Ефектът от изолацията е изследван през пролетта на 2020 г. в Северна Италия, която пострада най-тежко от епидемията с COVID-19. Изводът, до който стигат изследователите, е, че уверените родители активират личния си ресурс за справяне с ефектите от изолацията, изваждат психичния си ресурс и сила, за да предотвратят емоционалния дисбаланс у децата си. Върху децата и тяхната емоционална дисрегулация най-неблагоприятно се отразява не това, че са били продължително изолирани физически в ограничено пространство и че са живели в зона с повишен риск от заразяване, а това, че родителите им не са се справили, не са се чувствали способни да обръщат внимание на децата си и да общуват пълноценно с тях.
По темата “Ефектът на изолацията върху децата” своя опит сподели на уебинар логопедът Ивелина Александрова - специалист в профилактиката и въздействието при комуникативни нарушения в детска възраст.
Когато има проблеми с децата, в 99% причината е в родителите и в семейството като цяло. Ако родителят е способен да се справи с паниката, с тревогата, със стреса, ако се мобилизира и успокои себе си и своите близки, ще осигури емоционален комфорт на децата си. “Децата не можете да излъжете. Те се раждат с вродена способност да преценяват точно сигналите на тялото, мимиките на лицето и жестовете на родителите си. Дори да си сложите фалшива усмивка, тя няма да успокои детето. От неовладяната тревожност то може да започне да заеква, да стане по-буйно и агресивно, да не спи спокойно, да отказва да се храни, да казва “не” на всичко, което му предлагате, и др.
Когато психиката на детето не може да се справи с някакъв проблем и не го отработи, тогава той се проявява на физическо ниво, например заекване. В началната фаза детето само насича думата или се запъва на първия звук. През пролетта се нагледах на много случаи с такова запъване вследствие на високи нива на стрес и тревожност. Ако детето започне да заеква, не го поправяйте, не му давайте съвети да говори бавно или да му довършвате изречението. Такъв подход така ще фиксира заекването, че ще се наложи да водите детето на логопед години наред. Трябва да направите точно обратното - да изчаквате детето да си довършва изреченията и да поддържате очния контакт”, казва специалистът.
Важното е детето да се чувства приемано,
дори и да се запъва. В такива случаи помагат заниманията с детска йога. Може да намерите много онлайн занимания. Идеята на тези занимания е детето да започне да диша правилно и да разтегне мускулите и сухожилията, особено тези на прасците. Плуването също помага, защото увеличава дихателния обем и създава ритмичност на дишането. Заекването и запъването са темпоритмични нарушения, при които се нарушава ритъмът на дишане и говорене, начинът на подреждане на фразата. Хората, които заекват, трябва първо да се научат да дишат пълноценно. Второ, трябва да са спокойни, за да може електрическият импулс от мозъка да мине през мускула и да възпроизведе нормален говор. Трето, за да дадете увереност на детето, че заекването се случва само понякога, може да го окуражите да пее. Защото, когато пее, човек не заеква. Центърът, който се активира в мозъка при пеене, е различен от този на говора. Много е важно също за да намалите тревожността на детето, често да го прегръщате. Полезно е дълго боричкане и смях. Ако детето се заиграва и смее, то ще преработи проблема.
Д-р Ивайло Димитров: Психотерапията в комбинация с хомеопатия се справя с тревожността
“Всички деца със заекване, които ми доведоха в края на пролетта и началото на лятото, преработиха проблема за максимум шест часа. Направиха го с дишане, пеене, игра.
Да са по-буйни или агресивни, това е чисто физическа реакция на децата, когато са тревожни. Те реагират така на домашния стрес. Забелязала съм, че по-затворените и срамежливи деца започват да заекват от тревожност, а
общителните стават по-буйни
Момчетата се разтоварват с реакция на ръцете. Затова по-често се бият или удрят предмети с ръце. За да се успокоят, може да им дадете да редят конструктор, да моделират с пластелин, да правят нещо с ръце. Много е подходяща силовата работа с ръце - лицеви опори, да месят тесто или да го блъскат 100 пъти в плота, да начукат пържолите с чукче. Момчетата изкарват тревогата си през ръцете.
