата възраст, особено над 75 години, представлява един от най-значимите рискови фактори за летален изход, свързан с горещините в развитите страни като следствие от все по-големия процент възрастно население. Голяма част от възрастните хора страдат от няколко заболявания. Затова и вредното въздействие на метеорологичните условия може да окаже по-голямо влияние върху старите хора. Установено е, че по-чувствителни към промените на времето са жените, особено в периода на климактериума. Възрастните хора са поставени в по-неблагоприятна ситуация от младите при високи температури. Температурата на тялото при излагане на горещина нараства на по-ранен етап и в по-висока степен при възрастните в сравнение с младите. Това означава, че старите хора, извършвайки физическа работа в горещо време, са изложени на по-висок риск от топлинен удар заради по-малко адаптираната кръвоносна циркулация. Този факт не бива да се пренебрегва през летните дни, когато макар работата на открито никога да не свършва, е необходимо поне в часовете около и след пладне да не се стои навън.
При малките деца температурно-регулаторната система не е напълно развита. Те имат голяма телесна повърхност спрямо теглото, което позволява да се отделя повече топлина. При обмяната на веществата те произвеждат повече топлина в сравнение с възрастните при еднаква физическа активност.
Житейски обстоятелства - прикован към легло, социална изолация, нисък доход, недохранване, невъзможност да си позволи климатик.
Хронично болни, което включва:
- сърдечносъдови заболявания (високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост);
- психически разстройства (деменция, депресия, шизофрения, болест на Алцхаймер);
- неврологични заболявания (Паркинсон);
- респираторни заболявания (хронична обструктивна белодробна болест, астма);
- бъбречни заболявания (бъбречна недостатъчност);
- метаболитни (диабет, затлъстяване).
Освен това приемът на някои лекарства накърнява способността на тялото да се справя с високата температура. Такива са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане като бета блокери и вазоконстриктори, антидепресанти и невролептици. В тази група попадат и таблетките за отслабване и наркотични средства като кокаин и амфетамини.
На по-голям риск са изложени също:
• живеещите в големите градове, където се наблюдава ефектът на “градския топъл остров”;
• живеещите на последните етажи;
• живеещи в жилища с не добра изолация;
• занимаващите се с интензивна физическа активност на открито;
• хора, работещи в помещения без климатици;
• хора, работещи на открито;
• бебета, малки деца, бременни жени;
• хора, намиращи се под влиянието на наркотици или алкохол;
• бездомни хора.
Яна БОЯДЖИЕВА
