Д-р Никита Жуков изразява и позицията си за това как да разпознаваме докторите, които лекуват несъществуващи болести, за да не станем тяхната поредна жертва.
“Представете си следната картинка: човекът нещо го боли, лекарите го лекуват. Болестта не преминава, но човекът не умира. Този цикъл продължава от година на година, пациентът, както и преди, е по-скоро жив, отколкото мъртъв, въпреки че се оплаква от нещо си. Получава се един странен феномен: уж се провежда някакво лечение, а никакъв ефект няма. От друга страна, от това на пациента също няма да му стане по-зле, т.е. може нещо и да подейства. Какво се случва?
По-скоро се надпреварват да насочват човека за абсолютно безполезни диагностики. Ако пациентът не е надарен с кой знае какво критично мислене, пак така година след година с едни и същи (или някои нови, но незначителни) оплаквания ще се подлага на бездарна терапия и ще хленчи, че медицината, че докторите нищо не правят, нищо не умеят. Това ще продължава дотогава, докато хората смятат, че са длъжни да съобщават на доктора за всякакви свои усещания. Усетили сте бодеж в някаква точка, значи трябва да споделите с лекаря. Заболяла ви глава - и веднага пак на доктор. Че как иначе, този човек е учил 10 години! Само глупаците сами биха приемали ибупрофен. Та ние сме образовани хора, едно кихане е достатъчно да потърсим доктор, нас са ни отучили да се занимаваме със самолечение. В крайна сметка с потоците такива и аналогични на тях пациенти всеки лекар ще се превърне в специалист по хипердиагностика, а оттам до шарлатанина не е много далече”, откровено заявява докторът.
Няколко съвета:
1. Помислете си много хубаво за пореден път, преди да губите време и пари, за да покажете на доктора новия си здравословен проблем. Дори и да сте решили да го направите, не забравяйте да зададете основния въпрос: доколко опасно може да бъде това.
2. Когато ви назначават някаква диагностика, то е важно да узнаете какво точно иска да види на тези апарати докторът: не “нещо си там”, а какво конкретно. В противен случай той ще ви предпише нещо, без много да му мисли, наслуки, единствено за да предприеме нещо. Повярвайте, такъв подход няма да ви защити от рак или от нещо още по-страшно, това статистически е невъзможно.
3. Всяко лечебно назначение също трябва да бъде обосновано, тъй като у всички действително действащи и работещи препарати или методики има явно действие и решение на един конкретен проблем: когато ви предпишат лекарство “нещо да подобрят”, например кръвотока, то това са пълни глупости и бъдете сигурни, че пред вас стои неграмотен лекар.
