Мая Маринова е психолог и работи повече от година като координатор на проекти към гражданско сдружение “Алцхаймер - България”. Тя е и главен координатор на стартиралия в началото на 2024 г. проект “Немедикаментозни терапии за поддържане когнитивните способности на хора с деменция”. Проектът осигурява адаптирани занимания за 80 души с деменция. Финансиран е от Обществен борд на TELUS International в България и е на стойност 14 957 лева. Ето какво сподели Мая Маринова за проекта и за помощта, която оказва “Алцхаймер - България” на страдащи от деменция и техните близки.
|
Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” е член на Алцхаймер - Европа, Eurocarers и Световния пациентски алианс (WPA). Част е също от глобалната инициатива “Приятели на деменцията” (Dementia Friends). Сдружението споделя европейските принципи за работа и подкрепа на семейства, в които има хора, болни от алцхаймер и сходни заболявания. Една от основните цели е да провокира интереса на обществото към проблемите на хората с болест на Алцхаймер и други форми на деменция, както и на близките, които се грижат за тях. Грижата за хората с болест на Алцхаймер или друга форма на деменция и техните семейства е важна стъпка към общество, изградено на принципите на равноправие, уважение и взаимопомощ! |
- Г-жо Маринова, какво представляват немедикаментозните терапии за хора с деменция и в какво се състои проектът, на който сте координатор?
- Целта на проекта е да обучи млади специалисти от помагащите професии като психолози, медицински сестри, социални работници и др. на адекватна комуникация и работа с хора, засегнати от деменция или болест на Алцхаймер. Ще проведем през април и май 2024 г. две обучения на 20 студенти от София и Плевен, на които ще представим в съкратен вариант основите на правилната комуникация с хора с деменция.
Ще ги учим също на различни немедикаментозни терапии – арттерапия, музикотерапия, терапия с кучета. Тези терапии се използват в работата с хора с деменции, за да се подобрят техните когнитивни способности и общото им качество на живот. Това не са терапии, които целят да излекуват болестта на Алцхаймер. До този момент все още не е открито дефинитивно лечение. Но тези немедикаментозни терапии стимулират когнитивните функции на страдащите от деменция. Това е много важен аспект от състоянието на хората с това заболяване.
Проектът цели да помогне на 80 пациенти с деменция, а също така да даде своя принос в преодоляването на проблема с липсата на професионалисти в грижата за възрастни хора, като мотивира млади специалисти към работа в тази сфера.
- Студентите, които ще обучавате, къде ще приложат новите знания и влиза ли това в проекта?
- Студентите от София ще имат възможност да приложат техните знания от юни до октомври 2024 г. в рамките на десет посещения в Blocks care – резидентна услуга за възрастни хора. Blocks care е комплекс, който освен дом за възрастни хора има хоспис и болница за долекуване. Вече имаме съвместна работа и опит с този център.
А студентите от Плевен ще посещават дом за възрастни хора „Св. Лазар“ в Славяново. Управителят на „Св. Лазар“ Рилка Атанасова е и управител на клона на „Алцхаймер - България“ в Плевен.
Мая Маринова
- Обяснете за всички, които имат близки с деменция, как да се отнасят към тях така, че да им бъдат от полза?
- От основно значение в комуникацията с хора с деменция или болест на Алцхаймер е да се запазва уважението към тях и достойнството на тези хора. Не трябва да се започва общуване с нагласата, че те вече са неспособни да се справят с каквото и да било, че само трябва да се осигуряват техните базови нужди и нищо повече. Тези хора са човешки същества, които имат нужда да им се оказва уважение, да се разговаря с тях, а и все още има задачи в ежедневието, с които те могат да се справят.
Затова е важно да се наблегне на това, което още могат, дори да са елементарни неща – например да помагат при готвенето на храната, като режат зеленчуците, или да решават кръстословица, или да редят пъзел с по-големи части. Всички тези активности стимулират когнитивните функции, които още не са нарушени или поне не са увредени в сериозна степен.
Добре е да се занимават с неща, които са им познати от миналото, защото при загубата на памет най-новите спомени първи се губят, но спомени от далечното минало може да стимулират паметта
Нашият опит по един от проектите ни показа много добри резултати. Заведохме хора с ранна степен на деменция в Политехническия музей в София, където те видяха автомобили, машини и битова техника от десетилетия назад. Така те си припомниха много неща от младостта си. Това беше ценно преживяване, което имаше видим положителен ефект върху настроението и самочувствието на тези хора. Затова е важно да се набляга на нещата, които те все още могат да възприемат и правят.
- А как е добре да се процедира, когато деменцията е напреднала и те вече дори не могат да познаят собствените си деца?
- Това е най-трудното за оказващите грижи. При общуването с човек с напреднала деменция най-важното е да не се влиза в конфликт с него. В нашето сдружение „Алцхаймер – България“ имаме група за взаимопомощ за близки на хора с деменция или алцхаймер. Много полезно е да се потърси съвет и подкрепа от хора, които са преживели нещо подобно. Обратната връзка в тази група дава изключително позитивни резултати.
Виаграта намалява риска от деменция и Алцхаймер
Когато човекът с деменция е в по-тежко състояние, близките изпитват чувство на вина. Освен това и ролите в семейството се разменят – ако се грижите за майка или за баща, се превръщате от син или дъщеря в техен родител. Тази размяна на ролите е много трудна за преживяване и приемане. Ето защо е много ценно да се чуят съветите на човек, който вече е минал през това. Обмяната на опит е изключително полезна.
- Как хората могат да се свържат със сдружението и да потърсят помощ?
- Хората, които търсят подкрепа, може да открият цялата информация и контакти – имейл и телефони – на нашия уебсайт https://alzheimer-bg.org. Качена е и информацията за групата за взаимопомощ между близки, които са и болногледачи на хора с деменция. Обявява се кога ще бъдат срещите и на сайта, и в социалните мрежи. Срещите се провеждат на живо веднъж в месеца с предварително записване. За съжаление засега тези срещи са ограничени само в София, тъй като нямаме достатъчно финансов и човешки капацитет да разширим тази добра и полезна практика.
Но консултираме семействата от цялата страна, както и децата, които работят или учат в чужбина. Консултациите се правят по телефон или имейл. Намират ни хората. Много от тях се свързват с нас за насоки, когато те самите или техен близък е бил диагностициран с болест на Алцхаймер или друга деменция и не знаят как да продължат напред.
От декември 2023 г. Сдружението започна да организира и срещи за хора с ранна форма на деменция. Групата вече е затворена, защото е пълна. Но понеже има търсене, е възможно да открием и втора група. Това обаче още не е факт, тъй като трябва да намерим професионалисти, които да работят с хората с деменция. С вече съществуващата група работят двама психолози.
Мара КАЛЧЕВА
