Здравей! Аз съм твоят гняв. Идвам днес при теб и ти говоря с непривични за мен интонация, сила на гласа и темпо. Тук съм, за да се запознаем, опознаем и сближим. Понеже ти често не намираш време за мен, правиш се, че ме няма, изтикваш ме навътре, отмахваш ме настрани, отбутваш ме назад, превръщаш ме в нещо друго, аз реших да поема инициативата и да ти се представя. Не съм толкова учтив, възпитан и тактичен като теб! Омръзна ми да ме пренебрегваш, маскираш и транформираш! Явявам ти се днес в чист вид - див и необуздаем, първичен. Искам да ти говоря!
Аз се появявам в теб, когато някой прекрачи границите ти и нахлува в постранството ти, досажда ти, не зачита времето, мнението и нуждите ти. Обвземам те, когато не можеш да говориш за нещо, което е важно за теб. Когато не намираш думите. Когато за думите ти има забрана. Питам се дали не можеш да ме изразиш, защото някой някога ти е казал (или показал), че аз съм нещо лошо и нямам място между хората, които се обичат. Дали не си чувал, че хората, които се обичат, не се гневят един на друг, не си казват неприятни думи и не нараняват другия с действията си? А може би си чувал, че любовта изключва гнева? Че хората, които се обичат, не изливат гнева си един върху друг. Че гневът няма място между двама, които се обичат. Удивен съм как вие, хората, си мислите, че може да ви ядоса някой, който ви е безразличен? Само този, който ви е важен, може да ви ядоса!
Помня, че някога съм чувал да ти казват, че добрите хора не изпитват гняв. И ти сега не искаш да ме покажеш, за да не те помислят за лош или зъл човек. Помниш ли кога и кой ти е говорил така за мен? Помниш ли кой ти внуши, че аз съм негативно, неприятно, недопустимо преживяване? Този човек сигурно е бил загрижен за теб, обичал те е и е искал да те предпази от мен и от това другите хора да не те отхвърлят заради мен. Може би този човек също не ме е познавал, може би и на него са му говорили така за мен. И ти сега се чудиш какво да ме правиш!
Нека ти разкажа за себе си. Когато се почувстваш застрашен, в теб се отключва реакция: “Бий се или бягай”. Тялото се подготвя да атакува или да се защитава. Дишането се учестява, кръвното налягане се повишава, мускулите се стягат и подготвят за действие, стискаш зъби, свиваш ръце в юмруци, погледът ти става твърд и показва решителността ти за действие. Когато вече съм се развихрил в теб, действаш и не разсъждаваш. Изпълняваш командата: “Бий се! Защитавай се, за да оцелееш!”. Когато съм се развихрил така в теб, не можеш да ме спреш. След като си изрекъл онова, от което ти е прекипяло, или си направил онова, което отдавна си искал да направиш, в тялото ти настъпват процеси, чрез които излизаш от състоянието на криза, отпускаш се и възстановяваш изразходваната енергия.
Аз съм разрушителен, но също така съм и голяма сила. В мен има много енергия. Мен трудно можеш да ме спреш. Аз руша, но защо ли вие, хората, не виждате, че руша онова, което не работи за вас?
Да укротят силата ми, да ме “озаптят”, се опитват възпитанието, моралът и страхът. Това, заради което се опитваш да ме спреш, е желанието ти да бъдеш обичан, харесван, предпочетен и избран. Потискаш ме, но това води до разрушителни последици. Бягаш от мен, но аз не мога да се спра.
Психосоматични симптоми
Когато се плашиш от мен и не ме изразяваш, аз отивам в тялото. Причинявам ти мигрена, хипертония, сърдечносъдови или ракови заболявания. Насочвам се навътре
Когато не можеш да ме изразиш, ме обръщаш срещу себе си, ставаш недоволен, самокритичен, неуверен, саморазрушителен. Понеже блокираш действието и изразяването ми, аз оставам в теб и мога да се превърна в депресивни епизоди и усещане за безполезност.
Приписваш ме на други хора. Когато ме избягваш или потискаш, може да ме проектираш върху други хора и да ги виждаш като ядосани или враждебни. Дори повече - може да направиш заключение, че другите и социалната среда, в която живееш, са чужди, опасни, застрашаващи. Ако продължиш твърде дълго така, може дори да възприемаш другите като врагове.
Враждебни действия
Когато не можеш да се справиш с усещането си за ярост, контролът става болезнен и невъзможен. С думи и/или действия нараняваш другите. Правиш го дори когато осъзнаваш, че с поведението си вървиш срещу личните си интереси, и губиш.
Пасивна агресия
Забравяш, закъсняваш, бавиш се да свършиш нещо, което си поел като ангажимент. Печелиш отчуждение от другите, напрежение във взаимоотношенията и се сдобиваш с чувство за вина, като че ли аз не съм ти недостатъчен като преживяване. Клюкариш, обиждаш, имаш пренебрежително отношение към този, на когото не можеш да кажеш, че те ядосва. Смяташ, че прекъсвам отношения, но това е мит! Забелязал ли си, че когато ме изразяваш в личните и служебните си отношения, това им се отразява благоприятно? Започваш да говориш с хората за онези теми, по които имате различни мнения. След като ме изразиш, започвате да обсъждате различни варианти за справяне. Правите равносметка искате ли да останете заедно, или всеки да си хваща пътя.
Аз ти помагам да правиш неща за себе си
Помниш ли, когато Х те ядоса? Купи си любимия сладолед, отиде на кино, взе си отпуск, купи онази лодка, дето я гледаш от две години, и пътуваш, пътуваш, пътуваш... Аз бях този, който те накара да се погрижиш за себе си. Аз не съм заплаха, аз не съм разруха. Аз ти показвам границите ти и те уча да се отстояваш, да казваш: “Не!”.
Не ми обръщай гръб, не ме потискай, научи се да ме чуваш и използваш без да нараняваш себе си и другите. Да, може да ме изразиш, като викаш на полето, риташ водата в морето, крещиш под грохота на вода, която се разбива в скалите, удряш кашони (възглавници), караш велосипед, тичаш, извършваш физическа работа. Да, може да ме използваш, за да се научиш да изразяваш онова, което те наранява - така ще съхраниш себе си и ценните взаимоотношения в живота си.
Накрая, аз, гневът, ти подарявам това Аз-послание: Когато ти направи ............ (еди-какво си), аз се почувствах ........... (назовавам чувството). А бих искал да .......... (споделям нуждата си).
Борянка БОРИСОВА, психолог