Момичетата се разтоварват емоционално, като тропат с крак или правят по-резки движения. Тяхната тревожност може да освободите с народни танци, със скачане на въже, на трамплин, на дивана.
През март, април и май много родители се оплакваха, че децата им са загубили нормалния денонощен циркаден ритъм на бодърстване и сън. Това е симптом за тревожност у деца между 1 и 6 години. За да се промени това, поне два часа и половина преди заспиване трябва да спрат буйните игри и гледането на филмчета. Защото тези занимания за децата са като да изпиете голямо и силно кафе. Няма как след игри и гледане на филми да легнете и да заспите, защото кортизолът е висок и ви държи будни.
Ивелина Александрова
Два часа преди лягане намалете осветлението вкъщи, пуснете щорите. Ако детето се страхува от тъмното, пуснете му малка детска лампа или останете до него, докато заспи. Без сензорни стимули мозъкът може да отделя хормона на съня мелатонин. За да спи детето добре, температурата в помещението трябва да бъде между 17 и 22°, но пък да е облечено в топла пижамка и добре завито. Високата температура в стаята води до поява на кошмари. От горещината тялото се поти и започва жажда. Детето има нужда да стане да пие вода, а след 40 минути и да пишка”, допълни логопедът.
Според експерта, ако детето откаже да се храни и няма физиологична причина за това, то изпраща ясен сигнал, че има нужда от внимание. Ако работите вкъщи и през повечето време отказвате на детето да играете с него, то ще намери начин да ви принуди да му обърнете внимание. Един от тях е да спре да яде и да ви накара да го увещавате да хапне или да му угаждате с любими храни.
Вместо това намерете време за детето си, да го изслушате и да поиграете. Може да го включите в процеса на приготвянето на храната. Трябва да знаете, че децата с истински хранителни нарушения избират бели или светли храни.
Ако детето казва “не” на всичко, това поведение е еквивалентно на тъгата при възрастните хора. Това, което може да направите, е да спрете да му давате предложения, на които да отказва. Нека се насити от тръшкане, от реване.
“Всяко дете има специфичен начин да се справи със стреса и тревожността. Изчакайте, но му кажете: “Когато си готов, ела при мен”. И отидете в друга стая или просто се отдалечете физически. Ако продължавате да гледате, циркът ще продължи. Както се казва, “няма цирк без публика”. Може да си мислим, че децата са ангелчета, но те са изкусни манипулатори. Това е прекрасен механизъм за справяне, начин да отстоят себе си, да надделеят.
Децата са хиляди пъти по-адаптивни от възрастните. В 99% от случаите това, което се вижда като проблем у децата, всъщност е
реакция на тревожността на родителите
И ето няколко съвета за родителите. Ако работите у дома, отделете си ъгълче или стая, което да бъде вашето работно пространство. Нека децата ви знаят, че в това работно пространство не се играе. Когато излезете оттам, вече не сте на работа и може да обърнете внимание на децата. Може да си направите табло, на което да отбележите часовете, в които имате важна работа. Тогава не бива да ви безпокоят. Освен това се грижете за себе си. Не може само да угаждате на всички останали.
Ако вие не сте добре, цялото семейство ще страда. За да се почувствате по-добре, направете си вана или душ. Водата масажира тялото и успокоява. Йога, спорт, масажи - това са ефективни начини за справяне със стреса. Помага и ароматерапия с масла от цитруси.
Отделете си лично време. Едночасова разходка в гората и дишане на чист въздух намаляват нивото на кортизол пет пъти. Може да си пуснете любими песни. Върнете се към книгите, които са ви носили радост.
Правете глупави, смешни неща - например направете се на вълк или на друго животно. Усмивка, прегръдка, смях. Трябва да стигнете до тях, за да постигнете хормоналния си баланс и тревожността да се стопи”, обобщи специалистът.
Мара КАЛЧЕВА
